Доста злее са нещата

[addicteddd]

Изгубих изцяло надежди да се занимавам с момичета, не знам какво се случва..пълен крах,страх ме е от това да бъда измамен отново, изцяло отдръпнат.

За мен какво да кажа, уча все още магистър, абе да си го кажем... уча и аз.. апф.. ходя на изпити и чат пат на лекции, работя от време на време и активно спортувам...

Но в последните години ме е навяло такава мисъл,че направо вече ме е страх и най вече срам да се запознавам и занимавам с момичета..

Доста "приятели" ако мога така да ги нарека ме забравиха, спряха да комуникират с мен, изцяло станах като Един самотник, отчаян... Изгубих надежда и за живот

Влизам в магазин забелязвам някое момиче и почвам да се притеснявам, а дори не я познавам, доста съм се саднал и ми е адски притеснително да комуникирам вече с другия пол, цъкам в фейса и там същото положение..

Страх ме че ще ме отхвърлят, че няма да има какво да завържа разговор, страх ме е да споделям...

Изпатих си доста от една Патка в която се влюбих преди две години, а тя се подигра жестоко с мен, почти всеки ден или сещам за нея или я сънувам, и това чувство още повече ме депресира...

Първоначално уж я бях преодолял, излизах си, работех, занимавах се с неща с цел да си запълвам времето, но пак дойде такъв период на самота.......в който тръгна ли дори да пиша на дадено момиче, тръгна ли да разговорям дори то било колежка или просто сервитьорка, то си представям онова нищожество.

[anonymous1043668]

Мисля, че си загубил надежда. Надявам се тази статия да ти помогне https://posyvetvai.me/14-факта-които-могат-надежда/

[nqmamNervi]

Изгубих изцяло надежди да се занимавам с момичета, не знам какво се случва..пълен крах,страх ме е от това да бъда измамен отново, изцяло отдръпнат.

За мен какво да кажа, уча все още магистър, абе да си го кажем... уча и аз.. апф.. ходя на изпити и чат пат на лекции, работя от време на време и активно спортувам...

Но в последните години ме е навяло такава мисъл,че направо вече ме е страх и най вече срам да се запознавам и занимавам с момичета..

Доста "приятели" ако мога така да ги нарека ме забравиха, спряха да комуникират с мен, изцяло станах като Един самотник, отчаян... Изгубих надежда и за живот

Влизам в магазин забелязвам някое момиче и почвам да се притеснявам, а дори не я познавам, доста съм се саднал и ми е адски притеснително да комуникирам вече с другия пол, цъкам в фейса и там същото положение..

Страх ме че ще ме отхвърлят, че няма да има какво да завържа разговор, страх ме е да споделям...

Изпатих си доста от една Патка в която се влюбих преди две години, а тя се подигра жестоко с мен, почти всеки ден или сещам за нея или я сънувам, и това чувство още повече ме депресира...

Първоначално уж я бях преодолял, излизах си, работех, занимавах се с неща с цел да си запълвам времето, но пак дойде такъв период на самота.......в който тръгна ли дори да пиша на дадено момиче, тръгна ли да разговорям дори то било колежка или просто сервитьорка, то си представям онова нищожество.

Има и такива периоди. Нормално е да имаш затруднения с доверието в хората при положение, че са те прецаквали. Грешката ти е, че си мислиш, че всички хора са такива. Всичко е в нагласата. Гледай на това като на един негативен период, който с времето ще отмине. Но за да отмине - ти трябва да предприемеш активни действия. Страхът от отхвърляне ми е познат. Начинът да се справиш с него е само и единствено като се изправиш срещу него. Спомена, че учиш, спортуваш, работиш - това е хубаво. Имаш 3 различни места, на които можеш да завържеш контакт с някого. В началото ще бъде трудно и неестествено, но ако си постоянен, с времето ще ти става по-лесно и ще завързваш разговор с непознати съвсем естествено. Идеята е да не го правиш на сила едва ли не, а да се отпуснеш и да не те вълнува толкова какво ще си помислят отсреща.
Момичетата не хапят и не е срамно да искаш да се запознаеш с тях.

Относно приятелите - ти търсиш ли ги? Защото никой не е длъжен да те търси постоянно. Като цяло никой нищо не е длъжен да прави за теб и ако искаш нещо - правиш нещо по въпроса. Вероятно ги е отблъснала негативната ти нагласа за живота. Истината е, че много рядко се намират хора, които да се навъртат около теб когато си на дъното. Там се оправяш сам. Това е част от човешката природа и няма какво да направиш по въпроса, освен да не го приемаш навътре. Гарантирам ти, че в момента, в който се изправиш на крака, ще започнеш да задържаш хората около себе си. Самото ти излъчване/език на тялото/теми на разговор се променят, а това привлича хората. Като цяло се старай да бъдеш по-отворен към околните и да не си ги слагаш много на сърцето, повечето са просто преминаващи, от които не зависиш по никакъв начин. Много премисляш, вместо да се наслаждаваш на пътуването. Разбира се, че има и използвачи. По-добре прекъсни контактите си с тях и подбирай хората в живота си.

