Отговор в тема
НЕ ЗНАМ КОЯ СЪМ ВЕЧЕ, ЖИВОТЪТ МИ Е АД!
Историята, която ще споделя с вас е много дълга, защото буквално ще ви разкажа целия си живот в два коментара, за което съжалявам. Ще гледам да е възможно най-събрано, но благодаря на тези, които ще отделят време да го прочетат. Споделям ви всичко това, защото повече не мога. Трябва ми помощ. Търся себе си твърде дълго време и дори не по естествен път. Сега ще разберете какво имам предвид.
П.С Ако сте със слаба психика не четете. Съдържа истории за наркотици, бисексуалност, сексуално насилие, смърт и т.п.
Аз съм на 19 години и съм родена в София, живяла съм известно време и в Кюстендил. Поддържам се, слабичка съм и средно висока.
Баща ми ни напусна, когато бях малка и единственото, което помня от него са вечните му напивания и караници с майка ми, която пък и тя има сериозни проблеми с алкохола и с полицията също (но няма да навлизам в подробности). Нямах щастливо детство, не си играх с децата пред блока, слушах скандали и бой по цял ден.
Докато не станах 8 клас бях заклета почитателка на чалга музиката и ходих на т.нар детски дискотеки, на които положението не е по-розово, отколкото на обикновените такива. Пушеше се масово, продаваше се алкохол на малолетни лица или те си вкарваха сами такъв. Аз бях на 13 и също пиех и хвърлях салфетки . Не бях от тия дето от време ва време ходят на чалготеки да се позабавляват - при мен беше тежко - ЕДИНСТВЕНОТО, което слушах и признавах като жанр беше чалга по цял ден и нощ,дори в нас, Джена, Анелия, Преслава 24/7. Приятелките ми бяха безмозъчни кифли,които се интересуваха само от новата песен на Азис,пичовете от горния клас и кво е станало у Вип Брадъра. Говориха си зад гърбовете постоянно и всъщност се мразеха. Правиха се, че се интересуват от футбол за да забият фешън футболягите от горните класове.
Веднъж влезнах някак си в дискотека за "по-големитe" и бях свидетелка на разврата,алкохола и полуголите момичета навсякъде с тупирани изрусени коси и оранжеви от фондютен, търкащи си гъзовете в членовете на мъже двойно на тяхната възраст. Тогава под влиянието на алкохола един идиот за малко да ме изнасили в тоалетните. Когато се опитах да избягам от него, той ми налепи шамар през лицето и добре, че охраната отреагира навреме. Това за цял живот ми остана травма.
Станах 8 клас и смених училището - гимназия в София. Не съм от върлите столичани,които твърдят,че София е над всичко, но наистина се усещаше някаква стабилна разлика с у-щето ми в Кюстендил.
Още от първия ден си харесах едно момче, което беше изключително спокойно, скромно и интелигентно, изкарваше добри оценки, но не беше и пълен зубър. Харесваше ми всичко - от гласа му през жестовете му до движенията му . Никога не съм харесвала някого така. Момчето беше метъл. (На много от вас може да ви е познато - преди време не само много обичахме да се определяме само според музиката,която слушаме,но и да се вкарваме в страшни филми от това) Та беше много висок, напълно посредствено обличащ се, къса коса, т.е от първия ден не бих познала,че е метъл,но имаше дни, в които идваше с блузи на Metallica и Iron Maiden и т.н. Та казвам го всичко това,защото нямаше начин той да хареса някаква си там новодошла кифла,която не слуша неговата музика. Бутах се нон-стоп да си говорим, но нямаше адекватна реакция от негова страна, отбягваше ме, отговаряше ми кратко. Дори не искаше да ми приеме поканата във фейсбук, докато буквално насила не го накарах да го направи . Унижавах се зверски, а той очевидно не си падаше по мен грам и не ме забелязваше. За това реших да направя най-тъпото нещо: да се правя на нещо, което не съм или по-скоро да се превърна в това нещо.
