Време ли е за края..?

[popik]

Здравейте, на 20 години съм и имам връзка с 2 години по - малко момче от 4 години. След завършването на средното ми образование отидох да уча в чужбина. След драми и разделяния по случая, накрая пак се събрахме. И вълкът сит и агнето цяло - аз гоня мечтите си и съм с човекът, когото обичам въпреки, че беше доста трудно да се реши на връзка от разстояние. Както и да е...връзката ни е доста динамична - от край време ту се разделяме ту се събираме. Е, напоследък всичко уж започна да се нарежда. Започна да ми идва на гости, аз се прибирам всеки месец за по няколко дни - винаги, когато имам възможност. Всичко прекрасно, но...
Около баловете (понеже беше абитуриент) започна да се държи адски странно, като цяло не му дреме за мнението ми. Аз позволих той наистина много да ме командва, докато той прави каквото си пожелае и в крайна сметка очаквам уважение, смешно е, дори като го пиша сега се смея на това как можах да го позволя...но първа любов, гледам да угаждам, такава съм, че поставям другите на първо място. Проблемът е, че той не го оценява. Мина балът, всичко наред, говорихме, обясних му, че такова отношение е недопустимо и че аз не мога повече така. УЖ разбра, извини се и започнахме да оправяме отношенията си. Дойде ми на гости, държа се прекрасно, прибра се в България и след 2 дни старата песен на нов глас. По принцип е адски ревнив, а напоследък го усещам, че вече не е чак толкова. Дали порасна, дали не му пука - не знам. Говорихме отново, повторих се отново и допълних, че ако иска да си тръгне е нужна само една дума, а не такова мъчение, което ми налага напоследък. Когато иска да е добър е наистина много добър, но тези моменти на лудост ме побъркват. Наистина е готин, има за какво да има самочувствие, но не мисля, че това е оправдание. Както и да е..просто не знам дали да си тръгна или да припиша отново всичко на възрастта му.
Надявам се да изкажете мненията си, защото ще ми помогне да погледна нещата и отстрани. Благодаря!

[MultiVitamin]

Изневерява ти

[haritov]

мани го тоя

[angelche3]

Аз се предлагам, възползвай се. И ти давам гаранция че съм много по добър вариант!

[nachossr]

По принцип хората не се променят. Ако ти се стори, че виждаш някаква промяна, то тя ще е временна. Сама трябва да решиш дали ще ти е окей така и дали би го приела такъв какъвто е, но ако не можеш да го приемеш, по-добре се разделете преди да е станало грозно.

[anonymous908491]

Наистина е готин, има за какво да има самочувствие

клати какичка, тва не го прави готин или заслужаващ да има самочувствие

[popik]

Да, така е, съгласна съм, имах в предвид, че съм наясно с момичетата, които го искат и оценявам това, че е избрал мен.

[haritov]

ти като си в чужбина какво мислиш че прави?

[popik]

Излиза, разбира се, нормално е да излиза, не съм затворила никого в клетка, а и вярвам, че ако човек е твой е твой. Може постоянно да сме заедно, 1 час да не сме и ако иска тогава ще изневери. Наистина не вярвам, че ми изневерява, но това, че ми го казват мъже започна да ме плаши...

[anonymous908491]

мъже ти казват, че ти изневерява ли
тва е неприятно
по-добре да ти изневерява с жени

[popik]

Хахахаха нямах в предвид това...просто човекът в първия коментар е написал, че ми изневерява..и знам ли, вие по - добре се разбирате. Аз колкото и да искам да разбера мъжкото мислене ми е малко трудно ..все пак ние мислим ТВЪРДЕ СЛОЖНО

[popik]

Благодаря за съвета nachossr !

[anonymous908491]

Хахахаха нямах в предвид това...просто човекът в първия коментар е написал, че ми изневерява..и знам ли, вие по - добре се разбирате.

ми освен да пишеш лс на мултивитамина и да го питаш
щом ти е изневерявал с него

[angelche3]

ти като си в чужбина какво мислиш че прави?

човешия живот струва 2.5лв колкото един патрон? По тая логика мога да кажа че не струва нищо. Колко му е да чупя на някой врата, нищо работа.

[OwnWorstEnemy]

човешия живот струва 2.5лв колкото един патрон? По тая логика мога да кажа че не струва нищо. Колко му е да чупя на някой врата, нищо работа.

Това струва усилие и може би рани от човека който се съпротивлява. ^^

[sladura89]

Аз се предлагам, възползвай се. И ти давам гаранция че съм много по добър вариант!

Разбери, че момичетата не харесват момчета, които са супер лесни или са отчаяни! Може да го научиш по лесния или по-трудния начин! Аз ти го казвам от личен опит, а пък ти прави каквото искаш!

