Просто споделям.

[Ostavi]

Здрасти, на 17 съм, момче. Живота ми буквално е ад, не ми се занимава да живея в тая дупка в която съм сега.
Като цяло съм се местил от град на град, нашите са музиканти и им се налага. Като малък живях в малък град откъдето е баща ми, заедно с него, майка и брат ми. В тоя град живеят баба, дядо, чичо, леля и двамата ми братовчеди, единият по-голям а другият по-малък от мен. С братовчедите ми винаги съм се разбирал, а чичо, леля, баба и дядо са пекани като цяло.
Там ходих на детска градина, ама не си спомням колко приятели да съм имал. Главно играхме на улицата. Тогава бях много лудо тъпо парче курабийка, не ми пукаше от нищо. Нон стоп игри по цял ден и кеф. Да, бил съм малък, но не съм се оплаквал, беше нормално.
Преди даскалото се преместихме в по-голям областен град, където нашите намериха по-добра работа, малкия град западна, а и до днес продължава да запада.
Честно казано това бяха най-хубавите ми години. Намерих си приятели, нашите бяха вкъщи, брат ми също, а лятото ходих на гости при чичо, леля и братовчедите, където също имам много хубави детски спомени. Нон стоп игри.
Е да, обаче това трая няколко години, докато брат ми завърши и замина за чужбина да учи висше образование, а нашите отново трябваше да се преместят за да изкарват повече пари. Този път в друг по-малък град, от където обаче е майка ми. Та аз останах да живея в големия град, но бях гледан от другите ми баба и дядо.
А те са непоносими. Не ми даваха да излизам до късно, занимаваха ме с глупости, караха ме да се тъпча с храна "насила" хаха. Свидеше им да ми дадат няколко лева за едни карти, които имаха всички останали.
Не ме разбирайте погрешно, не съм искал кой знае какво. Не съм бил чак толкова разглезен, ама тва е като да излезеш навън и да искаш да пиеш кафе с приятели, а да нямаш пари защото било "глупост" да се хвърлят за такива неща.
И най-кофтито, не ми позволяваха да излизам след 8. ВТФ! Най най най големият им проблем, е че тия хора, поне баба, са в няква параноя. За тях всичко е страшно. Всичко е заплаха за твоя живот. Хората, тъмното, направо не знам. И супер много ме ограничаваха.
И така, пак си бях лудак, изкарвах ги извън нерви, поне си правих цирка докато ме дразнеха. Стана ясно, че няма да стане работата така, и не след дълго, като свърших 4ти клас се преместих отново, при нашите.
А тоя град какъв е. Тоя град е най-умрелия тъп град на света. Хората са селяндури, тъпанари, олигофрени. На всичкото отгоре не познавах никой. Говорят ми на един смотан диалект, отврат.
Нашите изтеглиха заем и купиха апартаменти, определено им повлия кофти на нервите, защото баща ми също се промени. Стана избухлив и неприятен. Ако преди сме имали нормални готини отношения, сега ми вика защото съм имал няколко 4ки и тн. Това толкова важно ли е? Дали ще пропадна задето съм имал няколко смотани оценки? Не мисля.
Но както и да е, ходих си на таекуондо, намерих някви олигофрени с които да излизам, около мен тъпи чобани, а аз усещах че се променям. Вече не съм толкова луд като преди. Затворих се в себе си, спрях да излизам толкова често, наместо това заиграх World of Warcraft. Отпуснах се, напълнях. Нашите започнаха да ми се карат за тва, но не разбират, че съм така заради други причини.
В даскалото започнаха да ме ебават. Приятелите ми също. Нямам никакво желание да бъда сред хора. Баща ми след даскало ми хвърляше една мизерна лекция за живота и как трябвало да се променя. По дяволите, бях на 14. Оставете ме на мира. И ето така, цъках си на компа, станах нередовен в тренировките и все по-несериозен в даскало.
А ето че отново се промениха нещата. Работата в тоя малък град както вървеше, спря да върви. И нашите, нарамени със заем, тръгнаха по чужбината, а аз останах с баба и дядо.
И кво, всяка седмица Събота и Неделя - на тъпата им вила, където поне да им помагам да копаят и садят? Ами не искат да им се вра в работата. Просто трябва да стоя там за да ме наблюдават (спомнете си, живота е страшен), а ако тоя малък град е адски тъп, то вилата е next level на тъпотия. Направо да си срежеш вените.
Трябва да се заключа в кенефа, за да ме оставят на мира и да заминат без мен, за да си почина едва ли не от тъпото даскало с олигофрените, които само ме натоварват и бъзикат нон стоп, че да мога да поседя сам за два дена оставен на спокойствие, и то къде? На компа.
Тренировките? Кви тренировки, били много скъпи. И така, години наред таекуондо отиде на майната си.
За момичета има ли смисъл да говоря? Споменах ли, че се затворих в себе си? Шубе ме е да излизам с олигофрените вече, защото от всичкия шит, които получавам насреща си, разбиране и подкрепа определено не са нещата от тях. Само сдухване. Живота ми става шит, а приятелите ми ще го допълнят с всички сили. нека бъде още по-гадно. Колко хубаво.
И кво, почнах да слушам метал като поредното депресарче, играя игри нон стоп, никакво желание за комуникация, притеснявам се да не ме ебават. С момичета не става нищо. Вкъщи само циркове и драми. Затварям се в себе си. Забивам. Полудявам.
На 15тия ми рожден ден поканих всички, които познавам. По-миналата година всички дойдоха, беше много яко. Миналата? Никой. Нито един скапаняк не дойде на моя рожден ден. Тва напраааааааау ме удари в емоциите ха. И така. Тотален шит.
Разбирам нашите, че са под огромно натоварване. Разбирам, че баба ми е изкуфяла бабка, филмирана от всичките новини (щял да ме блъсне бус, защото някъв джихадист измачкал хора в Германия???), разбирам че хората се нахвърлят върху уязвими и слаби като мен. Разбирам, че играя игри за да избягам от реалността. Разбирам, че метал музиката слушам, защото явно съм адски ядосан вътрешно в себе си. Разбирам, че не искам да комуникирам с хората, защото на такъв човек като мен единствено шибаното отношение и ебавките са му в кърпа вързани. Разбирам, че мацките не искат да бъдат с такъв самосъжаляващ се индивид, който само забива и сдухва. Разбирам, че обстоятелствата са такива. И кво да правя? Как да се справя? Как да преживея тоя шит?
И да не изглеждам без квато и да е самоувереност - ами рисувам много хубаво!

[Indistinct]

Какво прави според теб един човек да е успешен като същество?

[Necrologist]

Намери си някаква работа и започвай да изкарваш лева, че от твоите хора пари няма да видиш.
Или пък продължавай да не правиш нищо и да се самосъжаляваш, слабак.