ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37

[Fisherman]

има игра

[corbV2]

;d

[kompleksar]

има игра

Добри кайсии играя на кака ти, прав си.

;d

Що така ?

[corbV2]

^ А, добре съм си аз. Просто картинка ;д.

[dreamwalker]

От известно време в главата ми се върти теорията, че в teenproblem има няколко "автори" на новини (?), които се надпреварват в следните категории:
- най-безинтересна новина;
- най-ирелевантна към предполагаемата тийнейджърска (?!) аудитория новина;
- новина, която не е новина.

Тръпна в очакване да видя победителите.

[xXxAngerfisTxXx]

Честит ми имен ден хохо
след тежката вечер днес съм чуккк
един ще яде много бой ако продължава да я закача
и така

[Fisherman]

Тръмпна в очакване да видя победителите.

https://www.youtube.com/watch?v=6zXDo4dL7SU

[corbV2]

[kompleksar]

От известно време в главата ми се върти теорията, че в teenproblem има няколко "автори" на новини (?), които се надпреварват в следните категории:
- най-безинтересна новина;
- най-ирелевантна към предполагаемата тийнейджърска (?!) аудитория новина;
- новина, която не е новина.

Тръпна в очакване да видя победителите.

Верно ли е, еееее

Честит ми имен ден хохо

Иваньееее, голям да пораснеш!

[paradosou]

Когато майка ти ти каже "Какви са тези кретени, дето познаваш?!" за относително обикновена случка . Много рядко правя нещо такова, обаче в случая й метнах късчета инфо, там основното, просто за да проверя дали не дълбая излишно. Толкова съм се чалнала, че на моменти се питам "Абе аз ли нещо съм прекалено критична и санкционираща, или вярно почти нищо не е като хората", обаче в случая... ами права е, какво да играя... . Най-малкото аз винаги съм склонна да погледна нещата от позицията на това, че може да не правя нещо по оптималния начин, а повечето ми познати изообщо не си затормозяват мозъците с подобни екстри.
Продължавам да си затвърждавам намерението относно разни неща от близкото бъдеще.

Поне учебниците ми са мега приятни за четене. И адски силно провокират да си помислиш по доооста въпроси. Ще уча през целия остатък от вечерта, а после заслужено на диско. Предния път имаше игра и закачки, да видим сега какви образи ще се появят.

[tori]

24 часа (почти) по-късно още се чувствам като пребита.
Имам няква плаваща уговорка за довечера и се надявам да е добре всичко.
Всички, които знаят, ме гледат супер странно и се държат супер странно. Няма да ида, където искат да ме пратят. Точка! Няма да го обмисля, няма да говоря с никого, няма да правя нищо. Всичко е наред, дишам и издишам. Утре ще спра да се чувствам като пребита.

[Lilanda]

24 часа (почти) по-късно още се чувствам като пребита.
Имам няква плаваща уговорка за довечера и се надявам да е добре всичко.
Всички, които знаят, ме гледат супер странно и се държат супер странно. Няма да ида, където искат да ме пратят. Точка! Няма да го обмисля, няма да говоря с никого, няма да правя нищо. Всичко е наред, дишам и издишам. Утре ще спра да се чувствам като пребита.

Нямам идея каква е ситуацията и няма да говоря за нея, но от постовете ти съм забелязала, че си доста ината понякога. Чужди хора може и да не ти мислят доброто, но е рядкост най-близките ти да не го правят. Както казах, не съм запозната, но е хубаво да се вслушваш в съветите на близките ти, поне като едно наум, пък иначе си прави каквото щеш.

ПТ: Не искам да се караме повече. И то за простотии, разбирам да са сериозни неща. Най-гадното е, че и двамата сме такъв характер, че като запалим, не можеш да ни затвориш устите и дори и единият по някакво чудо да отстъпи, другият дълбае. Знам, че е просто някакъв период, но пак ми е тежко и искам да се свършва по-скоро с това и всичко да ни е окей. Все пак нещата вървят на добре, виждам някакъв прогрес, дори в себе си в нещо, което не смятах, че ще успея някога да променя. Макар че е доста минимален за момента, знам, че мога да го направя!

[HollyGolightly]

Цял ден обикаляме да си търся тениска на нашият отбор и едвам намерих някаква тъпа. Не е точно това, което исках ама трябваше да се сетя по-рано, а не ден преди мача. Всичко останало е организирано вече де.
On the Bright side thou, изгледахме The Punisher и прекарахме (почти) достатъчно време заедно Та в общи линии съм доволна от уикенда

[tori]

Лиланда, не съм те питала какво мислиш/виждаш. Благодаря за съвета обаче е ненужен в случая.

ОН: Аре поредния шамар, що да не?! Ма все тая, не ме интересува.

[Lilanda]

^Ти си знаеш.

Пътува ми се. Някъде надалеч. С него. Дори за ден-два...

