Ето го и моя невероятно голям проблем хахах, шегата на страна, сега сериозно, че проблема си е проблем, проблем си е. И така, ето какво: на морето се запознах с едно момче, да го наречем К., в началото хич не ми харесваше и после не знам защо, реших че е точно мой тип и започнах да се опитвам да го сваля (а всъщност изобщо не беше мой тип), не зная защо го направих, може би заради факта, че бяхме на морето, а аз, която по принцип мразя дребните свалки, този път ми се прииска да направя нещо, което не е в мой стил може би. По едно време си внуших, че и той ме харесва и имаме бъдеще заедно. Но в крайна сметка абсолютно нищо не стана, а на мен ми се наложи да разбера по най-гадния начин, че "не ставам" - посредством един приятел, който ми копира разговора им с К. по скайпа и се оказа, че според въпросния господин (на мойта възраст е) съм грозна, не ставам и съм "няква такава зубарка" ... whatever...каквото било-било, отне ми една седмица да преоделея обидата. Един ден, в последствие, попаднах на един сайт за запознанства (преди месец), казах си защо пък не, дай да ги видим тия идиоти и така ллл както разглеждах всички господа на възраст 16-17 от София попаднах на едно момче, което страшно много харесах, най-вече заради това че имаше същият възглед над живота като мен и се занимаваше със същите неща. След една седмица или няколко дена, не помня точно, ме намери по скайпа и карахме на скайп-познати до ... този понеделник, когато най-накрая склоних да се видим. За първи път отивах на среща, уредена по интернет и затова взех една приятелка (по-опитна от мен с момчетата). Както и да е, той беше там и ме чакаше и всичко си беше окей, в смисъл такъв, че на мен ми допадна, а както се оказа в последствие, след като го питах и той ме харесва. Дотук добре, и сега идва момента, заради който пускам тая тема, в началото на запознанството ни, ми каза че няма гадже. Малко по-късно ми каза, че има един вид, но тя била адски адски далече от него и тва не било връзка понеже си лафели само по телефона, а когато се видяхме се оказа, че това много много далече дори не е в чужбина ... а в България. Заради този факт си бях с едно наум през цялото време, все се надявах, че може и да излезе нещо между нас, но ето че днес тя се върнала в София, за да го види и той ми заяви:no se opasqvam 4e nemoje da se polu4i ni6to m/y nas 6oto predi nqkolko dena gajeto mi dodie da me vidi i taka i mislq da ne i kra6kam (това си го копирах от скайпа). Ето в такъв смисъл казвам, че сама съм си виновна, защото .... как можах да си помисля, че мога да тръгна с момче, което си има приятелка и то
obi4a6 li q mn?
[1:32:03 PM] Iliq says: adski
Сега разбирате ли, едно че ми е гадно, че на него можех да му направя проблем, второ ми е гадно, че за пореден път ми се навира в очите това, че просто "не ставам" ..... и ви уверявам, че чувството да ти кажат "Ти си прекрасен човек и като личност, и като външност, но просто .... няма да се получи." наистина е ужасно.
Пускам тази тема с надеждата да намеря някой който ще ме успокои, че не съм единствена и такъв който ще ми каже КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ИСКАТ МОМЧЕТАТА.