Прекарах цял ден в това да му столкя профилите в социалните мрежи и да си записвам каква музика обича да слуша,какви филми гледа,сериали, книги и видео игри. И съответно след това започнах да преслушвам всичко, започнах да гледам Prison Break, Game of Thrones и Shameless (защото видях,че той е фен от фейсбук). Почнах да слушам разни групи,които той е лайкнал и имаше някои неща,които наистина ми харесваха, макар и да ми беше трудна толкова драстична смяна на стила. Харесах баладите на Metallica , 2-3 песни на System of a Down, Rammstein и Slipknot. След което осъзнах,че метъла е като наркотиците - от лекото към тежкото. Само че при мен доста насила стана тази градация,защото буквално насила се карах да харесвам някои групи. Седмица след този експеримент, аз си счупих касичката със спестяванията и отидох до "На Тъмно"- това е магазин за алтърнатив субкултури,ако някой не е запознат. Купих си 2 тениски на групи,които вече знаех (Slipknot и Metallica),една карирана пола (тип готик) и някви значки пак на групи. Тъй като нямах финансовата възможност да си променя целия гардероб, просто извадих абсолютно всичко черно,което можех от него - изчистени черни тениски,суичъри,клинове, даже спортни с логота на Найк и т.н,важното е да е черно и да си отива с новите неща. Носих само кецове. Раницата ми за училище беше сива и я окичих със значките, които си бях купила. И така придобих някакъв приемлив вид на метълка. Хората в класа не ме познаваха още чак толкова добре,но пак бяха изключително изненадани от тази промяна,явно беше прекалено рязка. Само въпросното момче и неговия най-добър приятел от класа слушаха и се обличаха така, иначе в класа имаше смесица от всякакви индивиди - От чалгари през хипхопаджии до басъри / рейвъри и тямподобни ,но всички учудващо се разбирахме,макар и вечната мания да се причисляваш към някаква група.
Та той си движеше с цялата групичка на момчетата от класа,сред които само те двамата бяха метъли. Другото момче беше с дълга коса, средно висок и изглеждаше готин,но не ми харесваше като характер,беше много самовлюбен, също така нон стоп пушеше трева, те бяха пълни противоположности, макар и еднаквите интереси. Но познайте какво стана . Привкялох вниманието на грешния. Приятеля му (Б.), явно удивен от промяната ми, се въртеше постоянно около мен, докато момчето,което аз харесвах (A.) все така си беше равнодушен,освен че май започна да надъхва Б. да ме сваля,което ме дразнеше.
Това продължи и в 9 клас: Единственият ми шанс да осъществя какъвто и да е било контакт с А. беше да се сближа с Б., за това се заех и с това. Писах си с Б. и той ме покани да изляза с компанията му (в която предположих,че ще е и А.) Отидох,но А. го нямаше. Приятелите на Б. бяха пълни пияници. С течение на обстоятелствата постоянно излизах с тях след училище,пуших трева и пих водка по пейките в Борисовата. (Да ви кажа, пак по-добре от гнусните и пошли чалготеки!!!) А. също идваше с нас понякога,но беше доста по-рядко. Той не пушеше, пиеше само бири с нас и даже изглеждаше леко разочарован от повечето хора в компанията. Аз обаче бях на седмото небе - имах приятели,бе! Имах си моя собствена компания,които даже ме признаваха и бяха супер сплотени, не си говориха един на друг зад гърбовете. Не им пукаше за нищо,защото бяха аутсайдърите на обществото. Така им харесваше да си мислят.
Та успявайки да се впиша в неговия стил, имах малко по-близък контакт с него, вече си писахме от време на време - аз му писах да го питам дали ще излиза,де. Но интерес от негова страна продължаваше да няма. Аз обаче бях обсебена от него вече и нямаше връщане назад .
Един ден бяхме навън с въпросната компания и вече бяхме стабилно пияни,когато Б. ме целуна. Минути по-късно осъзнах,че е станала страшна грешка и му казах, че всъщност си падам по А.,което му разби представите за всичко . Той не го прие добре и се дистанцира от мен, което ми прекъсна връзките и с хората от компанията,както и с А. Той явно беше казал на А., че си падам по него, което още повече го отблъсна от мен (не вярвах, че има накъде повече - но ето, че имаше) Ходих на даскало, виждах ги всеки ден, но дори не ми казваха здрасти. Но аз все още не се бях отказала. Свързах се с едно от момичетата от метълската групичка на Б. и й разказах цялата ситуация. Оказа се, че тя всъщност винаги си е падала по Б. и не ме е харесвала, когато е разбрала, че той си пада по мен, но след като й разказах цялата история тя прояви разбиране и започнахме всеки ден да излизаме. Тя беше от горния клас в нашето училище. Споделяхме си драмите за А. и Б. и си обещахме да си помогнем една на друга с тях. Месеци наред с момичето излизахме и станахме най-добри приятелки, спахме една в друга, споделяхме си всичко, ходихме навсякъде заедно - излизахме, концерти, ходихме и на море заедно същото лято. С течение на обстоятелствата развих симпатии към нея, повече от приятелски (което беше странно за мен, защото до тогава абсолютно никога не съм изпитвала никакви симпатии към момиче, дори не се бях и замисляла за това) Мислех си за нея и постоянно, колко е красива, колко е висока, колко дълга и хубава коса има и се чудих какво би било, ако я целуна... Като все още не се отказвах от идеята да съм с А. Паралелно ги усещах тези неща, но не смеех да й споделя за тези мои мисли.