[HollyGolightly]

Прекрасно е да се будиш до човека, когото обичаш. Ужасно е да знаеш че трябва да ставаш след няма и 5 минути и да ходиш на работа и навън да е -12 градуса :/

[NomNomNom]

9.00 паля служебната поща след 2 седмици отпуска
9:15 ескалирам един проджект мениджър
9:30 заплашвам втори, че ще ескалирам и него
9:35 плача от зор

11:00 вс е точно и чил
17:00 вс е точно и мир

Баси колко стресиращо е да се върнеш от отпуска

[kompleksar]

Направо съм влюбен в улиците на Лозенец, Люлин, Младост, мога по цел ден да ги обикалям особено вечерта, когато има мъгла.

[Fisherman]

Направо съм влюбен в улиците на Лозенец, Люлин, Младост, мога по цел ден да ги обикалям особено вечерта, когато има мъгла.

влюбен си в бетона и панелните блокове?

от изброението единствено Лозенец става за нещо

[Lilanda]

Хора, може ли да ми предложите някаква музичка за "дълбока" медитация?

[kompleksar]

влюбен си в бетона и панелните блокове?

от изброението единствено Лозенец става за нещо

Всъщност да. Такива места най обичам http://targ.bg/image/cache/data/old/...-1000x1000.JPG , http://www.visittobulgaria.com/_data...a_mladost3.jpg

[haritov]

Наистина ме обича. Явно бях малко в повече задник след 5г изведнъж да прекратя всичко без да казвам нищо и най-вече защо.
Но не очаквах след 1г да ми се обади. Почувствах какво изпитва и този път,дано някой ден разбере,че беше за доброто и на двама ни.Но едва ли ще се случи и дано не се видим повече,някои неща трябва да останат в миналото. Само ми е жал,че не може да ме преживее,но по-добре да ме мрази по този начин отколкото да се случи онова...

[anonymous908491]

от изброението единствено Лозенец става за нещо

хахахахахаха
и за кво точно става
ако не си обратен или от село
с каквито през последните 20 години се напълни

[tori]

Ок, много е странно, когато не знаеш наистина кво става и кво искат от теб. Трябва скоро да разбера, за да мога да предприема нещо.
Все така си мълчи телефона и да - знам, че е най-правилно да е така обаче е странно тихо наоколо. Като затишие пред буря. Очаквам всичко и във всеки момент.

[divergent]

Прочетох една тъпня как трябва да дадеш на човека три дни, в които да не осъществяваш абсолютно никакъв контакт с него. Ако те потърси, добре, ако не - за какво ти е. Реших да направя експеримента, изглеждаше ми като страхотен повод да се откъсна най-накрая. След онази вечер, когато за малко не си изгубих жалкия скапан животец, всички думи на околните придобиха смисъл и изведнъж ми просветна, че колкото и да съм се привързала, колкото и да го искам, въпреки всички компромиси, на които съм склонна, той не ми носи нищо добро и ме дърпа към дъното. Най-тъпото е, че изобщо не подозира за състоянието ми и какво направи с психиката ми, но дори и да знаеше, едва ли щеше да му пука. Реших да опитам да живея с раната и да приема, че няма да играе ролята, която искам в живота ми. Повтарям на всички, че акълът ми е дошъл и повече няма да се занимавам, че вече не ми пука и осъзнавам, че не е за мен. От всичко това истина е само осъзнаването. Разбирам, че ме съсипва, но искам да ме съсипе. Боря се със себе си и страня от него, но всеки път, в който чуя звука на съобщенията, настръхвам, непрекъснато проверявам дали е на линия, отварям профила му. Не спирам да се надявам, че ще разбере, че наистина съм готова да приема това отвратително нещо и то няма да бъде пречка за отношенията ни, че ще ми се довери. Чувствам се адски слаба заради това, че не мога да продължа. С майка ми отново се разбираме, в работата също се стегнах и вече не се разсейвам, нито изпадам в кризи, но вътрешно продължавам да умирам. Точно тогава във фийда ми се появи текстът за трите дни и го приех като последната възможност да се изправя. Повече от 48 часа не съм харесала нито една публикация, камо ли пък да звъня или пиша. Точно споделих за постижението си с една приятелка и обсъждахме как трябва да издържа още само един ден, за да се откъсна напълно. И телефонът ми звънна. С онази мелодия. Сърцето ми щеше да се пръсне. Отне ми време да нормализирам дишането си, но телефонът продължаваше да звъни настоятелно, аз не издържах и вдигнах. Поиска да се видим, но отказах. Само че с обещанието да го отложим за тези дни. И така един двуминутен разговор срина двудневно въздържание и цяла седмица вътрешна борба между поривите на сърцето и съзнанието. Върнах се в самото начало и сега отново се мразя за това, че не мога да го оставя. И знам, че в следващият път, в който ме потърси, ще дотърча при него като най-големия помияр, загубила всякакво достойнство и себеуважение. Едно шибано обаждане пробуди всички притъпени чувства и емоции и усещам как тръгвам назад по пътя към себеразрушението.
Абе с две думи не съществува по-голяма идиотка от мен в тази вселена.