Защо?

[Megan_]

Здравейте ,

За съжаление отдавна не съм тийн, но като дете влизах тук , а очевидно все още не съм за бг мама , а като цяло приятелките ми се вълнуват повече от мъжете им, децата , сватби и прочие, така че бих искала някой аджаба да ми обясни какво се случва и защо ?

Преди година и малко се разделих с едно момче, умно момче, добро момче, обичах да съм с него, караше ме да се смея , никога не ме нараняваше, обожавах го и той мен. Но влязохме в едно сиво ежедневие, аз работех , бях заета , изморена , а той е по малък от мен и още учеше в уни и постоянно беше там , а после вкъщи продължаваше да учи, беше сладко в началото, радвах му се колко се старае, изключително горда съм с това което иска да бъде и Е , но сутрин той излизаше беше винаги мил, но започна да ми липсва нещо.. Когато се запознахме аз бях приключила много емоционална връзка, изпълнена с твърде много любов, но с много кратко бъдеще, бях емоционално съсипана и когато срещнах това добро мило момче просто се скрих при него и беше лесно. Беше толкова лесно да го обичам , а за него да ме обича, вярваше ми толкова силно безрезервно , каквото кажеш за него беше закон и истина, липсваше ми съпротивлението , липсваше ми мотивацията, желанието. Да, всички ми казваха , колко бил хубав, колко бил богат, какво бъдеще го чакало и тн, защо съм го оставила .. но се опитах, месеци наред се опитвах , убедих себе си че го обичам, че е той човека, но той беше само малко момче, което никой никога не е обичал достатъчно или въобще, не беше срещал любовта и очевидно я намери в мен, но не и аз в него или поне аз така мислех тогава. С времето започнах да се дразня на това, че ми звъни когато съм навън , че ми пише често, че постоянно сме заедно , че всяка вечер заспивах до него, исках да спя сама , липсваше ми да съм сама, задушавах се, не бях щастлива, но той беше, не исках да го нараня опитах ! Но си тръгнах в един момент, без обяснение просто си тръгнах, съсипах го, нараних го много. Тръгнах си за няколко месеца , забавлявах се през това време, срещнах нови хора бях щастлива, но мислех за него, мислех за хубавото момченце,което нараних. Липсваше ми това колко добри приятели бяхме, потърсих го, беше наранен още , плачеше всеки път когато му се обаждах, когато ме виждаше, молеше ме да ме няма, беше друг, не беше той ,не беше онова шарено момче, а беше мрачен, сърдит, мислех че ме мрази, опитах се да му обясня, че той няма вина, каза че ме е разбрал но не вярвам.. Заминах, пътувах много, забавлявах се , срещнах друг, като мен , изцяло като мен.. същият егоист, същият емоционално несигурен човек и беше хубаво, беше безкрайно забавно и щуро, но му нямах абсолютно никакво доверие, не знам защо просто не му вярвах , бях и с този мъж няколко месеца, тръгнах си отново.. липсваше ми нещо , сигурност този път,, знам ли .. нараних и него, той полудя , като малко дете, изтри ме , блокира ме , приятелите му също , сякаш бях убила някой ..
