Да си върнем бившия

[mons_br]

Здравейте,

Следя форума от доста време и най-накрая се реших и аз да споделя моята история с надеждата за съвет.
Разбира се, да не остана по назад и при мен става въпрос за любов. От почти два месеца приятелят ми се раздели с мен. Аз бях виновна, тъй като бях постъпила много егоистично във важен за него момент, но в крайна сметка никой не се разделя с някой само за едно нещо. Виждахме се веднъж седмично, след като се разделихме, докато на втория път, той не ми каза, че не иска да сме заедно, когато подхванах идеята да си оправим отношенията, сподели, че иска да сме приятели само. Разбира се, беше ми невероятно гадно за мисълта да съм само приятел с него, а дори ми се струва и доста трудно възможно. За съжаление обстоятелствата са такива, че се налага да се виждаме от миналата седмица, всяка седмица по 1-2 пъти. Първият път след двуседмичния no contact от моя страна се отрази като търсеше разговор с мен (на живо), освен това да си върнем вещите, а и защо го игнорирам. Минаха няколко дни, върна ми нещата, той беше студен към мен, единствената слабост, която беше показал е някаква нотка на ревност като почна да ме разпитва къде, с кого и т.н. ми предстои да ходя. Той има колежка, която видимо много го харесва и доста очевидно се дразни от мен, не знам защо, имайки предвид, че ние не сме заедно и аз бих се радвала за него да е с някой и да е щастлив. В бъдеще има общи с други хора събития като 3-дневни почивки и други тиймбилдинг мероприятия, на които и двамата ще присъстваме. Знам колко егоистично съм постъпила и осъзнавам за времето, в което бяхме разделени всички ми негативи и позитиви. Много бих желала да си оправя отношенията с него и да се съберем, понеже усещам, че чувствата ни са взаимни. Наистина не знам как да подходя, дали да започна все едно всичко е отначало и да започвам разговори с него, дали да му напомням за разни спомени заедно по някакъв начин. Той е много горделив и не знам как.
Благодаря ви

[tori]

Не прави тая грешка, да се събираш с бивш е най-голямата тъпотия, която можеш да сътвориш някога. Няма да откриеш, каквото е имало или каквото си мислиш, във въпросният човек за себе си, защото два месеца сте имали време да мислине, да чувствате, да преживеете по малко раздялата поне. Станали сте други хора, защото болката променя. Просто си изтърпи някое друго събитие покрай него, дръжте се като нормални (разбирай възрастни) хора и в един момент ще свикнеш да не е наоколо, а в по-нататъчен момент ще обичаш отново. Не се подлъгвай по ревността - хората имаме доста голямо его и почти никой не го е израстнал достатъчно. Ревнува не защото те иска за себе си, защото те обича или защото му липсваш, а заради его. Щото е трудно да мислиш "Той/тя ме преживя толкова бързо, аз изоставам." и да не се ядосаш. Ограничи контактите до минимум, колкото е възможно, за да не те наранява теб това, а когато мрънка, че е игнориран просто му напомни кой кого е зарязал. Не трябва да се държиш зле с бившите си или да ги мразиш, но не трябва да ги пускаш и твърде близо, дори грешката да е била твоя. Просто това не води до нищо добро, но ще разбереш това чак тогава, когато го изпиташ на гърба си, придполагам. Така че все пак поста ми беше безсмислен.

[prosto_chovek]

Да се събереш с бившия или с бившата е невероятна глупост. В началото нещата ще са екстра замалко, а след това нещата, заради които сте се разделили първия път, ще започнат да се повтарят отново. А желанието да се събереш отново с някой, с когото си се разделил, особено ако не е било по най - добрия начин, основно е подтикнато от придобито чувство за собственост към въпросния бивш, инат и страх от самотата. Любовта не трябва да се бърка с това, че си свикнал с някого, което е като това да не искаш да се разделиш с първата си кола, на която си се научил да караш, вкарвал си време и пари и имаш спомени, които я включват. Но когато се развали непоправимо, трябва да се разделиш с нея. Правил съм тази грешка, в началото нещата бяха ок за седмица две и след това нещата отново се докараха до логичната им развръзка, заради същите неща, както и първия път. Ако не искаш да се нараняваш отново, продължи напред.