"Изгубих надежда за живот" - стягай се и без такива. Намери си нещо, което да те поддържа, някаква страст/хоби/спорт. Но да не е човек, защото на тях не можеш да разчиташ. Не бива да зависиш от външното внимание, за да се чувстваш пълноценен.
Мислиш за това момиче, защото не се занимаваш с други. Като ти завърти главата някоя девойка, въобще няма да се сетиш за въпросната.

[OptimusPrime]

Терминал 2

[addicteddd]

Мисля, че си загубил надежда. Надявам се тази статия да ти помогне https://posyvetvai.me/14-факта-които-могат-надежда/

Точка3 : Може би сте заобиколени от токсични хора които мислят само за себе си, отрицателни са, оплакват се от живота...

Ами да с ръка на сърцето си мога да кажа,че винаги съм попадал на такива хора и роднини,писнало ми е от оплакващи се хора, и аз съм преживял много но не го натрапвам на другия...

Последния "приятел" с който уж много си пасвахме и отидохме да учим последна година Магистратура стана точно така, уж всичко окей, и започна да се оплаква, аз естествено си имах работа и нямах чак толкова време да отивам и да се занимавам с университета и чак започна да ми търси сметка защо не съм идвал, бил съм го едва ли не излъгал .. започна да се оплаква това го боли онова го боли, крака ме боли,.. а лично съм приживял 2 операции със пирони и всякакви ужасии и като почнат да ми се плачат ей така за нищо и му казах в очите приятел само се оплакваш..стига ся всеки с проблемите си, той взе че се насърди и повече не звънна дори..

Уж беше много точен пък каква стана тя.. Мина Месец.. викам си хайде може и да съм прекалил аз ще го потърся... звъннах му викам, как е, какво става пак някакви оправдания, и все едно като на разпит ако не го питам нещо няма да говори, викам си ахааа...Ясно, значи бързо е забравил когато му помогнах да се оправи в университета и ми сваляше шапка а сега неще и да говори... Втори път му звъннах да го пробвам как ще реагира, пак като на разпит...


Напоследък изцяло се замислям да стана(то май вече съм си станал) напълно Вълк едининак да не се моля на никого и да се занимавам с никого, знам, че сам не се живее ама постооянно негативизъм да лъха отвсякъде..

Относно приятелите - ти търсиш ли ги? Защото никой не е длъжен да те търси постоянно. Като цяло никой нищо не е длъжен да прави за теб и ако искаш нещо - правиш нещо по въпроса. Вероятно ги е отблъснала негативната ти нагласа за живота. .

Знам,че никой не е длъжен, винаги съм отворен към нещо ново, винаги предлагам да излизаме, да правим нещо.. ЗВъня, пиша, винаги давам инициирам да се събираме да излезем.. винаги ударям на камък, ама винаги, или оправдания нз не мога, ще видя.. за мен това не е мъжки отговор.. и изобщо спрях да пиша.. Януари за последно писах и се мъчех да пробвам да излезна ами не става на сила не става..и си седя вкъщи..

Във фитнеса има две-три приятелчета с които си лафим като блъскаме, ту аз ще кажа ту той ще каже аре навън и винаги не стават нещата, ся съм на работа, ще видим.. нз кво да правя.. явно моя негативизъм винаги ме кара към такива хора.. как пък такъв късмет имам..

[OptimusPrime]

Пич как си? По добре ли си? Или трябва да се намеся....хахаха

[Fisherman]

кур за нап

[Fisherman]

притежам 4 фирми фантоми

[OptimusPrime]

притежам 4 фирми фантоми

А фирми повдигачи имаш ли?

[Грозния]

Изгубих изцяло надежди да се занимавам с момичета, не знам какво се случва..пълен крах,страх ме е от това да бъда измамен отново, изцяло отдръпнат.

Но в последните години ме е навяло такава мисъл,че направо вече ме е страх и най вече срам да се запознавам и занимавам с момичета..

Доста "приятели" ако мога така да ги нарека ме забравиха, спряха да комуникират с мен, изцяло станах като Един самотник, отчаян... Изгубих надежда и за живот

Свиквай, свиквай (колкото и жестоко да ти звучи)!

[universe07]

Ами, цъкаш във фейсбук, а не участваш в някоя група по интереси. В смисъл, знам, тъпо звучи, но се бори за нещо повече. Ако просто си седиш, няма да има подобрение. Разцъкай, излизай, намирай време за познати, общувай повече, страха ще си мине сам, стига да започнеш все от някъде и да се абстрахираш от отминало страдание и недоверие. Живей сега! Има още много за научаване, откриване..

[Amateur]

За приятелите не са били истински,не си го слагай на сърце.Аз напоследък излизам повече с братовчеди защото са много точни.Приятели са ме предавали други вече имат семейство и деца и пътнищата ни се разделиха,виждаме се от време на време и така.За жените незнам какво да ти кажа аз страдам по една стара любов вече 5 години.И аз така немога да започна връзка а и не искам,всяка една я сравнявам с нея и така но това не ми пречи да си намирам нещо за отпускане на душата.Не забравяй че има и жени който търсят само секс.Ще мине тоя период не си го слагай на сърцето.

[realitimile99]

Млад човек си, за да говориш глупости, че си изгубил надежда. Надежда винаги има. Това, че понякога само си пречим, за дя я видим е друг проблем.