[sladura89]

все пак ние мислим ТВЪРДЕ СЛОЖНО

Да момчетата и момичетата мислят много различно, нищо чудно, че в 99% от случаите не могат да се разберат!
Ама с това твърде сложно да не намекваш, че сте много по-интелигентни?

[popik]

Не, разбира се Дори се възхищавам на рaционалния ви ум...в някои ситуации

[sladura89]

Не, разбира се Дори се възхищавам на рaционалния ви ум...в някои ситуации

[stefani.george]

Според мен ти изневерява. Моят приятел се държеше по абсолютно същия начин. Заедно бяхме четири години, а последната година и половина връзката ни беше от разстояние, защото той замина да учи в Пловдив. Комуникацията ни изобщо не вървеше. виждахме се рядко и само тогава всичко изглеждаше наред, но когато се върнеше обратно в Пловдив, пак се започваше същото вятърничаво отношение. Усещах, че не му пука за мен и не го интересува мнението ми. Постоянно беше на периоди. Накрая не издържах и започнах да го питам директно дали има друга, но той категорично отричаше или отбягваше темата. Карахме се, до бой сме стигали, но промяна никаква. Цялата тази драма продължи около година и накрая открих едни момичета, които ми препоръча една приятелка от Търново. Занимават се точно с такива проблеми като моя. Писаха си с приятеля ми известно време, до среща не се стигна, защото още в чата той написа, че е необвързан и че е отворен за нови връзки. Бях направо съсипана, но после осъзнах, че изобщо не е бил за мен и продължих напред. Сега си имам нов приятел и не съжалявам за нищо. Съветвам те да не се натъжаваш и стресираш заради някакви посредствени мъже, които не оценяват това което имат до себе си. Ако искаш мога да те свържа с тези момичета, поне да си сигурна дали не е просто от отвеяност.

[s0b1esk1]

Според мен ти изневерява. Моят приятел се държеше по абсолютно същия начин. Заедно бяхме четири години, а последната година и половина връзката ни беше от разстояние, защото той замина да учи в Пловдив. Комуникацията ни изобщо не вървеше. виждахме се рядко и само тогава всичко изглеждаше наред, но когато се върнеше обратно в Пловдив, пак се започваше същото вятърничаво отношение. Усещах, че не му пука за мен и не го интересува мнението ми. Постоянно беше на периоди. Накрая не издържах и започнах да го питам директно дали има друга, но той категорично отричаше или отбягваше темата. Карахме се, до бой сме стигали, но промяна никаква. Цялата тази драма продължи около година и накрая открих едни момичета, които ми препоръча една приятелка от Търново. Занимават се точно с такива проблеми като моя. Писаха си с приятеля ми известно време, до среща не се стигна, защото още в чата той написа, че е необвързан и че е отворен за нови връзки. Бях направо съсипана, но после осъзнах, че изобщо не е бил за мен и продължих напред. Сега си имам нов приятел и не съжалявам за нищо. Съветвам те да не се натъжаваш и стресираш заради някакви посредствени мъже, които не оценяват това което имат до себе си. Ако искаш мога да те свържа с тези момичета, поне да си сигурна дали не е просто от отвеяност.

ебаси бизнеса братче :Д
стефани, питай твоите "приятелки" дали си търсят нов служител

[divergent]

Вечната любов трае докато не настъпи разстоянието, това е грозната истина. Да сте на по 35 вече женени с деца и единият да замине за 5 години в чужбина е едно, но съвсем друго хора на по 18-20 години да са принудени да поддържат такива отношения. Колкото и често да се прибираш и да си ходите на гости, явно не е достатъчно. След като нещата са започнали да се променят и отношението му да става по-студено, идва краят на връзката ви. Малко са двойките, които издържат на разстоянието и при тези, които аз познавам, никога не съм ставала свидетел на такива проблеми, всичко си е както преди. Просто сега и той отива в университет, ще срещне толкова много нови хора, че изобщо няма да имате време за общуване и ще охладнеете още повече един към друг. Пътищата ви се разделят, но е важно да запазите добрия тон, защото не се знае дали няма да се пресекат отново след години.

[kompleksar]

Вечната любов трае докато не настъпи разстоянието, това е грозната истина. Да сте на по 35 вече женени с деца и единият да замине за 5 години в чужбина е едно, но съвсем друго хора на по 18-20 години да са принудени да поддържат такива отношения. Колкото и често да се прибираш и да си ходите на гости, явно не е достатъчно. След като нещата са започнали да се променят и отношението му да става по-студено, идва краят на връзката ви. Малко са двойките, които издържат на разстоянието и при тези, които аз познавам, никога не съм ставала свидетел на такива проблеми, всичко си е както преди. Просто сега и той отива в университет, ще срещне толкова много нови хора, че изобщо няма да имате време за общуване и ще охладнеете още повече един към друг. Пътищата ви се разделят, но е важно да запазите добрия тон, защото не се знае дали няма да се пресекат отново след години.

Не съм съгласен!