Бялата и черна лъжа. Извинението? Търсене на помощ?

[DoctorSatan666]

Първият хипотетичен изход е, че хората ще останат живи, правя си труда да пиша дълго мнение, оцени труда ми и го прочети внимателно.

Но да приемем, че по някакъв рационален начин си го убедил, че ще останат живи и той вече няма никакви съмнения, че ако изпълни условието, хората ще оживеят: той знае, че не е директно виновен за смъртта на хората, най-доброто, което може да направи, е да кооперира с полицията, за да възтържествува справедливостта и да накажат престъпника.

Ок, не съм прочел правилно. Исках да кажа че има вариант в който папата избира да не обяви нищо и то не защото се съмнява в моята честност, в резултат на което 1000 души умират. Ти вмъкваш допълнителна причина за този избор, а такава в случая не бива да се вмъква и взима предвид, защото не е релевантна към това което питам.

Както казах, не става въпрос за това кой е виновен. Става въпрос за това че имаш възможността да спасиш 1000 човека от смърт, но трябва да изречеш лъжа, която вероятно би довела до още повече страдание във времето. Та отново, само и единствено в това условие, кое ще избереш?

ПП: Същината на въпроса може да изглежда подобна на други морални въпроси от рода на : имаш влак, движещ се по релси където ще убие 5 човека, или може да бъде отклонен така че да убие само един. Тук въпроса е същия само че в вместо смъртта на 1 или 5, имаш лъжа или смъртта на 5. В случая обаче, аз исках повече да изтъкна че спасението на 1 или повече хора, не оправдава лъжата, ако приемаш истината за най-висша ценност. Но ето че нпп беше на драго сърце готов да излъже, само защото лъжата му в случая нямаше никакви преки последствия и Господ виждал отгоре че той бил принуден, следователно лъжата му не била грях. Затова създадох същия въпрос, само че този път лъжата има преки последствия.И с това целях да покажа че не може лъжата да е зло, само по прищявка на Бог, но по скоро нейната греховна природа трябва да идва от това че вреди на хората. В такъв случай, ако излъжеш създаваш вреда, без значение дали си го направил с божието опрощение или с одобрението на закона, или дори със изцяло разумни основания. И докато тоя въпрос беше предназначен специално за нпп и неговите виждания за лъжата като фундамент на всяко зло, вие не знам защо така се нахвърлихте.

[DoctorSatan666]

ПП: Същината на въпроса може да изглежда подобна на други морални въпроси от рода на : имаш влак, движещ се по релси където ще убие 5 човека, или може да бъде отклонен така че да убие само един. Тук въпроса е същия само че в вместо смъртта на 1 или 5, имаш лъжа или смъртта на 5. В случая обаче, аз исках повече да изтъкна че спасението на 1 или повече хора, не оправдава лъжата, ако приемаш истината за най-висша ценност. Но ето че нпп беше на драго сърце готов да излъже, само защото лъжата му в случая нямаше никакви преки последствия и Господ виждал отгоре че той бил принуден, следователно лъжата му не била грях. Затова създадох същия въпрос, само че този път лъжата има преки последствия.И с това целях да покажа че не може лъжата да е зло, само по прищявка на Бог, но по скоро нейната греховна природа трябва да идва от това че вреди на хората. В такъв случай, ако излъжеш създаваш вреда, без значение дали си го направил с божието опрощение или с одобрението на закона, или дори със изцяло разумни основания. И докато тоя въпрос беше предназначен специално за него, понеже той има по различни виждания, вие не знам защо така му се нахвърлихте.

[golemiq_korab_minava]

Много е гадно някой да ти вдълбява съзнателно, че си виновен за нещо с цел да те пречупи и срине до дъното. Да се чувстваш болен до смърт, защото не си успял да защитиш или запазиш нещо.

Станалото- станало. Бог решава.

Много внимателно трябва да се постъва в подобни моменти.
Самоизяждането, самообвинението не водят до добро.