Малкото момче имаше рожден ден, обадих му се , не бях в България и просто исках да го чуя, вдигна ми учудващо .. благодари ми ,,беше щастлив че ме чува, попитах го къде е .. и двамата бяхме в Лондон .. не знам как се случи, попитах го дали иска да се видим , да празнуваме, че съм с приятели и може да дойде. И той дойде, както винаги , никога не ми отказва нищо, танцувахме , смяхме се , сякаш беше преди, бях забравила колко е невероятен , бях влюбена толкова силно в него тази нощ , не исках да го пускам , не искам да свършва, обичаше ме, обичах го за една нощ .. но той не се обади на следващия ден, нито на следващата седмица. Заболя ме , много , отдавна не ме беше боляло , почувствах се зле, звънях му , каза ми че миналото е минало ,че е срещнал момиче и че Лондон е било грешка, че не иска да го търся. Това ме нарани жестоко, ужасно , започнах да плача, да страдам , сякаш някой току що ми беше разбил сърцето, сякаш току що осъзнах какво изгубих. Почувствах се зле.. егоистка , исках го защото е с друга ли .. исках го и онази нощ без да знам ,че има друга. .побърквах се. Обади ми се след около два месеца и аз веднага отидох до тях, гледах го, измъчваше се, питах го какво има, каза че е щастлив с новото момиче , попитах го тогава защо се обажда, защо съм тук .. мълчеше, каза че съжалява, каза че се е обадил да ме чуе, но аз толкова бързо съм затворила и тръгнала , че не е искал да ме спира.. заболя ме пак, тръгнах си веднага, не исках да ме види слаба, качих се в колата и рухнах. Не разбрах защо , минаха 4 месеца от тогава, не срещнах друг, не търсих друг, работя много и това е всичко. Бях близо до тях и реших да мина по неговата улица снощи, не го видях .. седнах да изпуша една цигара и той мина.. спрях го, когато ме видя беше уплашен , каза ми Защо си тук , трябва да си ходиш, не ме търси ! .. усмихнах му се и му казах Здрасти, малък , седна до мен , мълчеше , гледаше в земята , поиска ми цигара.. ( не пуши ) ,, запали . гледаше ме , сякаш ме вижда за първи път. Стискаше ръката ми силно, очите му бяха пълни със сълзи, каза ми " Ти си единственият човек , който ме е наранявал толкова много" , заболя ме , прегърнах го силно, започна да диша тежко, болеше го и него, беше ужасно болезнено. Започнах да го питам как е, как е университета, какво се случва с него, почти не ми каза, каза че не е добре, че е изпаднал в някаква дупка .. че винаги се появявам в лоши моменти, че още е с онова момиче, че я обича наистина, че иска да е с нея, че не иска да я наранява, че заради мен може да я нарани, че не иска да съм в живота му, не иска да ме чува или вижда през 6-7 месеца, че животите ни са различни, че нямаме нищо общо. Гледах го и усещах болка, но се радвах че е тук , че говоря с него, липсваше ми гласа му , зелените му очи.. каза че тя го чака горе, помолих го да остане още малко . Попита ме кое не ми стигна за пълно щастие с него.. не отговорих, мълчахме няколко минути, след което пусна ръкат ами и каза 'закъснявам вече много " опитах се да го спра, дръпнах го , казах му че не искам да си тръгва, че ме боли , че съжалявам за всичко.Отговорът му беше " и мен ме болеше ,а ти не го спря, молех ти се, и аз съжалявах, но най-много съжалявам, че бях толкова наивен към теб , не съжалявам че те обичах, съжалявам че ти позволих да ме нараниш и още ти позволявам , продължих напред, щастлив съм, желая ти да продължиш и ти " пусна ръката ми и си тръгна, не се обърна..
Не разбирам защо ми пука, не разбирам , защо ме заболя, не искам да съм с него та аз го оставих, не го исках тогава защо да го искам сега, защо по дяволите се случват такива неща, аз не съм на 18 години по дяволите, защо??????