10 клас. Един от пътите след училище, втора смяна, с нея останахме и пихме бири в едно заведение. Часове наред си споделяхме тийнейджърските драми и обърнахме стабилно количество алкохол. Тръгнахме си ръка за ръка, заваля ни и се смяхме и тичахме под дъжда пияни. Скрихме се под един навес и се сгушихме, докато превали, защото беше доста студено. В този момент аз не издържах и я целунах, при което тя ми отвърна. Чувството беше много странно, но не съжалявах, че го направих. Тогава осъзнах, че съм бисексуална. Оказа се, че и тя е усещала, че има някаква химия между нас, но никога не се е замисляла за сексуалната си ориентация. Малки сме и може хормоните ни все още да бушуват, но няма лошо да опитаме нещо, което явно е взаимно. Та така се случи, че тръгнахме.
Продължение долу, в 2 коментар.
Част 2: НЕ ЗНАМ КОЯ СЪМ ВЕЧЕ, ЖИВОТЪТ МИ Е АД!
Не криехме връзката си нито в училище, нито по улиците, нито от А. и Б. Всъщност колкото повече време прекарвах с нея, толкова по-истински усещах тези отношения и започнах да забравям обсебеността си към А., въпреки че все още ми беше тръпка. Излизахме отново с останалите от компанията, които не се отнасяха кой знае колко странно към новината, Б. вече беше приел нещата и очевидно ме беше забравил, а на А. все така не му пукаше.
Прекарахме 7 месеца заедно. Тя ми беше и първата. Общо взето се влюбих в нея и нещата ставаха все по-сериозни, като се чудих как да кажа на майка ми, на която така или иначе не й пукаше какво правя, къде ходя и т.н.
Продължение долу, в 2 коментар.
Един ден към края на втория срок на 10 клас, тя не дойде на училище, не ми писа и не си вдигаше телефона. Миналата вечер с нея се бяхме подскарали и реших, че все още ми се сърди, но страшно много се притесних и не можех да се свържа с нея. Реших, че има работа и каквото и да е станало ще се свърже с мен, когато е удобно. Но мина цял ден, а от нея ни вест, ни кост. Писах й, звънях й, но не беше на линия никъде.
На следващия ден в училище ни съобщиха, че е мъртва. Автомобилна катастрофа, тя е пресичала в същия момент и са я блъснали, като едната от колите е правила обратен завой. На пешеходна пътека.
Сринах се психически. Надявах се, че това е сън и, че скоро ще се събудя и всичко това ще приключи. Но не, нея вече я нямаше. Не знаех какво се случва, къде се намирам. Това момиче ми беше единствената опора. Дори, когато си бяхме само приятелки, тя беше единствения човек, на който можех да разчитам, на който можех да споделя. Това беше най-искрената и чистата любов, която съм изпитвала - приятелска и повече от такава. И се чувствах виновна за случилото се, чувствах се ужасно, че последния ни разговор беше глупава караница.
С компанията се събирахме и никой от нас не знаеше какво се случва. Не можахме да си обелим и думичка. Тя беше невероятно искрена душа, приятелски настроена, умно и разбиращо момиче. Та оставяйки всичко останало настрана - тя беше дете, на което целия й живот все още беше пред нея, работа, образование, семейство. Всичко й беше отнето за един миг.На всички ни липсваше и някак си смъртта й ни сплоти дори още повече. С А. се сближихме покрай историята, той си отпусна задръжките към мен и явно вече не беше толкова негативно настроен, съчувстваше ми. Излизахме, говорихме си, сближихме се. Аз още имах тръпка към него, но всичко беше потиснато от случката. Ходих на психолог, започнах да взимам анти-депресанти. Буквално се друсах с тях и превишавах дозата си, като това още повече влошаваше психическото ми състояние. Диагнозата ми беше депресивно разстройство, anxiety disorder. От тогава тотално се побърках и не можех да се съвзема, затворих се в себе си и почти не излизах, спрях да се грижа за себе си и не намирах причина да живея, започнах и да се самонаранявам.