[npp]

Добър отговор, но сам се оплете в рационализациите си. На Бог не можеш да му навредиш с това че лъжеш, нали? Лъжите вредят само на човека. Тогава какво значение има, че Бог знае че си излъгал по принуда и с това в очите му си невинен, след като лъжата е вече излязла от устата ти и с това причинява вреда на другите хора? Ако лъжата беше грях само в очите на Бог, а не защото има никаква пряка вреда върху човека, тогава какъв е смисъла от такъв Бог и лъжата като грях - излиза че той е някакъв маниак на тема контрол и съвсем не се интересува от човека(в противен случай не би забранил лъжата, ако няма вреда от нея, нали?). И обратния вариант, ако лъжата се счита за грях, понеже носи вреди на хората, а не просто защото е някаква прищявка на Бог, тогава каква разлика има между лъжата по принуда и лъжата по избор, след като и двете могат да се окажат еднакво деструктивни за хората? В единия случай просто си невинен пред Бога, но това няма никакво значение, тъй като лъжата е грях защото вреди на хората, а като лъжеш, дори и по принуда, ти пак вредиш. Та, ако не излъжеш вредиш на хора, ако лъжеш пак вредиш на хора? Как ти се вписва в моралните предписания това?

ПП: А ето и въпрос, да си го визуализираш, в случай че не си ме разбрал напълно.
Представи си че първи път от стотици години насам папата е богоугоден и праведен човек. Представи си че ти си папата. Милиони хора гледат към теб с надеждата да ги напътстваш духовно. Изведнъж идвам аз и ти казвам че ако не обявиш публично че Бог е измислица, а църквата е лъжовна институция и върши само злини (въпреки че не е, защото сега има праведен папа), то аз ще избия 1000 души. Какво ще избереш? В единия случай ще убиеш 1000 души, в другия случай ще разрушиш вярата на милиони други и евентуално ще доведеш страдание на много повече отколкото в първия случай. Този път би ли излъгал за да спасиш 1000 човека от сигурна смърт? Хубаво си помисли.

ако за теб не е никакъв проблем да излъжеш или да инструктираш друг да излъже за да постигнеш нещо най-малко, то колко повече за Бог не е никакъв проблем да оправдае праведния/"сиромаха" (дори и ако е бил принуден да излъже) и да порицае нечестивия, особено след като знае всичко за всеки и всичко за всяко нещо и е наясно със съвършената истина/правда?! - кой може да му забрани, след като всички са му подчинени, а над него няма по-висок?!

[npp]

Npp, цитирай ме, облак такъв.

Признай, че съм авторитет, това ме кара да се чувствам могъща.

?!?!

с тези форуми, фейсбук, туитър, и пр. станахте тролове, като някога бяхте малки тролчета, сега сте големи...

[DoctorSatan666]

ако за теб не е никакъв проблем да излъжеш или да инструктираш друг да излъже за да постигнеш нещо най-малко, то колко повече за Бог не е никакъв проблем да оправдае праведния/"сиромаха" (дори и ако е бил принуден да излъже) и да порицае нечестивия, особено след като знае всичко за всеки и всичко за всяко нещо и е наясно със съвършената истина/правда?! - кой може да му забрани, след като всички са му подчинени, а над него няма по-висок?!

Оф човек, не говорим за кой е нечестив. Говорим за праведния, какво трябва да направи в такава ситуация? Какво би било богоугодното? В какъв момент една лъжа прекрачва определена граница, в която може да се счита за еднакво греховна с примерно причиняването на смърт. Каква лъжа трябва някой да те принуди да кажеш, че да я счетеш за по-лоша от смъртта на един или няколко. Дотолкова че в една подобна ситуация да си кажеш - по добре този човек да бъде пожертван, вместо тази лъжа да причини далеч по големи щети. С други думи, въпроса е за цената на истината. Защото ако твоя Бог знае всичко за всички и всичко, и ако е справедлив, то значи за всяка лъжа има съответната цена. Така както за всеки друг грях си има цена. Ти знаеш цената на убийството, всички я знаем - пише я в закона. Но каква е цената на лъжата? Цената на убийството е ясна, защото са ясни последствията. За някои лъжи последствията са повече от ясни но в случая, кой би могъл да си представи как ще се промени света след 200 години, ако сега папата излезе и публично обяви че Бог е фантасмагория? А защо ли съвсем случайно че религията ти също мълчи по отношение на цената на лъжата. Дали не е заради това че е писана от хора, и те , както е присъщо на всички хора, нямат възможността да надникнат в бъдещето и да видят последствията от една лъжата, затова остават тихи по тоя въпрос? Дали не е защото те самите са казали една лъжа, с намерението да "спасят" някого от нещо, и така са донесли още повече страдание? Така както човек създава временно успокоение в ума на умиращия, или на едно плачещо дете, само за да може по-късно при срещата с истината, това успокоение да се върне като трикратно разочарование?
Както виждаш в основата на въпроса не стои това кой от какви мотиви действа - и оттук това кой е праведен и неправеден в ситуацията не е важно. Въпроса е, след като не знаеш последствията от една лъжа, но все пак знаеш че всяка лъжа си има последствия и те като цяло не са добри, кое ти дава основание да оцениш една лъжа като по-зла от друга? И ако не, това не означава ли че лъжата като цяло е всичко обратно на божественото, и всяка една лъжа е еднакво грешна по дефолт, дори и белите лъжи? В такъв случай, какво ще направиш ако си папа и те накарам да излъжеш че Бог е измама?

