разбито сърце, вечно тъжен..

[sggggg]

Дори не знам как да започна..

Аз съм един странен човек без приятели, без роднини(освен семейството), без хора на които да имаш да споделиш или да се довериш.. да не говорим да разчиташ...

Това лято завърших университета и кво пак същото.. аз пак съм си онова тъжно и самотно хлапе...

Използвам социалните мрежи, излизам, опитвам се да завържа приятелства, но аз винаги съм тъжен и не мога дори да се забавлявам... вечно мрачен и негативно настроен... няма ли с какво да се занимавам.. привечер или през деня веднага ме превземат едни чувства и едни мисли които ме карат да се чувствам като парцал...

Все си мислех,че това някога ще спре..и тази година започна още по-гадно.. загубих близък човек и още повече това ме нараняваше... живеех и още живея без идея без желание дори..

Януари се запознах се съвсем случайно с едно момиче привидно нищо общо нямахме, тя беше от друг град по-малка от мен.. и започнах да и пиша, тя отговаряше от времме на време.. случи се така,че тя беше в лошо положение,тя не споделяше, но аз я потърсих намерих я, и от тогава тя разбра,че наистина държа на нея..
Започнахме много по сериозно да си комуникираме, виждахме се излизахме.. чувствах се може би прекрасно..

но в последствие се оказа,че тя в същото време и с други си пише и дори е излизала уж приятелски ... ... то и с мен така е излизала само приятелски..../...останал съм с различни очаквания от нея.. така ми каза... или по-точно търсила си е занимавка и само приятелство

След тази случка аз съм още по-убит от всякога, прибера се, хапна и седя и гледам в една точка.. : (

Чувствам се много зле,

[dimitar_ak]

Не разбирам как е разбила сърцето ти, като дори не сте били двойка. Ти си се вкарал във филм, че сте и си действал нетърпеливо. Когато трябва малко да се побориш за да я спечелиш при наличие на конкурент ти се отказваш. Май поведението ти на лузър не е само с момичетата. Постави си цели в този живот. Следвай ги. Опитай се да бъдеш личност.

[LoadRunner]

като удавник за сламка
това се случва изключително често при много/всички хора в твоето положение

[sggggg]

то е ясно,че съм като удавник за сламка, но и преди нея и след нея аз съм просто отчаян и не знам какво вече да правя... някакви съвети какво да променя..

[-Andrea-]

Ама виж сега - голям човек си, стегни се малко! Това, че не се е получило нищо от връзката може би те е наранило, но животът продължава. Не всички сме се обвързали сериозно от първия път. Не си нито първия, нито последния, който ще премине през такива състояния, но важното е да намериш нещо, за което да се хванеш - нещо, което да ти дава смисъл да живееш. Както са те посъветвали над мен - поставяй си цели, които да изпълняваш. По този начин ще се чувстваш удовлетворен от себе си. Мисли позитивно. Спри с този песимизъм - някои хора се обвързват за пръв път, когато са над 50 години, но въпреки това живеят пълноценно живота си и са щастливи. За всичко си има време и място, и след всяко нещастие, рано или късно идва щастие. Когато си тъжен, се сещай за някой хубав момент, свързан с твой близък човек (не е задължително да е от семейството) и нека тази картина ти изниква в главата всеки път, когато се почувстваш зле.

Късмет и кураж ти желая!

[HollyGolightly]

На никой не му се занимава с депресари и постоянно мрънкащи хора. Момичето ти е подало пръст, а ти си и захапал цялата ръка, което е много отблъскващо, особено за човек, който така или иначе не е много заинтересован от теб.
И какво за бога означава "без роднини(освен семейството)" ???