11 клас, майка ми беше решила да даде обрат на живота си и от алкохола посегна към религиозна секта. Буквално беше влезнала в секта и беше решила, че религията ще оправи живота й, а на нея не й трябваше това, на нея й трябваше медицинска помощ или психолог. Нямам нищо против религиозните хора, всеки може да си вярва в каквото си иска, но имам против консервативните хора, които се опитват да налагат религията си върху другите. Тя беше такава. Няма да споменавам името на сектата. Та беше ме обвинила, че съм наркоманка, лесбийка и сатанистка и беше решила да ме "оправи" и да ми покаже "правия път" и ме закара насила с нея на това място. То си личеше от километри, че е секта, но тя не ми вярваше и си мислеше, че тия хора й помагат. Дори и да си религиозен, има много по-нормални начини да си практикуваш религията, тия хора тотално я зомбираха и й промиваха мозъка. Взимаше ме веднага след училище и ме закарвше на училище, като не ми даваше да си общувам с приятелите ми. Четеше ми съобщенията в телефона.
Един ден тя ми се развика и ме удари, защото й казах, че няма право да ми рови в личните неща. Веднъж ми посегна и с нож. Карахме се постоянно, беше побъркана и зомбирана, но нямаше какво да направя.
Приятелите ми знаеха какво се случва от малкото време, което имахме за общуване в училище и им споделих, че смятам да избягам от нас. Но нямаше къде да отида. И познайте кой ми предложи да остана в тях - А. Родителите му заминаваха в командировка и нямаше да ги има една седмица, беше сам.
Една сутрин в петък тя ме закара на училище и отиде на работа и аз знаех, че нея няма да я има цял ден. Веднага след като ме закара аз се прибрах обратно вкъщи с рейса и събрах един сак с дрехи,тоалетни принадлежности и стария ми лаптоп. Влачих куфара до апартамента на А. и той се беше чупил от училище, за да ми помогне да се настаня.
Бях го решила твърдо. Не ми пукаше какво ще стане, дали тя ще тръгне да ме търси, не можех повече да го търпя това нещо, съсипваше ме отвсякъде.
Още същата вечер тя се беше побъркала, звънеше ми, пишеше ми СМС-и къде съм, къде са нещата ми, но аз наистина не исках да я виждам. На следващия ден беше събота и нямахме училище, така че нямаше как да ме намери поне до понеделник. Почувствах се зле и сутринта й изпратих един СМС, че съм добре, че имам покрив над себе си, но я помолих да не ме търси. Очудващо не реагира със заплахи и обиди - явно изчезването на детето й я е накарало да се освести малко. Но нямах намерение да се връщам, не и в скоро време.
А вечерта прекарах цялата в това да пия и да си говоря с А. Обичах това момче, но той по-скоро ме приемаше като сестра, за която да се грижи. Страх ме беше да му призная, че през цялото време не съм спирала да имам чувства към него, защото можеше да реагира остро, можеше и това да развали и отношенията между нас и дори и приятели вече да не бъдем. Той изобщо не проявяваше повече от приятелски отношения към мен, дори и когато бях по сутиен в стаята му не видях и да трепне. Чудех се какъв може да е проблема. Убедена бях, че не е гей, защото и към момчета няма симпатии. Може просто да е асексуален, това ми беше единствената догадка освен може би, че просто АЗ не го привличам по никакъв начин.
Прекарахме целия уикенд и понеделник без да ходим на училище в това да гледаме сериали и да си говорим. Последната вечер имах мини напредък като легнахме един до друг и се сгушихме докато гледаме. На мен сърцето ми щеше да изскочи, но нещата не прекрачиха тази граница. Той нищо не направи.
Във вторник все пак се наложи да отидем на училище, защото не можехме да бягаме повече. Без изненада, майка ми ме чакаше след училище да ме вземе. Изглеждаше разтревожена и останах да си поговоря с нея, като тя настоя да се върна. Аз не исках, разбира се, но отношението й наистина беше нормално и реших, че може да има промяна в поведението й.
Убедих я с 200 зора да остана само още една вечер за да не си влача куфарите по нощите, като даже я успокои това, че съм останала в момче (тя беше убедена, че съм лесбийка и това явно е някакъв напредък, макар и пак да е пошло). Тя не знаеше, че родителите му ги няма. Обещах й, че веднага на сутринта ще се върна.
