- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37
От 8 до 18 - цял ден с тоя човек, като за няколкото часа, в които бяхме сами, не ни спряха устите. Някакви супер различни като личности сме, но в същото време си пасваме. Много е странно. Днес се почувствах сякаш ми е приятел от години, а не едва от месец. Усещам как една, макар и малка, мечта се сбъдва. И то не само за този конкретен човек, а за цялата компания. Снощи беше уникална вечер със страшно много емоции и няколко заснети спомена, към които съм сигурна, че след време ще се връщаме със същата усмивка, с която ги изживяхме снощи. Резюмирано в едно изречение, мога да кажа по-горното по следния начин - новите ми приятели са супер пичове.
Като прибавим към това и факта, че той супер много ме подкрепя и че ми пази гърба, се чувствам още по-добре. С такъв човек до себе си няма как да ти е зле като цяло и наистина не знам какви са тези странни дупки, в които изпадам от време на време, имайки предвид това. Пък то не е и само това като се замислиш, но както и да е, не ми е това мисълта. Истината е, че не съм била по-щастлива, че съм избрала точно него и че той е избрал точно мен. Да, преминахме през доста неща, да, постъпихме кофти един с друг, но преминахме през всичко заедно, преборихме се с толкова много неща и накрая пак сме заедно. Не мисля, че има нещо по-важно от това. И ми е абсолютно все тая кой от негова страна не харесва мен или кой от моя не харесва него - хората трябва да се научат да уважават чуждия избор, а не да се опитват да насаждат мнение...
ПС: Напоследък мислите ми се изстрелват като стрели една след друга, трудно ми е да ги събера в текст, затова и постовете ми са толкова хаотични - тръгвам от точка А през точка C, за да стигна до точка B, но някъде по пътя между A и B се отклонявам през точка D, която е много, много далечна на C. Е, хаосът в главата ми е 5 пъти по-голям от този в постовете ми, затова ме извинете.
ПС2: Хаосът ми харесва. <3
Последно редактирано от Lilanda : 10-31-2017 на 20:19
Life is how you live it not how you spend it.
Не вярвах, че ще дойде момент, в който бдж ще бъде по-надежно от автобусите.
"WE do not havE to viSit a madhouSE to find diSortEd MindS. Our planEt iS the Mental inStitution of thE UniverSE, "
Сезонът на мандарините е официално открит. В козметичния салон вече е окачена коледната украса, а вещиците и клоуните дори още не са се прибрали от снощи. Нямаме търпение за нищо и винаги избързваме, било то с украсата или партньора, а после се оплакваме, че времето лети и не стига за нищо. Това, което не ми харесва у хората е, че все бързат. Друго, което не ми харесва е, че се мислят за много велики. Цял ден наблюдавам постове от разни преподаватели, гласящи "Честит празник, колеги!" Сетих се как се налага идеята, че днешните будители са именно учителите, даже аз го бях писала в едно съчинение, когато бях малка и проста. Ами не, учителите не са никакви будители, по-подходящи са за пациенти на лудницата! Единственото общо между будителите и учителите е, че и двата вида са с психични отклонения - едните смятат, че има надежда за оправяне на държавата, а другите повтарят идеите на предишните и от толкова повтаряне полудяват.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Когато си объркан, иди да направиш възможно най-голямата тъпотия, надявайки се на друг резултат, след което си запиши час за нокти - за да се почерпиш, че вършиш простотии. Само не знам още къф цвят да са - то всичко ходи на дълги нокти, а аз тепърва ще ги пускам... Определено няма да е червено и черно, но бая се замислям да ги направя кралско сини със сив брокат за акцент. Щото що да не си направя зимни нокти през есента?! Хората са на черно и червено, но не и аз. Не и аз... Все пак приемам предложения все още, де. :ддд
квак
^^^^^^^Какво прекрасно нещо виждат моите очи.
Ника на "Убавия и банан заедно с него.
There is no dark side
of the moon really.
Matter of fact
it's all dark..
Урааа, ще се завърне чак догодина!
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Мисля че е време да направим банкет,като Блъдз поема изцяло разноските. Яжте и пийте на корем,Блъдз черпи!
Последно редактирано от deitona22 : 11-01-2017 на 18:01
There is no dark side
of the moon really.
Matter of fact
it's all dark..
Ако може и аз да дойда на банкета.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Омеге!!! Грозния бананен?!?!?! Мъртва ли съм, сънувам ли... ?!
Едит: Оле, и минка... <3 ХВАЛА ТЕБЕ, ГОСПОДИ!!!
квак
Една страница във фейсбук предава анимации на живо. Тъкмо свърши "Немо" и започна "Търсенето на Дори", та започнах да го гледам. Разревах се и спрях.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Оф, не стана тва днес... Момичето имало да свърши нещо. Вярно, че е по-важно да си гледа детето, но ми се щеше да стане днес... Сега не знам даже кога/как/дали ще се случи, щото нямам време за глупости.
квак
аз отново се появих
и съм с компютър и интернет и ще мога да се появявам отново често
и съм доста добре, стабилно се чувствам, защото съм си направила живота стабилен до една степен, всеки ден се случват нови неща. всеки ден правя нещо ново
Колкото повече познание придобивам, токова повече разбирам, че аз съм като микроскопично чехълче.
Буря съм в момента вътрешно. Нещо такова.
https://www.youtube.com/watch?v=2vjPBrBU-TM
Скоро не бях се чувствал така. Бях забравил за това чувство дето ти се иска да се пръснеш и да се разхвърчиш на хиляди парченца,напоследък...
Последно редактирано от Niakoitam : 11-02-2017 на 13:57
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Апруувната за лизинг и договор ще подписвам утре май. + колата с този цвят и пакет я има на склад <3
Пък тест драйв чак събота, след дъжд качулка
//няа време
//вече я сънувам и направо нямам търпение
Последно редактирано от NomNomNom : 11-02-2017 на 15:44
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Ех, направих, каквото трябваше. Дано се е оказало правилно решението. Щото ще е зле иначе. Може би доста зле. Може би ме е страх. Ама дано си е струвало. За супурнайсти път се хвърлям в дупката с главата напред и да - тоя път е последен наистина. Утре ще видим колко си е добро решението.
квак