[Necrologist]

Дай му номера да му звънна и аз, да му кажа да стои далеч от теб.

[Megan_]

Честно ли , защо ? Защото не е достатъчно мъж, че не е взел едно самостоятелно решение в живота си? Да, аз знам че съм егоистка, че егото ми е твърде голямо, знам своите грешки, но защо той да е правият, защо не се постара, защо когато бях негова вече спря да ме кара да пеем, да танцуваме, защо спря да крещи колко ме обича, защо спря да прави всички тези негови неща които обичах? По-добре ли щеше да е да стоя с него, когато се чувствах нещастна, когато се чудех какво да кажа за да не заспя отново до него, защото се задушавах? Защо той не се опита, защо не се постара? Моя е вината, че го нараних ли, че не го излъгах и че не останах с човек с когото не бях щастлива. Да, може би егото ми е наранено защото бях първата която обича и сега очевидно обича някоя друга и това ме дразни, но как може да е толкова слаб, аз мога да го имам пак, той дори няма да се съпротивлява, това ме побърква, че не си отстоява позициите и в същият момент е толкова сладък и прекрасен във всичко друго което прави , че искам да е наблизо като приятел..

[Necrologist]

Вече напълно ме убеди, че това момче трябва да стои далеч от теб.
Даже не е забавно. Остави момчето на мира и отивай да си търсиш някой, който да се държи с теб както ти искаш.
Работата е там, че първо трябва да разбереш какво искаш, щото в момента разсъждаваш и действаш като най-обикновена пикла.
Единственото нещо, за което момчето е виновно, е че е продължило да ти обръща внимание.

[paradosou]

Няма някаква голяма философия в темата ти, очевидно силно искаш емоция и намираш начин да си я създадеш. Със сигурност ти влияят и разни романтични сюжети от киното, телевизията... Не го казвам като критика впрочем. Стига да не се минава отвъд определена граница, е приемливо. Но да, за мен няма над какво да си блъскаш главата/емоциите. Просто ти липсва нещо да се случва и изглежда възможността да *страдаш* за някого донася тръпка. Сама знаеш, че това момче не го искаш, единствено нещо ти е прищракало на момента онази вечер и после си се самонавила. Ако трябва да гадая, още от началото е твърде възможно без даже да усетиш да си го поставила в позицията на влюбения и следващия (казваш, че той за пръв път се е увлякъл сериозно по момиче, в случая по теб, а ти тъкмо си излизала от емоционално изтощаваща връзка; освен това е и "малък" по твои думи...), което по-късно, с развиването на отношението му към теб, допълнително е наклонило везните към това да се почувстваш отблъсната.
Според мен остави нещата както са.
А, и последно. Прави впечатление как много бързо обърна тона и изкара него виновен, че не ти е събрал небето и земята - при положение, че в първия пост сама все едно индиректно казваш, че ти е бил нещо като спокойния бряг, на който да си починеш след последната връзка. Като казваш "защо не се постара" и като говориш как е крещял колко те обича, помисли си ти какво си дала в тази връзка, колко си изразявала чувствата си и въобще за каква атмосфера си допринасяла. ; )
Добронамерено е, просто забелязвам как много мацки очакват, и очакват, и очакват... без да си дават много ясна сметка те самите какво участие имат.

[Megan_]

paradosou - благодаря, за адекватния отговор. Със сигурност ми липсва емоция, не мога да си спомня, последният мъж, който ме е накарал да чувствам за повече от месец, ох влияят ми много неща, най-вече факта, че 80% от приятелките ми се омъжиха и имат деца, а аз не мога да изтърпя един мъж повече от 6 месеца. Но мисля, че си права че се навивам, че искам нещо от него, но сега докато пишех тук, си спомних реалните причини да си тръгна от него,бях забравила защо не го исках, той ми беше спокойният бряг, когато имах нужда, след това се надявах да се развие по емоционално , но не се случи. Дадох много, никога не съм била толкова мила към някого колкото бях към него, толкова отзивчива и смирена, просто реших че ще е добре да се държа знам ли като всички момичета, да съм мила, да му показвам колко държа на него, не казвам че не го е оценил , но просто в един момент просто спря да се опитва. В един ситком от 90-те имаше една реплика " Нищо не очаквам и пак съм разочарован " , та нещо такова : )

[paradosou]

след това се надявах да се развие по емоционално , но не се случи.

Ммм това не работи така. Поне не в голямата част от случаите си увеличаваш вероятността от разочарование, ако разчиташ "по някое време" да изригнат чувства там, където първоначално е имало просто комфорт. Ако си стане постепенно без изобщо предварително да си казваш, че ти се иска, а примерно излизате с някого в компания и усетиш, че хлътваш, е друго. Все пак свят шарен, могат да се случат всякакви щуротии. И по-емоционалното развитие, както ти го нарече, не е изключено, ама аз лично не бих се надявала. И го казвам като човек, когото отдавна са обявили за упорит идеалист (или поне със склонност към идеализъм). Абее някъде прочетох, че е далеч по-лесно да накараш една жена в края на краищата да се отпусне и да ти се довери, след като първоначално си я грабнал и си провокирал в нея емоция, макар и тип "Дали той наистина иска нещо смислено с мен?!", отколкото да си предвидимото, даващо комфорт момче и после някак да създадеш страстно привличане... с любезното съдействие на феята на зъбките, която по една случайност ти дължи услуга .