[DoctorSatan666]

Причините за решението на папата може да са всякакви, но изходът ще е лимитиран в тези две опции, а именно, че ще или няма да изпълни условието. Дори и ако игнорираш причината, която предложих, импликациите от нея не променят ползата от втория хипотетичен изход на проблема, въпреки жертвите, за които папата така или иначе не е пряко виновен.

Вината е много важна в случая, защото ако папата не се чувства виновен, той няма мотив да изпълни условието, а няма причина да се чувства виновен, ако не е лично отговорен за смъртта на хората. Имайки предвид, че е над 70 и отнема много време и желание да станеш папа, подозирам, че не е от хората, които се guilt trip-ват лесно.

Тоест импликациите от втората причина са само бонус, но дори и другата причина - че не е пряко виновен, е достатъчна?
Каква по дяволите е тая логика лол. Не е пряко виновен, това е ясно, но има възможността да ги спаси. И има мотив да избере лъжата, защото в случая не говорим за това дали се чувства виновен, а понеже се чувства отговорен и загрижен(нали е папа), какво от двете би избрал? Ясно е че не иска нито 1000 човека да умрат, нито да говори "лъжи" за Бог - но как би могъл да предвиди кое от двете е за предпочитане, при положение че в единия случай резултата е ясен, а в другия е неясен, но въпреки това доказано лош? И ако не се знаят последствията но въпреки това се предписва нещо универсално за всички лъжи, то това не си ли е един вид форма на морален релативизъм по отношение на лъжата? Значи щом се отнася до лоши действия с очевиден негативен ефект, религията е първа да ги обвини, но видиш ли лъжата си стои неопределено лоша там някъде? Какъв бог би измъчвал своите творения да създават зло неумишлено, поради собственото си невежество - невежество което той сам е заложил, така че всеки да причинява зло, без да може да го промени по силата на добра воля или добри намерения, тъй като няма как да определи колко точно зло причинява или изобщо да го определи като зло(понеже не знае последствията)?

[golemiq_korab_minava]

Не си прав.

[DoctorSatan666]

Не си прав.

Аргумент на годината

[golemiq_korab_minava]

Аргумент на годината

Кака ти да ти даде 100 аргумента, но дървените философи не приемат никога.

[DoctorSatan666]

Кака ти да ти даде 100 аргумента, но дървените философи не приемат никога.

"Ти си дървен философ" = нямам аргументите и желанието да разсъждавам върху нещата, затова просто ще те наричам с имена с общоприет негативен смисъл, само за да не остана по назад. Колко малоумен трябва да си че да ме обвиняваш в дървено философстване в раздел философия (още повече, че съм философ по образование)?

[Telaviv]

А какво смятате за употребата на израза "всяко зло за добро"?

Не мога да приема, че човек, който е с всичкия си би могъл да е непрекъснато честен с хората около себе си. Това просто е изключено. Аргументът, че може ако е отшелник не се брои, защото човек няма как да бъде нечестен спрямо себе си. Живеейки в общество човек просто няма как да не лъже и то непрекъснато.

Най-елементарно за пример към това стои въпросът, вие бихте ли казали право в лицето на всички какво мислите за тях? Ами, ако споделите на някой депресиран човек горчиви истини, с които да поставите върха на айсберга на неговото отчаяние довеждайки го до това той да посегне на живота си ще бъдете ли обичани от своя бог? А осъзнавайки това, за да избегнете такъв вариант, бихте ли предпочели да го излъжете, обаче знаейки че това нарушава вашия договор с вашия бог? А има ли все пак клауза в религията на вашия бог, в която да се гарантира имунитет стига действията на човек да са морално оправдани? Или няма скрито/покрито?

[golemiq_korab_minava]

Докторе

Изкарах те от нерви. Именно, защото знам, че учиш филосифия.
Докторе. Познаваме се от доста дълго време.
И винаги успяваш да се вбесиш до предела.

Отпусни се.
Наслъждавай се на живота.

Не го прави страшен и толкова свирепо изглеждаш за обикновенните души.

