Марселин Деборд-Валмор
Моята стая

Живея на тавана,
небето гледам аз;
луната си остана
стопанката у нас.

Дори да се почука,
не ме е грижа „кой?“
Не идва никой тука,
ако не идва той!

Приела самотата,
цветя бродирам все,
но как без плач душата
това да понесе?

Пред мен звезда сияе
със бляскави лъчи;
но бурята, и тя е
пред моите очи;

Където той седеше,
днес никой не седи.
Бе негов столът, беше
на двама ни преди,

а пък сега изглежда
печално примирен,
без никаква надежда
останал като мен.


Пърси Биш Шели
Философия на любовта

Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши
Душите на нещата се привличат —
защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целуваш ти?