Знаех, че това може би е последната вечер на близост между мен и А., така че това беше моя шанс. Пихме вино, гледахме сериал и вече цъкната събрах кураж и го целунах, като той не ме отблъсна. Почнахме да се натискаме, като се и обарвахме, но не се стигна до секс, защото той спря. Попитах го защо и той ми каза,че не е правилно, че съм му като сестра и най-вече защото съм бившата на мъртвата му най-добра приятелка.
Говорихме си половин час, като му изплюх цялата истина, че съм влюбена в него откакто го видях, че не издържам повече, че трябва да продължа напред от момичето и т.н., но полза нямаше. Каза ми, че преди просто не ме е харесвал, а сега дори и да е имал някакви симпатии, дори и да са само сексуални емоции няма как да ги задоволи, защото не било честно спрямо нея.
Та така. Аз все още го обичам, но от тогава не сме повдигали темата. Сега сме 12 клас. Отношенията ми с майка ми са една идея по-добре, не се разбираме, но вече няма физическа агресия. Аз продължавам да взимам анти-депресанти.Преди около месец започахме училище и разбрах, че лятото е тръгнал с една от моя клас, но в момента нещата между тях не са стабилни. Какво да правя? Не издържам повече, искам да съм с това момче. Целия си живот прецаках, вече не знам къде се намирам. Как да се боря за него повече? Твърде късно е да се откажа, защото твърде много неща съм преживяла свързани с него. Просто не издържам да го гледам с друга, нито да знам, че никога няма да бъде мой.
Съмнявам се, че някой е прочел всичко това, но ако сте, искрено ви благодаря и бих се радвала ако оставите едно мнение. Моля ви не ме съдете, като всяко едно глупаво тийнейджърче и аз се вкарвам във филми и правя грешки, просто трябваше да излея душата си някъде, пък било то и анонимно в този форум...
Никакъв шанс да го прочета цялото - поне да беше написано по-интересно, като разказ.
Сигурен съм, че можеше да опишеш проблемите си най-много с десетина изречения.
Първоначално написано от Rengur
Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. "Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я!" Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той извика:
- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
И пак се загледа подир каруцата.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
На мен ми беше ясно, че няма всички да искат да го четат, даже съм го написала.
Оставила съм го за тези, които искат, защото имах нужда да си излея душата по-подробно.
Писала съм го така, както ми е дошло, все пак не пиша книга за да има сюжет и художествени измислици, а разказвам история.
Нямаше нужда от негативните ви коментари, не знам какво ви накара да се почувствате по-добре, когато ми сипахте още негативна енергия.
Аз го прочетох от интерес какво ще се случи. Ако фактически това е истина, мойте съболезнования за бившата ти приятелка.
Но, мило момиче, темата ти е прекалено дълга и много малка част от аудиторията би отделила време, за да я прочете.
Като за начало ще започнем с това, че ти си разбирала, че чалготеките и приятелките ти не са ти пасвали, тогава защо си дружала с тях? Сама си осъзнала, че това не е твоят тип компания, но явно е било късно. За дискотеката единственото, което мога да кажа е, че е прекалено жалко за случилото се. Надявам се да ти е било за урок!
Грешка е било, че заради едно момче си решила да промениш целият си начин на живот и то драстично. Просто е трябвало да бъдеш себе си! Също така си се хванала с Б. само и само, за да имаш контакт с А., разбираемо, но едва ли въпросното момче ще иска да бъде с теб след като е разбрало, че си била с най-добрият му приятел само и само, за да се добереш до него. Със сигурност това би го накарало да държи дистанция от теб. А и по-лошото е, че след него си се хванала с момиче от компанията, което също го е накарало да не може да изпитва симпатии към теб.
В последната година се опитай да си промениш живота и да бъдеш себе си! Опитай се да живееш пълноценно, да цениш малките неща. Намери си занимания. Намери си нова компания!
Успех!
Благодаря ти много, че отдели време да го прочетеш! И ти благодаря и за съболезнованията.
Наясно съм, че малко хора ще го прочетат, но просто исках да си излея душата. По този начин ще се филтрират отговорите до известна степен и тези, които наистина са успяли да вникнат в историята и да разгледат ситуацията ще могат да ми отговорят.
Тогава дружах с тези хора, защото бях много малка и нямах друг избор. Тогава не знаех, че имам и други опции, разбрах го по-късно. Аз също бях като тях, малко или много.
