Здравейте!Искам да ви споделя моята история.Казвам се Полина и съм на 18 години.Малко преди да ги навърша излезнах за малко навън с влажна коса(беше зима),поради което започна много силно да ме боли главата,а излезнах само за около 5-10 мин.Всички ме успокояваха,че ми няма нищо,но аз много се притеснявах да нямам менингит и т.н.Постоянно се страхувах дали ми има нещо и изпитах силен страх да не умра.След това отидох на лекар и ми казаха,че ми няма нищо.Дадоха ми лекарства и всичко си дойде на мястото.Две седмици след това(бях в едно кафе) и изведнъж от нищото започна да ми става лошо-изпотиха ми се ръцете,започна да ми се гади и имах силна и изтръпваща болка в главата,все едно нещо ме притискаше.Замалко имах чувството,че ще припадна и изтичах навън, за да си поема въздух.Помислих,че ми е паднало кръвното,но в момента,в който излезнах започнах да имам сърцебиене(ужасно ми беше ускорен пулса),болки в грудния кош,задушавах се и не можех да си поема дъх.И от този момент насам започнах постоянно да се страхувам да не остана сама,защото се притеснявах,че може да ми стане нещо и да няма кой да ми помогне.Имах ужасно сърцебиене,болки в гръдния кош,изпотяване на дланите,парещи болки в главата,прескачане на сърцето и свиващи болки в областта на сърцето,ръцете ми трепереха понякога и имаше още,но просто не мога да си ги спомня всичките.Понякога имах чувството,че ще ми се пръсне сърцето.Постоянно бях ужасно изморена и не ми се правеше нищо.Нямах сила за нищо.Някои приятели ми казваха,че това е нормално за пубертета и ме успокояваха,че ми няма нищо,но аз си знаех,че нещо не е наред с мен.Започнах да си измислям всякакви болести,само и само да знаех,че ми има нещо,защото го усещах,усещах че е вътре в мен.Ходих на невролог,кардиолог,изследв ания всякакакви ми правиха и нищо,нищо не излизаше.Все ми казваха,че ми няма нищо и накрая ми казаха,че е от нервите.Приех го.Всичко отмина..за известно време .Сърцебиенето и всички други проблеми отминаха и реших,че вече всичко ще е наред и просто ми е било някакъв период,през който съм трябвала да мина.Ама кошмара ми тепърва е започвал.Стана ужасно.Просто не можех да се контролирам.Вече незнаех какво да правя.Вече нямах сърцебиенето и всички останали симптоми,но започнах ужасно много да се страхувам от всичко.Беше пълен ад.Вече си мислих,че няма друг като мен и нещо не ми е неред.Подяволите беше ме страх да излизам от нас даже.От толкова много работи ме беше страх,че направо няма да ми останах думи, за да ги изброя.Отидох при един човек и той ми каза,че имам направена магия,затова съм била така.И тои ме успокои.Повярвах,че всичко ще си дойде на мястото,но не беше така.Развали ми уж магията и ми ля коршум цели три пъти и нищо.Пак същото си остана.Живях в един постоянен страх от всичко.Той ми казваше да не ходя на лекар,защото са щели да ме изкарат луда и нямало смисъл да се занимавам.Той щял да ми помогне.Както и да е не вярвах вече в него и реших да отидя на лекар отново.Отидох на невролог,прегледа ме и ми каза,че ми няма нищо на главния мозък и съм добре,но оттам ме препрати на психиатър.Безпокойството ми значително се покачваше,поради което разтрои значително начина ми на живот.Измъчваха ме пристъпи на паника,страхове,кошмари и безброй др. симптоми.Постоянно спах при най-добрата си приятелка.Тя ме подрепяше и ми помагаше да се съвзема.Само Господ знае,колко пъти съм се будила през нощта и съм плакала .В момента,в който се събуждах веднага започвах да се страхувам..това ме отдалечи от приятелите ми и много малко хора ме подкрепяха.Имах чувството,че нещо много лошо се случва с мен.Имах,чувство на нереалност, светът навън ми се виждаше нереален,че всичко е плод на моето въображение.Беше пълен ад.Вече не вярвах,че някой може да ми помогне,защото никой не ме разбираше.Както и да е плаках постоянно,ама постоянно и имах ужасен страх от самоубииство.Мислих постоянно за това.Беше ме страх да не се самоубия.А чувството на нереалност ме измъчваше ужасно.Отидох на психиатър и той ми приложи лечение..Малко след това си прочетох анамнезата и се заинтересувах какво е психично разтройство, защото такава ми беше диагнозата.Влезнах в интернет и прочетох всичко.Чак тогава разбрах какво ми е било през цялото време.Започнах да си пия лекарствата редовно и сега съм много по-добре.Пак изпитвам страх,но много по-малък.Примерно ме е страх от самия страх.Разберате ли ме.Да не започна пак да се страхувам също така и да ми се появят съшите симптоми.Понякога също така пак ми се появява парещото главоболие,но то отминава.Както и да е прочетох много коментари по тази тема и разбрах,че има доста хора като мен и не съм сама.Просто имам чувството,че никога няма да се оправя и цял живот ще си остана такава.Такава беше моята история.
Мога ли изобщо да се справя с този ад??Искам да чуя и вашето мнение.Също така искам да пожелая на всички,които четат да не се притесняват за нищо.Просто да бъдат щастливи и да се обичат.Това е най-важното.