Много си умен. И не мога да те победя някак си в измисляне на аргументи във философската среда.
Но ти не вярваш в Бог.
А от там причината да не виждаш - още повече ни разделя.

Но ти не виждаш и други неща. Къде пишеш, кой те познава и тнт.
Аз също не ги виждам. Щото сме набори.

Обаче трябва с повече добро. Така си мисля.

[DoctorSatan666]

Докторе

Изкарах те от нерви. Именно, защото знам, че учиш филосифия.
Докторе. Познаваме се от доста дълго време.
И винаги успяваш да се вбесиш до предела.

Да се вбеся? Ти сериозно ли? АХаххахахаххахаххаха....

Но ти не вярваш в Бог.
А от там причината да не виждаш - още повече ни разделя.

Това което ни разделя не е вярата в Бог, а това че си едно лигаво, филмарско лайно без капка интелектуално достойнство. Желанието ти да бъдеш признат от някакъв авторитет (а аз дори не съм такъв, така че не знам защо се опитваш изобщо да ме спечелиш на своя страна), е толкова очевидно и прозрачно, до етап в който става гнусно и жалко. И това навярно не го усещам само аз, но и всички около теб, съдейки по емоционалните ти диарии във форума.

[golemiq_korab_minava]

А какво смятате за употребата на израза "всяко зло за добро"?

Не мога да приема, че човек, който е с всичкия си би могъл да е непрекъснато честен с хората около себе си. Това просто е изключено. Аргументът, че може ако е отшелник не се брои, защото човек няма как да бъде нечестен спрямо себе си. Живеейки в общество човек просто няма как да не лъже и то непрекъснато.

Най-елементарно за пример към това стои въпросът, вие бихте ли казали право в лицето на всички какво мислите за тях? Ами, ако споделите на някой депресиран човек горчиви истини, с които да поставите върха на айсберга на неговото отчаяние довеждайки го до това той да посегне на живота си ще бъдете ли обичани от своя бог? А осъзнавайки това, за да избегнете такъв вариант, бихте ли предпочели да го излъжете, обаче знаейки че това нарушава вашия договор с вашия бог? А има ли все пак клауза в религията на вашия бог, в която да се гарантира имунитет стига действията на човек да са морално оправдани? Или няма скрито/покрито?

Как така да не можеш да лъжеш себе си?
Ако искаш едно, но правиш друго против собствената си воля, за да се впишеш в обществото - честен ли си със себе си?
Когато осъзнаваш, че грешиш, но не предприемаш пътища за промяна, защото една страна в теб се раздвоява. И имаш желанието да правиш съвсем друго нещо. Друга те спира. И ти казва, че не можеш. Казва ти -
'' Не е сигурно. Не изпадай във въображаеми филми. Животът ти ще замине. Много е кратък. И после не се знае къде отиваш, дали отиваш. Върви си по-очетаната линия, не прави нищо по-различно от това, което хората ти казват''.

Това е умът. Гледах го по един филм по дискавъри.

Защо да не се казва истината като средство за подпомагане? Примерно.

[golemiq_korab_minava]

Да се вбеся? Ти сериозно ли? АХаххахахаххахаххаха....



Това което ни разделя не е вярата в Бог, а това че си едно лигаво, филмарско лайно без капка интелектуално достойнство. Желанието ти да бъдеш признат от някакъв авторитет (а аз дори не съм такъв, така че не знам защо се опитваш изобщо да ме спечелиш на своя страна), е толкова очевидно и прозрачно, до етап в който става гнусно и жалко. И това навярно не го усещам само аз, но и всички около теб, съдейки по емоционалните ти диарии във форума.

Авторитет?

Дяволът също е много умен.

И какво като говоря на Вие?

Или на ти?

Няма никакво значение.
Аз може да съм лигаво, разглезено дете. Мамино дете. Всички ме познават вече. Аз съм буболечка.
Но е интересно защо ти прави толкова голямо впечатление ?
Не, не ме интерсува. И Владимир Путин да ми предложи работа.

Осъзнай се. Аз съм филмар, признавам си.


Бъди по-добричък. Хората са крехки създания.

Растенията също чувстват и усещат.
Дефендер също те обича.

[Telaviv]

бляблябля

По правило няма как да излъжеш себе си, защото си напълно наясно с действията си. Няма и как да правиш нещо против собствената си воля, защото тя по правило е съгласувана с това, което искаш да направиш и заради това я наричаш "собствена".

бляблябля
Това е умът.

