ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 28

[kalpazanka]

Давай, народе!

[Auriss]

оо мацо :*

[granger]

[YSMF]

^



Искам пак да се видим :3

[bloodyF]

Запис, честита тема
Наработих се, 1 ден преди дългочаканата отпуска.
Самърсби и цигари сега, като за след работа. И го чакам да се обади, ама хайде да видим

[DisappointedDreamer]

Осъзнах, че съм олицетворение на монета; износена, прехвърляйки между чужди пръсти.

Бр. Уморено.

[tuambicion]

Прекаран следобед с Него, след седмица без да се виждаме, което между другото не е нещо необичайно за нас. Глупаво разстояние. А може би така е по-добре.. ?! Напоследък доста объркана относно чувствата си към Него, но мисля, че го обичам. Мисля, че и Той ме обича, хехе.

[TheDevilInMe]

Йеййй, нова темичка. С-к-а-п-а-н-о ми е...

[kalpazanka]

Нещо ми е уморено. Нощес такава буря се разрази, че ме беше страх да угася и да си легна...

[LadyDi]

Нещо ми е уморено. Нощес такава буря се разрази, че ме беше страх да угася и да си легна...

А на мен главата ми ще се пръсне. От вчера

[Jaune]

Защо всичко трябва да е толкова сложно? :Д

[tori]

Уморена съм. Ще кажеш, че цял ден съм орала и копала. А дори не ми се седи тук... Липсва ми, обичам да излизам и с другите, но Той ми липсва повече от обикновеното. Искам само да си го гушна и да мълчим, защото така казваме повече, отколкото с някакви мизерни думи. Ще кажеш, че наистина ми е син, бахти. Мойта пандичка е той, моето всичко, моето перфектно момче.
Еднаквата е крива, не ѝ се отразява добре. Другата и тя. Освен тва ме карат да давам съболезнования, които не са искани и са тотално не на място. Подготвям се и аз покрай тях двете, въпреки че тия неща още са ми далече. Ама да - подготвям се, хах. Умряло ми е, иронията, брат, иронията.
Ама пък бях заплашена с гушкане, тъй че не ми е чак толкова умряло. Ама пак ми е умряло. Хах.

[draid]

Като възглавница за котката. Явно не и пука, че тежи и винаги ляга така както само на нея да и е удобно.

[kalpazanka]

А на мен главата ми ще се пръсне. От вчера

Кръвно? Мигрена?

[LadyDi]

Кръвно? Мигрена?

По-скоро си мисля, че е от пълнолунието. Вчера вечерта мерих кръвното, 100/70, нормално за мен.
Мигрени не мисля, че развивам. По-скоро съм малко по-уморена, отколкото ми е позволено

Като възглавница за котката. Явно не и пука, че тежи и винаги ляга така както само на нея да и е удобно.

Завиждам ти. Умирам си моята котка да дойде да легне при мен, да дойде да го погаля или изобщо да дойде с някакво намерение, различно от това да ме захапе за глезените.

[kalpazanka]

Мигрени не мисля, че развивам. По-скоро съм малко по-уморена, отколкото ми е позволено

Тва е от зодията, да знаеш. Преуморим ли се, тръгва главоболие.


Аз си мечтая да си гушна гадинката и да я завия, да спинкаме заедно и като се унася, да пусне една дълбока въздишка...

[draid]

По-скоро си мисля, че е от пълнолунието. Вчера вечерта мерих кръвното, 100/70, нормално за мен.
Мигрени не мисля, че развивам. По-скоро съм малко по-уморена, отколкото ми е позволено



Завиждам ти. Умирам си моята котка да дойде да легне при мен, да дойде да го погаля или изобщо да дойде с някакво намерение, различно от това да ме захапе за глезените.

Аааа той никога не хапе, aма е много самостоятелно настроена личност. Ако го вземеш и го сложиш няма да седи, обаче като реши, че сам ще идва не може да го изгониш. Особено като му е студено и заема половината ми легло, ама аз съм си виновен че го научих да ми спи до корема като спя и да го повивам.

