Здравейтее, пиша най-вече защото имам нужда да споделя. Такаа, момиче съм на 20 години, приключих на скоро една може да се каже сериозна връзка, ноо няма да говоря за него, а за негов приятел на 28год. (поне преди са били добри приятели, сега са познати). Имах известни проблеми с приятеля мии, очуждих се от него без да го искам.... Една вечер бяхме излязли с този негов приятел иии цяла вечер не млъкнахме с него, намирахме си теми за разговор, смяхме се, забавлявахме се и на следващия ден ми писаа, искаше да излезем и аз излязох с него (нямах чувства към него, просто ми харесваше като човек и ми беше хубава компанията му) и такаа взехме да си излизаме всяка вечеер, в един момент, почнах по често да се виждам с него, отколкото с приятеля ми.. Всичко беше в рамките на приятелски взаимоотношения, ноо си личеше, че той си ме харесваа с времето и аз започнах да го харесвам, като нещо повечее. Разделих се с приятеля си, защото мислите ми бяха вече насочени напълно към приятеля му ии нямаше смисъл да залъгвам него, както и мен..
И такаааа, наистина започнах да се влюбвам, а той след като разбра, че нямам вече приятел ме целуна и така бяхме си заедно от където и да го погледнеш, всичко си вървеше супер, той успя да върне усмивката мии, отдавна се бях чувствала така щастливаа и те хората явно заради това са казали, че прекалено хубаво не е на хубаво.. Наистина се оказа така, една вечер той трябваше да излезе, а аз останах да го чакам утях, когато ми се обади и ми каза, че са го спрели и му взимат книжката (беше взимал пико предишната вечер и дръг теста го хвана), а понеже той е бил вече в затвора, щяха да го приберат отново... Минало заминало, след 1 седмица тоой обаче ми сподели че в затвора няма 2ри път да влиза и заради това ще бяга в чужбина иииии замина, чувствам се наистина много зле, защото наистина държа на негоо, а сега е там, а аз тука, всяка вечер си правим видео разговории, звъни ми, търси ме ии иска като се оправи малко там да ме вземе при негоо и аз искам.. Но съм студентка, наще не удобряват това да прекъсвам, а това значи че 3 години трябва да седя в БГ... Не ми се мисли какво ще стане един ден той като ми кажее, чее вече вдичко е наред и мога да отида, трябва да застана между наще, него и университета... А аз искам просто да съм с негоо, нищо повечее, липсва мии, не искам да го загубя и в същото време искам удобрението на родителите ми..... Не знаам, какво мислите вие?