Не е както преди

[gem]

Здравейте, момиче съм на 17.

Не знам какво изведнъж стана, но много неща не са както преди. Не се чувствам по същия начин.

Като цяло съм весел човек. Нямам много приятели, но това никога не е било проблем за мен. Имам най-добра приятелка, живее в друг град, но много често се виждаме(като цяло излизам само с нея). В училище не съм сама, имам приятелки.

Не мисля, че причината е самотата. Случвало се е да се депресирам много пъти, имала съм психични разстройства. Не съм ходила при специалист, но някак си свикнах и накрая преодолях съвсем сама, без да споделям на някого.

Обичах да рисувам. Все още обичам и не съм се отказала, напредвам. Но не ми доставя удоволствие както преди, не ми е интересно както преди, сложно е. Спрях да рисувам толкова често.
Обичах да готвя, все още обичам, но не го правя.
Обичах да пиша разни неща, вече също така не ми доставя удоволствие.
Обичах да се грижа за домашните си любимици. Единия умря, а другите се наложи да ги дам на роднина да се грижи за тях, тъй като татко реши, че не иска у нас да има животни и бях длъжна да ги дам. И сега няма как.. освен да нахраня някое улично животинче.
Обичах да играя игри, но вече за мен няма смисъл да си губя времето с игри.
Имах фейсбук, скайп, инстаграм, туитър, снапчат. Сега нищо, единствено използвам уатсап, а туитъра си стои и изобщо не го използвам.
Бях влюбена в един, а сега все още дали съм не знам, но не искам. С това момче ми беше толкова интересно, а сега дали ще си пишем или не все ми е тая, не само с него. Като цяло не искам никаква връзка, дори любовта вече не ми е интересна.
Бях надъхана да науча чужд език, беше ми интересно. Все още някак си ме привлича, но не мога, не знам защо.
Скоро време бях започнала да гледам разни сериали, ютубъри, анимета, защото ми беше скучно. Първоначално ми беше много интересно и след като се промених по този начин, сега почти не ми се гледа, но го правя само за да убия малко време.

Преди когато ми беше скучно сядах, пишех домашна, дори и да не уча просто прочитах няколко пъти по всичко. Не, не съм калпазанка... или не бях. Нямам кой знае колко висок спад на успеха.

Не съм тъжна, но ми става скучно и не мога да си го обясня. Да, в миналото изтърпях много психични травми, но вече съм добре, а сега нищо не се е случило.

Преди обичах да бъда активна, а сега предпочитам да съм пасивна. Имам предвид например:
Не да рисувам, а да разглеждам картини на някой друг.
Не да готвя, а да опитвам вкусна храна приготвена от друг.

Когато съм вкъщи отивам в стаята си и просто лягам на леглото и гледам тавана. Понякога просто затварям очи. Мога цял ден да седя на една пейка и да гледам хората, които минават покрай мен, да слушам разговорите им. Да наблюдавам птиците. Да гледам кой как се е облякъл, да видя нови хора с различни характери и стилове. Да разглеждам всяка тераса на един блок, да гледам как другите живеят. Да хапна нещо. Например да гледам всяко прозорче и от пердетата да се опитам да позная дали това е хол, спалня, детска стая или кухня. Да разглеждам магазините. Да слушам градския шум. Да гледам децата как си играят. Да помирисвам цветята в градинките. Да съм вътре в реалния свят, но същевременно се чувствам все едно съм в приказка.

Както казах, обичам да съм пасивна. Не например да отида на някой музей и да ми пълнят главата с някакви дразнещи дълги, сложни информации. Искам да се наслаждавам за момент, а после да забравям. Нищо да не взимам със себе си , нито спомен, нито знание, нито опит (Искам да съм си просто едно момиче, дори понякога просто ми се иска да съм дух и на спокойствие да мога да гледам какво става наоколо). Не ми се правят неща, при които трябва да мисля.

Да гледам, да слушам, да вкусвам, да помирисвам, да докосвам. Да използвам сетивата си, това ме успокоява, приятно е. Такива прости неща мога да правя цял ден.

Но не е ли безполезно, но не е ли и това загуба на време? Това си мисля, но вече не се притеснявам за бъдещето си кой знае колко, а преди толкова много се притеснявах. Малко се притеснявам за себе си. Както казах, не искам да взимам нищо със себе си, не искам да знам какво се е случило в миналото и какво ще се случи в бъдещето, интересува ме единствено настоящето.
Помогнете ми. Тази промяна хубава ли е, трябва ли да се промени всичко или само някои неща? На какво се дължи това?

Дори и ако повечето хора ми кажат, че трябва това да се промени.. Някак си не искам. Дали е нещо временно не знам, така е от почти месец. Някак си се чувствам добре, но дали така навреждам на себе си не знам.

[gem]

А и се извинявам. Не знаех в кой раздел да публикувам

[Indistinct]

Харесваш да си наблюдателна, няма нищо лошо в това. Следващия път опитай отново да си наблюдателна, но с лист и химикал в ръка и скицирай това, което ти улавя вниманието. Така се раждат най-истинските рисунки, акцентиращи върху специално нещо, което само ти си забелязала и знаеш. Дори да нямаш желание на момента, пробвай.