А това с женените приятелки... опитай да не ти е водещ мотив. На теб самата не ти е в плюс, отделно мъжете му се дразнят, защото почват да се чувстват като ходещи банки за сперма, грубо казано. Някак се губят магията и спонтанността, когато има силно намесен някакъв прагматичен мотив xD. Аксиома - нещата, провокирани от страх/опасения, не водят до нищо добро и само създават допълнително усещане, че си притиснат и нямаш много поле за действие. Клише, ама всеки се движи със свой собствен ритъм, а и си на макс 25-7, което изобщо не е много. Реално погледнато, не е като да си навъртяла 35, 40, че наистина да се притесняваш. Стискам палци скоро да се появи някой нов, който да те накара да чувстваш за много повече от месец.
хубава вечер от мен ;р

[filmimilmi]

Не може да имаш всички. Трбява да свикваш, че не си специална. И по написаното не ти личи да си улегнала достатъчно, че да се знае, че искаш нещо сериозно този път, а момчето си е продължило живота. Виж се от страни, ти му се появяваш пак, за да опиташ да му развалиш сегашната връзка, която го кара да е щастлив и после ще го оставиш по същия начин като първия път. Ти си егоистично и неприятно същество, което иска да притежава без да е ангажирано да дава. Обичаш хората единствено като авантюри, с които да прекарваш време и изпитваш чувства единствено, когато ти си на вълната за това. Не мисля, че заслужаваш да получиш каквто и да било съчувствие заради тази тема.

[prosto_chovek]

Ми момчето те е обичало и и още може би има чувства към теб, евентуално, ама ти не стига, че си го оставила, ми продължаваш да го тормозиш и след това. Не го занимавай, за негово добро и си намери някой, който да удовлетворява нещата, които искаш. Не може да скапваш емоциите на някого, защото ти щукнало да му звъннеш и да си поиграеш с него замалко, отново.

[Megan_]

Първо не ме познаваш,.второ не можеш да казваш колко неприятен човек съм. Трето нямаш идея какво нещо се е случило за да съм човека който съм сега!!
Но нека ти кажа, от години не съм говорила за това,.защото ме е страх..
Когато бях на 18 срещнах някого, хубаво момче, обичаше ме, обичам го. Беше красиво, беше.истинско, имахме всичко, щастие, любов..бъдеще, срещнах го и намерих щастието си, мотивираше ме, вдъхновяваше ме, помагаше ми, даваше ми сигурност и огромна любов. След две годишна прекрасна връзка, решихме да живеем заедно, всичко беше чудесно. Заминах семейно на рилските езера със цялото си семейство , няма никога да забравя как изкачвах някакви баири хах и той ми се обади, каза че излиза .. че му липсвам и че се извинява за това че не е могъл да дойде. Че ме обича и че няма търпение да се прибера. След около час паднах и си счупих часовника , беше негов..Беше ми го дал за да съм гледала колко бързо минава времето до това да се видим отново. Нямах обхват на телефона , след няколко часа след като слязохме , получих смс с 38 пропуснати обаждания, когато се обадих разбрах че.е в болница катастрофирал е и е много зле ..в кома. Не си спомням кога стигнах и как до София обратно..не мога да опиша болката която чувствах .. Седях до него 4 дни, докато го изгубя, исках да умра с него. Не исках да живея без него, не можех да живея без него.. След като го изгубих, целият ми свят се промени..изпаднах в някаква дупка, съсипах се.. Взимах наркотици, пиех алкохол, месеци наред..изгубих се.. в един момент нещо се случи сякаш просто спрях да чувствам. Спрях да плача,.да страдам, спрях да чувствам каквото и да било, бях напълно празна..години наред. Срещнах преди въпросното момче, един мъж, който ме накара да чувствам, да обичам отново, но когато се влюбих отново , изпитах болка, чувствах се така сякаш предавам и изневерявам на момчето което изгубих,.не можах да си позволя толкова години да чувствам изцяло отново, не можах да си позволя нищо..и не мога защото нещо се счупи. Така че, не, не съм ужасен човек, просто живота е ужасен и повярвай ми това някое момче/ момиче да те остави и да ти разбие сърцето, не те убива.

[Грозния]

Така ти се пада и остави човека на мира!