Ако това е то умът, аз съм товарен влак. Но в крайна сметка на теб не ти пречи да си мислиш, че си кораб...

Гледах го по един филм по дискавъри.

Да, унивесален източник на просветата?

Защо да не се казва истината като средство за подпомагане? Примерно.

Защото няма да помогнеш на заплашващия да се хвърли от 10тия етаж с викове "Никой не те обича! Няма какво да губиш!".
Примерно.

[golemiq_korab_minava]

Брат, в момента неутрализираш усилията ми в 10-те минути от живота си, които отделих за тази тема. Спри.

Оу, каква трагедия.

[golemiq_korab_minava]

По правило няма как да излъжеш себе си, защото си напълно наясно с действията си. Няма и как да правиш нещо против собствената си воля, защото тя по правило е съгласувана с това, което искаш да направиш и заради това я наричаш "собствена".



Ако това е то умът, аз съм товарен влак. Но в крайна сметка на теб не ти пречи да си мислиш, че си кораб...



Да, унивесален източник на просветата?



Защото няма да помогнеш на заплашващия да се хвърли от 10тия етаж с викове "Никой не те обича! Няма какво да губиш!".
Примерно.

Я пак помисли колко хора имат собствена воля. И на какво се дължи.

Аз съм Корабче.

Да, има научни филми. Може да съгласъваш инфорация. Не само да копираш.


Че защо да го лъжа, че никой не го обича?! Или че няма какво да губиш? Това са лъжи.

Лъжите са толкова много, че дори някои ги мислят за истина. Те затова са лъжи.

[golemiq_korab_minava]

Имайки предвид, че уж защитавам по-скоро твоята гледна точка е трагедия, да.

Трагедия е да си мислиш, че 10-те минути време от животът ти са толкова много и ценно изгубено време.
Или поне да го намекваш в този смисъл.
Това че защитаваме една и съща позиция не ти дава никакво право да отричаш моето съществуване като по-малко ценно.
Това че защитаваме една и съща позиция не означава, че твоята гледна точка може да се влива в моите очертания до запълване на целия кръг.

Това, че защитаваш моята гледна точка, не означава, че не го правиш, защото целиш друго нещо или доктор сатан не ти е приятел, не си ти или той не е аз. Но важно е добро да става.

[golemiq_korab_minava]

[npp]

Оф човек, не говорим за кой е нечестив. Говорим за праведния, какво трябва да направи в такава ситуация? Какво би било богоугодното? В какъв момент една лъжа прекрачва определена граница, в която може да се счита за еднакво греховна с примерно причиняването на смърт. Каква лъжа трябва някой да те принуди да кажеш, че да я счетеш за по-лоша от смъртта на един или няколко. Дотолкова че в една подобна ситуация да си кажеш - по добре този човек да бъде пожертван, вместо тази лъжа да причини далеч по големи щети. С други думи, въпроса е за цената на истината. Защото ако твоя Бог знае всичко за всички и всичко, и ако е справедлив, то значи за всяка лъжа има съответната цена. Така както за всеки друг грях си има цена. Ти знаеш цената на убийството, всички я знаем - пише я в закона. Но каква е цената на лъжата? Цената на убийството е ясна, защото са ясни последствията. За някои лъжи последствията са повече от ясни но в случая, кой би могъл да си представи как ще се промени света след 200 години, ако сега папата излезе и публично обяви че Бог е фантасмагория? А защо ли съвсем случайно че религията ти също мълчи по отношение на цената на лъжата. Дали не е заради това че е писана от хора, и те , както е присъщо на всички хора, нямат възможността да надникнат в бъдещето и да видят последствията от една лъжата, затова остават тихи по тоя въпрос? Дали не е защото те самите са казали една лъжа, с намерението да "спасят" някого от нещо, и така са донесли още повече страдание? Така както човек създава временно успокоение в ума на умиращия, или на едно плачещо дете, само за да може по-късно при срещата с истината, това успокоение да се върне като трикратно разочарование?
Както виждаш в основата на въпроса не стои това кой от какви мотиви действа - и оттук това кой е праведен и неправеден в ситуацията не е важно. Въпроса е, след като не знаеш последствията от една лъжа, но все пак знаеш че всяка лъжа си има последствия и те като цяло не са добри, кое ти дава основание да оцениш една лъжа като по-зла от друга? И ако не, това не означава ли че лъжата като цяло е всичко обратно на божественото, и всяка една лъжа е еднакво грешна по дефолт, дори и белите лъжи? В такъв случай, какво ще направиш ако си папа и те накарам да излъжеш че Бог е измама?

