Имам проблем със самочувствието и това много ме тормози (личната ми история)

[annonimo]

Здравейте. Аз съм момче на 16 години и имам сериозен проблем със самочувствието и това ми пречи да бъда себе си в среди извън домашната. Когато бях малък, бях свободен, безгрижен, играех футбол пред блока, живеех си живота като цар. Бях и съм слаб чисто физически-тежа по-малко от 60 килограма (а преди бях още по-зле), но това не ми пречеше да се карам с връстниците си, не съм се страхувал от конфронтация дори и с по-якички и големи от мен. Но преди няколко години живота ми се преобърна. Имах едно гадже, което го харесваха и други момчета. Един ден решиха да ме злепоставят пред момичето и ме "сплашиха" с приятелите си. Това много ме стресира. Не можех да се защитя. Тогава аз разбрах какъв съм страхливец и колко слаб съм всъщност аз. Никога преди това не се бях чувствал толкова безпомощен. В никакъв случай не можех да кажа на приятелите си, защото имах достойнство, което не позволяваше да си призная колко съм слаб. И какво направих? Скрих се вкъщи и не излизах повече от 2 години. Разбира се не напълно, ходех си на даскало, но не излизах да играя с приятелите си. Играех вкъщи на компютъра и не смеех дори да ида до магазина, от страх да не ги срещна. Играех на компа игри като Лига с няколко приятели и времето ми минаваше бързо. Не мислех за онзи случай, но ми липсваха приятелите и игрите навън. Родителите ми се сърдеха и ми се караха, че играя много на компа. Баща ми беше много разтроен, че станах такъв компютърен плъх и не играя навън. Аз обаче не им казвах защо спрях да играя навън заради гордоста си. Нямаше как да крия вечно и в последвствие им казах малко по малко защо не излизам. Но те какво могат да направят освен да ме посъветват. Баща ми един ден не издържа. Като се прибирахме ме пита "къде са тия?". Искаше да му ги покажа и да ходи да се разправя. Това обаче не е решение за мен. Баща ми да ходи да се кара с момчетата. После вместо от страх да не излизам от срам... Повъртяхме се малко с колата като го лъжех къде може да ги намери, за да не ги намери....
След време преодолях малка част от страха си и направих малки крачки. Излязох да видя приятелите си и поиграхме. На следващия ден пак и на следващия ден пак. Но всеки един от тези дни аз изпитвах страх да не би да минат момчетата през игрището. Приятелите ми също нямаше да ми помогнат, защото онези са много и са все разни боксьори, които не ги е страх. След това пак спрях да излизам, след време пак излязох няколко пъти, после пак спрях и така вече го карам някъде година, две. Просто изпитвам страх да не видя някой от тях. Дори не знам дали те все още помнят случая и дали все още знаят, че съществувам. Изключвам факта да са приятелски настроени при евентуална среща дори и да не помнят случая, защото те си търсят проблеми по природа (боксьори). Може би ако бях казал на приятелите си тогава, или пък не се бях скрил, а си бях решил проблемите още тогава нещата щяха да ка коренно различни. Но аз избягах от проблемите си и те сега ме държат вързан без дори да знам реални ли са те или са само в главата ми.
Тази случка критично повлия на самочувстието ми. В новото училище, в което уча (кандидатстах след 7-ми и се преместих) съм срамежлив и общувам само с 3-мата си приятеля общо взето. Те си падат малко зубари и не са от типа хора, с които дружа, но са свястни и са ми единствените близки... Не вдигам ръка в час, не си изразявам мнението на всеослушание и оценките ми се влиаят от това. Въпреки всичко това съм си създал един малък баланс на живота, с който си преживям и чакам лятото, когато ще ида на село, далеч от тази обстановка. Там се чувствам много добре и си имам приятели, с които си прекарваме лятото много готино. Там обаче също ме е страх от разни циганета именно заради ниското ми самочувствие. Тръгнах на фитнес преди няколко месеца с цел да стана по-голям и силен и да си върна самочувствието, но това е дълъг и бавен процес, така че преждевременно бих искал да чуя ваши съвети. Съжелявам за стената от текст, но трябваше да си излея душата. Ами това е за моята тъпа история за глупавия ми животец. Ако има някой от вас с подобна история нека сподели. Ако имате съвет към мен, с удоволствите ще го чуя.