- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Къде е любовта?
С приятел захванахме тази тема и ми се иска да чуя повече мнения по въпроса. Защо в днешно време омразата често надделява над любовта? Къде е онази чиста любов или всичко се е превърнало в нагаждане на характерите и секс? Толкова ли е трудно да обичаш без да гледаш положение, раса и т.н.? Защо любовта вирее единствено под сенчест похлупак? Една връзка има ли смисъл ако няма любов? И защо често любовта бива използвана за лични облаги?
Сравнявайки обстановка в страната 50 години назад и сега, сравнявайки благосъстоянието на хората и изобилието от материални облаги, бих казала, че просто сме презадоволени в наше време. Представи си преди години колко им е бил труден живота на хората. В такива времена, имаш нужда да се уповаваш на нещо и любовта и религията са тези две възвишени неща, които могат да ти носят надежда и утеха, тези неща, които никой не може да ти отнеме. Тогава хората са имали само един друг.
Аз така си ги обяснявам нещата с изчезването на тази така истинска любов, която гледаме по старите български филми.
Somewhere over the rainbow skies are blue, and the dreams that you dare to dream really do come true.
pishete na kirilica!
Любовта винаги е била обременена от хиляди глупости.
Просто не се е говорело така открито за нея/тях.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Съгласен съм с кака и в тоя ред на мисли и днес я има тая любов, който както си я направи е, любовта винаги е обременена от хиляди простоти, а да не забравяме и че е строго субективно понятие, нещо, което на теб ти изглежда като истинска любов на мен отстрани може да ми изглежда като детинско хлътване и vice versa..
Според мен такава любов съществува и може да се намери, трябва търпение..
Ъъ ии само да кажа, че днес живеем доста по-трудно от миналото и ще ти обясня защо..
В миналото всяка една работа е отнемала време и за да направиш "Еди какво си" ти е трябвало цял ден.
Сега обаче, с цялата модернизация, машинация и прочие, това "Еди какво си" можеш да го направиш за 2 часа, но естествено никой няма да те остави само с 2 часа на ден работа, за това те нагърбват с още 3 "еди какво си" за още 6 часа, докато сформираш нормален 8 часов работен ден, така погледнато, ти вършиш 4 пъти повече работа от някой, живял преди, макар да правите едно и също..
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Това с любовта ми идва малко в повече в общия случай. Но съм съгласна, че хората са твърде заети да мразят себе си и всички останали, за да се научат да приемат различното.
Този феномен на хора мразещи себе си и изливайки омразата си върху всички наоколо се среща твърде често в България. И така се сформира цяло от общество, което мрази всичко и всички, а най-вече себе си, защото не може да бъде това, което иска по една или друга причина.
За връзки ли беше тази тема или въобще?
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Колко са 8 часа на ден? Аз, ако започна да ти разправям историите на дядо за кво бачкане става въпрос и после щото е нямало транспорт как се пътувало. А да не говорим за земеделците, когато е нямало машини какво са правили. И накрая като загубят реколтата си - следва глад.
Да де, аз визирах най-лесното - администрацията..
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Има я, но носи маска.
Не знам, може би просто се намира по-трудно днес. Има любов, но всеки си я разбира по различен начин. Преди хората са били почти еднакви и любовта е била една. Сега има толкова различни хора, че всеки си избира по какъв начин да я разбира.
За мен любовта на този етап е разбиране между двама човека, търпимост и съвместимост. На друг етап от живота ми няма да е толкова проста, но както казах всеки си я разбира по различен начин.
[img] http://4.bp.blogspot.com/_9XjzP3JBrG...0/Paramore.jpg [/img]
Don't wanna hear your sad songs
I don't wanna feel your pain
When you swear it's all my fault
'Cause you know we're not the same
No, we're not the same, oh, we're not the same
Аха
Причината за това е агресивния западен маркетинг, алчността и омразата, които се пропагандират навсякъде - във филми, реклами, медии и зомбирането на хората. Секса се е превърнал в просто разплащателно средство. Любовта не е истинска любов към човека срещу теб, а в материалното му състояние и социално положение. Ценностната система на хората бива променяна целенасочено. Често за успяла жена се счита тази, която ходи или е женена за богаташ. За успял мъж се смята този, който е забогатял бързо, макар и по нечестен път. Децата още от 10 годишна възраст искат да правят секс. Налива им се в главата порнография. Комплексират се от това, че не са правили секс. Внушава им се, че колкото по-рано го направят, толкова по-готини ще са. На 15 вече имат богат сексуален опит и са сменили по 10 гаджета. Много момчета пък се самозалъгват, че искат само секс от една жена. По-богатите си плащат, а по-бедните остават на заден план и биват смятани за неуспешни. Няма я тази реална конкуренция между момчетата за една жена. Всичко се купува с пари. Дори да си готин, да имаш хубаво тяло, да си интелигентен този с по-хубавата кола и по-новия модел телефон те превъзхожда в очите на мацките. При това положение за каква любов можем да говорим? Когато само с покупката на едно БМВ можеш да спечелиш една жена за какви чувства можем да говорим? Разбира се не всички са такива, но това е моделът на поведение, който се налага в обществото им и повечето хора отдавна са клъвнали на въдицата.