[LadyDi]

Аааа той никога не хапе, aма е много самостоятелно настроена личност. Ако го вземеш и го сложиш няма да седи, обаче като реши, че сам ще идва не може да го изгониш. Особено като му е студено и заема половината ми легло, ама аз съм си виновен че го научих да ми спи до корема като спя и да го повивам.

И моят е самостоятелен, но спи навсякъде, освен при мен, в т.ч. - в обувките ми, върху сушилника с дрехите (не питай как, това е висша еквилибристика), по первазите, върху телевизора, в гардероба и върху клавиатурата. При мен идва само, за да ми съобщи, че е гладен и да настоява да му отворя вратата на терасата. От няколко дни второто му е забранено, защото комшийката го сварила в нейното легло...

[anonymous708973]

Хохи, имах предвид, че не виждам пред какво препятствие толкова ще съм изправена, че да искам да се изнасям от общия дом с приятеля ми. Сега... ако не ти е до други хора в момента, това е съвсем различна причина.

От няколко дни второто му е забранено, защото комшийката го сварила в нейното легло...

Ох, прегря ми мозъкът, пък далеч не съм свършила толкова много днес. И кафе пих уж, ама просто вече концентрацията ми отива на кино. Тя и без това не е впечатляваща... ОФ, аман от изпити бе. Тъкмо свършат и айде пак. а-м-а-н.

[girlwithblueeyes]

Реве ми се направо,боли ме главата денят ми беше ужасен искам само да легна да заспя.Ама не и тая нощ ще вися до 4-5.

[Lilanda]

Не мога и 5 минути да му се сърдя. Този факт едновременно ме радва и ме натъжава. Липсва ми. ;/ Обикновено като се скараме, се случва така, че нашите или закъсняват, или са в супер добро настроение и не ги интересува, че аз закъснявам. Правя някакви планове без да съм сигурна, че дори част от тях ще се изпълнят, което не е присъщо за мен. Не съм сигурна това добро ли е или лошо. Утре май няма да се видим.;/

Хареса ми, че ми писа иначе. Няма да му се моля повече, ако ще...

П.С.: Честит ни нов вол. ^^

[NambyPamby]

В моменти на лудост и откровена тъпотия трябва някой да идва и да ми удря два шамара да се освестя малко. В противен случай си ги бъркам едни... чудни просто. Сега ми е смешно, ама положението хич не е забавно.
Мноооооооооооого затъпявам на моменти, мнооого. Такава издънка пари да ми бяха давали нямаше да направя.
Чувствам се много глупаво в момента. Ако вожех на мига да се телепортирам, бих го направила с кеф.

[anonymous708973]

О, аз съм си пляскала по някой и друг шамар в такива моменти :д

[granger]

Добре съм,но искам да си го нагушкам и намачкам! мрън
И трябва да лягам,че да ставам за работа, хех,кефи ме как звучи...дано не е само временен ентусиазъм.

[mayaaa]

Честита ни тема!
Тооолкова хубаво ми беше сутринта, толкова наспала и добре се чувствах. Ама не - шибан ден, а ако се разболявам ще е просто черешката на тортата.
И да, нека да са кача на random автобус, защото "всички автобуси минават от там". Да, ама не. В 15:00 часа, най-голямата жега да трябва да се мъкна по някакви измислени пътища пеша, за да допълзя до залата, чувствайки се като картоф на фурна и да се мъча час и половина де тренирам. Meh. Поне си намерих по-тънко и късо панталонче за трениране, че с този анцунг с дебелина на меча кожа се побърках.
Ама сериозно се притеснявам, че се чувствам по-различно разбита, ама дано да греша, че ако се разболея и утре не успея да изляза ще се побъркам, честно!
Тоя индивид най-накрая се появи поне.
И се опитвам да си намеря някакъв психо трилър, но не от типа, в които се чудиш какво, по дяволите, се случва, а ддз... психопати! Ако някой има идеи съм отворена за предложения.