Промених се, но не съжалявам, защото това е пътя ми да намеря себе си. Всички минаваме през най-различни фази, докато изграждаме характера си.
Той не иска да бъде с мен, защото бях с момичето и няма да е честно спрямо нея. Не му е толкова до Б., защото ние с него никога не сме имали нищо.
Благодаря ти за съвета и ще се вслушам в него. Отново благодаря за отделенето време да прочетеш тези две глави на моя драматичен роман за живота ми.
Лека вечер!
Аз го прочетох цялото и живота ти ми прилича на сезон на Skins.(Не се обиждай,харесвам Skins
Искрено много съжалявам за случилото ти се.....Надявам се да си се отърсила по някакъв начин от този шок.Знам,че е трудно
!
Благодаря ти много, че отдели време да го прочетеш. Благодаря и за съболезнованията.Аз го прочетох цялото и живота ти ми прилича на сезон на Skins.(Не се обиждай,харесвам Skins
Искрено много съжалявам за случилото ти се.....Надявам се да си се отърсила по някакъв начин от този шок.Знам,че е трудно
Много ми е трудно да се откажа от нещо, което толкова години е обсебило ума ми и е дало такава значителна насока на живота ми.
Знам, че си прав/а, колкото и да не искам да го призная пред себе си, просто ми трябва някой да ми набие акъла в главата, за това исках и да си излея всичко в този форум.
Може би докато не срещна друг такъв човек, към когото да насоча тази любов, ще ми бъде трудно.
Все пак ти благодаря за коментара и за отделеното време.
Съболезнования за приятелката ти, но такъв е животът. Наистина си преживяла много тежки неща, трудни за преодоляване, но какво да се прави.. Не е трябвало да си сменяш самоличността заради някакво момче, ще има още мноооого други момчета, а ако наистина искаш - и момичета. Промени си живота, прави това, което ти харесва. Буквално си станала друг човек заради друг човек, това е глупост. Имаш още много да живееш, опитай се да забравиш миналото, гледай позитивно над живота. Кажи всичко това на майка си, ще те разбере. Кажи й, че не искаш да се карате повече, а да си помагате една на друга. Смени компанията, намери хора, с които да имате еднакви интереси. Излизай повече, не посягай към наркотиците, алкохола, цигарите.
Благодаря ти много.
Не е трябвало може би, да, но като сме малки правим какви ли не глупости, без да си даваме сметка за последствията. Въпреки това не съжалявам, че съм сменила самоличността си, защото другата също до нищо добро нямаше да ме доведе.
С майка ми не се разбираме, като й споделя нещо го пречупва през нейната си призма и не вижда гледната ми точка, но ако успея да променя това, нещата може би ще се подобрят многократно.
Благодаря ти, че отдели време да го прочетеш и за съвета ти. Хубава вечер!
Не спирай да говориш с нея, може и да се разплачеш, ще те разбере, все пак ти е майка. Лека вечер!
Аз прочетох всичко и ти правя евала, че все още се държиш, след като си преминала през всичко това! Загубата на приятел е едно от най-отвратителните неща в този шибан живот, в един миг целият ти свят се срива и една част от теб също умира. Смятам обаче, че е глупаво А. да използва като извинение смъртта на момичето, за да предотврати потенциални отношения между вас. Може да прозвучи грубо, но нея вече я няма, така че няма как да има нещо против. А и след като е била толкова близка и на двама ви, значи би искала да бъдете щастливи дори и нея да я няма, тоест ако това да бъдете заедно би ви направило щастливи, вие трябва да го направите заради себе си и заради нея.
Няма да коментирам колко е било глупаво да сменяш стила си и да губиш идентичността си, само за да впечатлиш момчето, защото любовта те оправдава напълно. Някои хора са правили далеч по-налудничави неща, за да спечелят обекта на желанието си.
Със сигурност ще има хора, които ще те посъветват да забравиш за А. и да продължиш напред. Аз обаче ще те посъветвам да се бориш докрай за това момче! Ако чувстваш, че наистина това е човекът за теб, а не си завладяна от мисълта за него само защото е нещо, което нямаш, не спирай! В никакъв случай не се опитвай да разрушиш връзката му с настоящата му приятелка. Но ако все пак нещата между тях наистина са разклатени и се разделят, ти отново ще имаш своя шанс да покажеш на този човек, че можете да бъдете заедно. Бори се за сбъдването на мечтите си и не позволявай никой да те спира да правиш това, което искаш, защото ти знаеш най-добре кое е правилно за теб! Всичко, през което си преминала, те е направила силна и готова да реализираш дори най-безумните си амбиции! Успех!
