Да се върна ли вкъщи, мъжът ми слуша родителите си!

[rosislava_dobreva]

Здравейте хора наистина незнам къде да напиша своята тема. Става на въпрос с личния ми живот. Чуствам се като на кръстопът незнам какво да правя и ми е много трудно наистина. Сега ще разкажа за какво става на въпрос. На 17 съм случайно се случи да забременея от моето гадже. Казахме първо на техните му реагираха неучаквано и така решихме да го оставя и да заживеем вече заедно. Ходихме и на лекар каза че веяе нямаме време да се махне и така. Последва и да кажем на нашите. Живеех с баба си леля и нейния мъж който ми е като мой баща майка ми не е в София виждам се по-рядко с нея тя се ожени и така. Казах им всички бяха протиж това не искаха да се женя и да имам толкова рано деца искаха да направя аборт. Но понеже аз си обичах приятеля и бях много свикнала и с техните му и им казах какво съм решила, с много мъка приеха това да стане . Разбраха се и двете страни и след няколко дни дойдоха да си ме вземат, казаха че ще направят сватба те се разбраха кога. После техните му казаха че къщата има нужда от ремонт нашите отделни стаи също ще се правят, моя приятел месец преди да разберем за бебето той отиде в Германия да си земе кола на изплащане и трябва да я плати до Юни месец. Нашето бебе го чакаме август месец. И така вече аз отидох при моя мъж така да кажа, но нещата мн мн не вървят. Заради бременността ми спрях да уча минах на изпити не ми дава да посещавам училище, техните му се опитват да ме ограничават от наще аз това не им казвам на нашите да не станат разправий. Мислят да ям и нищо повече. От месец съм при тях веднъж по свое желание на мен да се обядат да ме чуят как съм какво правя яла ли съм не го направиха, звънят ми само да ме пипат дали по-малкия брат на моя мъж се е прибрал от училище защото не си вдигал телефона. И аз така много се обудих спрях да се колсултирам с тях защото не ме пипат както става нито нищо. Търся съвети от майка си и баба си по телефона. Мъжа ми като е почивка я не идем до баба я идем понякога защото го мързи и го е страх да кара там в дупките :/ . Споделям си с мама всичко тя ми казва да не се затварям още от сега да ходя насам натам обаче аз не го правя защото за всичко трябва да питам мъжа си... Моята баба ни каза че ще е нужно аз да отида на зъболекар защото са ми зле и той каза да добре ще отидем. На следващия ден мама искаше да говори със свекърва ми по случай сватбата да знае кога кво що дали ще се прави и накрая излезе че мама давала зор за тъпата сватба и не мислела къде ще живее внучето. Последва скандал от мъжа ми защо майка ми искала сватба защо постоянно я слушам, защо като ми казат наще какво да направя аз го правя, и аз му казах следното ,, Ако не е баба ми да помисли аз от както имам нужда нито ти нито и ваще няма да се замислят за тях е важно само да ям да седя вътре като куче и за мен да съществуват само те. Скандала стана по голям. Звъннах на мама да я питам как се е разбрала със свекърва ми тя ми каза че сватба няма има, мама е предложила просто събиране с музика, като моя майка се чуства длъжна да го направи че после като дойде детето няма да има това кога да се направи, казах и какво ми е казал моя мъж тя се ядоса от чутото и каза ,, Те какво си мислят че с един пръстен и аз айде куче си купиха за вкъщи! Незнам наистина какво да правя мама си е права, че ако не се те с баба да помислят за мен и пари да ми дадът да си купя нещо няма кой. Аз не мога просто е така да забраа за нашите и да се отрека от тях защото съм женена. Моля някой съвет да ми даде наистина не издържам баба се е поболяла техните му искат да спръ с наще че проблеми били правили. Незнам наистина аз си обичам мъжа но не мога постоянно в нерви и мисли да съм какво да правя!