Бог е който дава най-добро решение на всеки проблем, затова праведният слуша Него, а Той влага в "сиромаха" ходовете, които да направи, понеже ти какво можеш да видиш, като си просто нещо подобно на мравка пълзяща по земята?!, докато Бог, като е най-високо във всяко ниво на вселената, вижда всичко и всички и знае най-добре какво е нужно във всеки един момент и на всяко едно място...

[DoctorSatan666]

Бог е който дава най-добро решение на всеки проблем, затова праведният слуша Него,

Точно това имам предвид - никъде не е описано решение на тоя проблем в Библията. Как би Го слушал, след като не е казал нищо по темата. И как би могъл да пропусне да каже такова нещо, ако Библията наистина е Неговото слово и цели да покаже пътя към светлината и доброто на всеки, който го следва? Ще питам отново, как оценяваш една лъжа като универсално зло, след като не можеш да докажеш последствията от нея? Ако твоя Бог наистина искаше ти да не лъжеш, нямаше ли да ти даде способността да виждаш в бъдещето, така че да предвидиш последиците от лъжата си и да не я изричаш, така както можеш да предвидиш последиците от това да застреляш някой и следователно не го правиш? Колко си праведен и колко добри са намеренията ти в случая няма никакво значение - излиза че Бог те е обрекъл на грях по дефолт, защото нарича лъжата грях и дело на Дявола, а не ти дава възможността да я видиш като такава или да я степенуваш и съпоставяш с други грехове, така че в една хипотетична ситуация, да избереш по-малкото зло. Излиза че единствения начин да не грешиш е просто никога да не лъжеш. Ето виж, зад такъв Бог и аз бих застанал - който неумолимо и безмилостно е в истината, винаги, без никакви уговорки, без никакви условия, и който е в/с Него, никога не лъже. Но ето че ти шикалкавиш и увърташ, понеже твоя Бог не е онзи на абсолютната и безусловна истина, колкото и жестока да е тя. Ако не беше така, ти щеше без да се замислиш, да пожертваш 1000-та човека, така както Авраам жертва сина си в името на Бога.

[DoctorSatan666]

Аз може да съм лигаво, разглезено дете. Мамино дете. Всички ме познават вече. Аз съм буболечка.
Но е интересно защо ти прави толкова голямо впечатление ?
Не, не ме интерсува. И Владимир Путин да ми предложи работа.

Осъзнай се. Аз съм филмар, признавам си.


Бъди по-добричък. Хората са крехки създания.

Растенията също чувстват и усещат.
Дефендер също те обича.

Какво по дяволите току-що прочетох...

[defender]

Точно това имам предвид - никъде не е описано решение на тоя проблем в Библията. Как би Го слушал, след като не е казал нищо по темата. И как би могъл да пропусне да каже такова нещо, ако Библията наистина е Неговото слово и цели да покаже пътя към светлината и доброто на всеки, който го следва? Ще питам отново, как оценяваш една лъжа като универсално зло, след като не можеш да докажеш последствията от нея? Ако твоя Бог наистина искаше ти да не лъжеш, нямаше ли да ти даде способността да виждаш в бъдещето, така че да предвидиш последиците от лъжата си и да не я изричаш, така както можеш да предвидиш последиците от това да застреляш някой и следователно не го правиш? Колко си праведен и колко добри са намеренията ти в случая няма никакво значение - излиза че Бог те е обрекъл на грях по дефолт, защото нарича лъжата грях и дело на Дявола, а не ти дава възможността да я видиш като такава или да я степенуваш и съпоставяш с други грехове, така че в една хипотетична ситуация, да избереш по-малкото зло. Излиза че единствения начин да не грешиш е просто никога да не лъжеш. Ето виж, зад такъв Бог и аз бих застанал - който неумолимо и безмилостно е в истината, винаги, без никакви уговорки, без никакви условия, и който е в/с Него, никога не лъже. Но ето че ти шикалкавиш и увърташ, понеже твоя Бог не е онзи на абсолютната и безусловна истина, колкото и жестока да е тя. Ако не беше така, ти щеше без да се замислиш, да пожертваш 1000-та човека, така както Авраам жертва сина си в името на Бога.

Съществуването и вярата в Бог поражда в нас желанието и стремежа към добро (например да не лъжем), но не чрез самото дело да не лъжем се спасяваме, защото делата са несъвършени (включително да не лъжем). В случая важно е намерението към добро и избора, който правим на момента.