I'm too weird to live, but much too rare to die.
мисля че си Копи Пейстнала от интернет
не съм го чел но не е нормално да се пише толкова, също така за "НОВ'" потребител не би трябвало да си наясно с BB-кода
ти си стар потребител, демек фейк си
Много, много ти благодаря за това мнение и за отделеното време да прочетеш написаното, наистина ме накара да се почувствам по-добре и да се замисля по един друг начин за нещата.
Аз мисля по същия начин. Не бих си позволила да се меся в чужди връзки и да ги развалям, най-малкото такива на човек, който обичам. Бих искала да е щастлив и не съм чак такъв егоист. Нещата между тях наистина не са стабилни в момента и ще изчакам да видя как ще се развият нещата. След което може да опитам още един път, но вече започвам да губя надежда.
Скоро завършвам и се опитвам да се фокусирам върху успехите си, но цялото това нещо ми се е стоварило на гърба и ме разсейва от всичко, което все още ми предстои да постигна...
Благодаря ти отново! Хубава вечер!
Егати детектива, егати чудото, по-добре ли се почувства като го написа тва?
BB-кода щото е уникален в тоя форум, така ли? Никъде другаде по форуми не се използва BB код, трябва да си инженер за да напишеш b в скобки пред думичка за да я удебелиш или size за да направиш текста по-голям, сигурно съм ебати гения, разкри ме, направо съм руски хакер и член на Anonymous, we do not forgive we do not forget
Вземи reverse search-ни историята ми в Гугъл за да видиш дали я има някъде другаде и дали съм я копи пейстнала.
Кое те кара да си мислиш, че ще се занимавам да си го измислям това цялото нещо, не пожелавам на най-големия си враг да му се случи нещо такова.
Не било нормално да се пише толкова? Ми някои хора обичат да пишат, за това съществуват и книги, но за какво ли се хабя да ти ги обяснявам тия работи.
Нямам друга регистрация в тоя форум, а дори и да имам, не я помня, тъй като не съм влизала тук от години, просто не се сетих за друг български форум, в който да има посещаемост и да мога да споделя подобно нещо за да достигне до все някого, но подобни коментари ме карат да си мисля, че беше грешка!
Хубава вечер!
Като цяло си направила смъртни грешки на ранна възраст, които ще ти струват скъпо. Ако темата истинска... Първо алкохола и хаповете вече ти рушат организма прогресивно. Другото нещо е, че като пораснеш — ще има сериозен конфликт в собственото ти съзнание. Реално си се насилила да харесваш нещо, което не харесваш. Подтиснала си своите лични интереси и мечти за да се харесаш на някаква мръсна лоу-лайф утайка. Ако бях на мястото на боклука А. нямаше да те наливам с алкохол и да те гледам да ми се обличаш по този начин. Щях да те почистя, да те накарам да спреш с алкохола, щях да те обсипвам с ласки и доколкото мога да заменя липсата ти на баща, което очевидно е провокирало спорадичното ти държание. Объркано момиче си, което не е могло да се вмести, а е бързало да го направи. Дай си пауза и почни на чисто, с нови хора. Спри с метълски е глупости и започни да бъдеш една млада нежна дама, каквато вярвам, че дълбоко си, вместо някакъв мазен пор. Ако имаш нужда от някой с който да си поговориш — винаги имаш с кого в мое лице. Това го правя по професия, но на теб не бих ти взел и стотинка. Поздрави и много цунки и прегръдки!
Последно редактирано от FarukhShaikh : 10-09-2017 на 02:28
Супер сладка история, чак ми стана едно такова мило. Леко ми напомняш на мен в лайт версия. Като цяло тук едва ли ще те посъветват адекватно и безпристрастно. В момента живота ти е разпилян и ще мине доста време докато събереш парченце по парченце от каквото е останало и изградиш нещо. Пусни си нещо на Marilyn Manson и си налей един Джак : )
WE ARE NOT ANGELS!
Мхм, прочетох всичко и честно казано ми се видя интересна история! Мхм, ако той реално няма чувства към теб и дори при стеклите се обстоятелства не се е стигнало до нищо, той те чувства като приятелка или сестра и липсва сексуално привличане, страст или каквото и да било, то няма какво да направиш освен да продължиш напред и може би ще намериш някой по-подходящ, а с него явно, че ще си бъдете само приятели! Освен това при любовта трябва и двамата да се чувстват свободни и нещата да се случват спонтанно, а не на сила или единия да си мисли, че притежава едва ли не другия, или че е негова собственост, защото ти тъкмо така се изразяваш, че искаш да бъде твой! Там вече нещата ми се струват по-различни от обикновена любов!
Има логика (без майтап!).
Общо взето скапано семейство, майка ти е зомби, което чудейки се как да се
справи сама избрало пътя на религията... Еми да, а баща ти е избягал
отдаааавна. Гадно е да се карат, нали?
Защо около теб има скандали наместо игри... Махни ги вашите, на теб ти е
писнало от тях. Поне навънка ще си правиш кефа, в детските дискотеки.
Но що за кеф... Заобградена от лицемерки, пушене,
пиене, олигофрени... А след като някъв се е опитал да те изнасили, пляс един
шамар.
Чашата преля. Запомнящ се удар, може да се нарече и събуждащ.
Фък тая работа. Фък вашите и фък чалгарите, разврата целия шит.
А ти коя си? Все още не знаеш...
Най-после в София. Ужким е голямото село, но по-добре от малкото.
Хоп, ей го тоя симпатяга... Напук на всичко лошо около теб, ето нещо хубаво.
Да си кажеш, че въпреки целия шит има нещо, което те кара да се почувстваш
добре. Да те изпълва с надежда.
Но само да го имаш, само да знаеш каква да бъдеш, че да те хареса. Ето, ще
слушаш неговата музика, ще бъдеш каквато и ще да е, само да те хареса...
Имаш нужда от него.
А ти коя си? Все още не се знае... Но мисля че почвам да разбирам.
Уви, не става. Не тоя, който искаше клъвна. Каквато и да си, не става. Но
поне си намери приятели. Поне на фона на всичко останало е добре.
И тогава дойде тя... И някак си с нея намери това, което търсеше. Докато
съдбата не ти я взе, а живота продължаваше, сякаш нищо не е станало. Но ти не.
А ти коя си?
Имаше ли значение, докато беше с нея? А след това?
Отново шит. Дейба, тъкмо стават нещата и отново ташак работа. Нея вече я няма,
майка ти изперква все повече, а ти разбира се че ще си в депресия. Вичко
изглежда като една голяма каша... Всичко е нагоре с главата. Искаш нещо да
те освободи, да те изкара от тази депресия, да се почувстваш щастлива...
А това нещо е толкова близко, хем толкова далеч от теб. Посягаш, тъкмо да го
хванеш, но не става. Друга го има.
Мило момиче, ти не си обичана през целия си живот. Баща ти го
няма, майка ти не е наред, момчето, което харесваш не те харесва. Преживяла
си опит за изнасилване. Едва най-накрая намери това, което търсеше и то ти беше отнето.
И за всичко това вината...
...не е твоя. Просто живота ти е ад. Дано намериш някой, който те обича,
който те разбира, който те прегръща така, че да забравиш. Че лошите неща да
бъдат подробности. Наистина много ти съчувствам, съжалявам за всичко.
Питаш коя си? Искам аз да те питам, коя мислиш, че си?
Един коментар, който да ми хареса в този форум.
В днешно време повечето мъжаги сме едни такива женкари, че отбягваме хора с такъв живот и предпочитаме уличниците. Убеден съм, че това момче дори не й знае цялата история, колко й е трудно, но пак ще я чувства само като сестра.
Ако бях на нейно място, колко отдавна щях да вземе някво мдмейче, честно казано за първи път виждам толкова силен човек, евала на момичето.
Не я депресирайте допълнително де. В деликатно положение е, а вие я закопавате
WE ARE NOT ANGELS!
Не губи надежда. Живяла си досега за хората, сега живей за себе си. Съболезнования за момичето. А относно момчето, което харесваш, явно не те харесва, спри да се наказваш емоционално за него и продължи напред. Звучи трудно, но ако успееш да си спомниш и да се почувстваш както преди, когато си се чувствала по - добре, ще ти помогне. Майка ти каквато е, такава е, не й се връзвай, а и няма да живееш винаги с нея. Бъди щастлива.
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."
Да вярно беше малко нетактично от моя страна. Сорка че така влязох, но надявам се да съм бил полезен авторке.
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2024 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
