Не мога да го направя.

[parisss]

Здравейте,

Не съм тинейджър, но имам проблем, не мога да се справя.. когато бях на 17 се влюбих, много силно, преди това не ми се беше случвало, беше най-хубавото нещо, което ми се беше случвало, бях истински щастлива, този човек ме мотивираше, показваше ми правилния път , растяхме заедно, имахме планове, бъдеще, имахме всичко. Бяхме заедно 3 години, купихме си жилище, само наше, щяхме да живеем заедно, трябваше да се нанесем през септември, на 4 август, той ми предложи брак, беше по-малък от мен с 2 години, предложи ми по възможно най-прекрасния начин, казах да, родителите ни, казваха че сме млади за сватба, той мислеше по същия начин, но искаше да бъдем сгодени, искаше да ме прави щастлива и го правеше, винаги.. е бях сгодена на 20, учех, работех и имах най-прекрасния човек до себе си.. 10 дни преди да се нанесем в жилището ни, той почина, катастрофира и 2 дни по-късно почина. Никога през живота си не съм изпитвала по-силна болка, никога..целият ми живот се преобърна, бях съсипана , не знаех какво да правя, не можех да дишам, дори не отидох на погребението му, просто не можех да стана от леглото, исках само и единствено да спя, защото го сънувах и там бяхме заедно както трябваше да бъде. След около месец станах от леглото, взех си изпитите, напуснах работа и започнах да взимам всяко вредно нещо, което можете да се сетите, не се прибирах при родителите си, живеех в празния апартамент, на един матрак, защото въпреки, че беше Наш, ние никога не бяхме живяли там, а вкъщи .. бяхме, всеки спомен ме нараняваше прекалено много. Няколко месеца, пиех , взимах наркотици, обикалях дискотеките, защото беше по-лесно, защото не болеше, а когато започнеше да боли , взимах още нещо за да спре болката, не исках вече да спя, не исках да го виждам, исках да изчезне всичко, исках да умра.. След тези месеци, се върнах при семейството си, те бяха съсипани, имам прекрасно семейство и знам, че ги нараних, но .. . върнах се в университета, излизах нормално с приятели, не пиех, не взимах наркотици, но имах нужда от някой до себе си, започнах да имам връзки , дълги сериозни, година , две , месеци, казваха че ме обичат, аз казвах същото опитвах се да живея, защото той искаше да живея, но не мога. От цялата химия която поемах си разбих тялото, разбих си хормоните, разбих си психиката, всичко.. И минаха 6 годни от тогава и аз не мога да го преживея, не мога да обичам ,не мога да вярвам, не мога да чувствам и не е нормално, не мога да говоря за това с приятелите си, вече сме големи, имат деца, ожениха се, други са заети с кариерите си, а аз още съм тук, всяка коледа с различно добро момче и не чувствам нищо. Преди време обаче си позволих , допуснах някой до себе си , разказах му за всичко, което ми се е случило , бях искрена и в момента в който си позволих да се влюбя, започнах да не мога да дишам, да го виждам в съня си всяка вечер, имах чувството, че му изневерявам, че го предавам, че му обещах, че ще го обичам завинаги, а се влюбвам в друг , нещата започнаха да стават по-зле, както е модерно сега да се казва, получавах паник атаки , не можех да се справя и приключих връзката си, той не можа да ме разбере или аз не му позволих .. не знам. Но свърши и аз , просто не мога повече да се чувствам толкова зле, отблъсквам абсолютно всички от живота си, не искам да излизам вече, не искам да говоря, опитвам се да съм добра, опитвам се да правя всичко, което очакват другите от мен, но се чувствам смазана и липсата му е огромна, ходих на психиатър, психолог, всичко направих, но болката минава временно и аз просто не мога да се справя, искам да попитам хора, които не са в живота ми , които не ме познават.. Какво да направя, как да го направя, как ???

[anniekk]

Боже. Наистина докато го четох се почувствах ужасно... Съжалявам много за загубата ти. Имам приятелка, която загуби баща си на 20 и знам как се чувстваше тя и през какво мина.До днес днешен очите и се насълзяват като заговори за него, защото и неговата смърт беше нелепа. Ужасно е, когато Бог ни отнема хората, които обичаме, особено, когато изобщо не им е времето. Не те познавам, виждам, че си минала през страшен шок, адска мъка и си попаднала в огромна дупка . В тази дупка както се случва на множеството почва дали с алкохол, дали с наркотици, рязане на вени и още много действия, които уж биха помогнали да се изправиш.Започваш,мислейки ,че това е решението, просто се чувстваш в безизходица. Това момче те е обичало много. Ти си осъзнава, че трябва да спреш с този начин на живот, защото вървиш само и единствено срещу себе си, приятели и семейство. Осъзнала си, че не това е начинът. Приятелят ти би искал ти да си щастлива. Трябва да се изправиш и да се бориш да бъдеш щастлива. Липсата винаги ще съществува. От нея няма как да избягаме. Наистина не съм човек, който е минал през това или психиатър, който може да ти даде най-адекватният съвет на този свят..., но за мен ти не можеш да се примириш с мисълта, че го няма, а трябва. Не трябва да бягаш от това да говориш с другите за болките си. Трябва са говориш със семейството си, с приятелите си.. Най - близките ти хора, хората които ги е грижа за теб. Това, че имаш тях трябва да те подтикне да си позволиш да бъдеш щастлива. Трябва да бъдеш много щастлива. Заслужаваш след всичко, което си минала, заради това, че си смела и споделяш проблемът си, голяма травма в живота си с непознати хора, сълзите, които си изплакала и всичко, което си дала, опитай да достигнеш до щастието. Примири се, че понякога хората, които ни обичат си отиват. Това не означава, че той те е оставил. Дай си шанс, не се отказвай. И най-важното позволи на хората, които те обичат да достигнат до теб. Надявам се поне мъничко да съм ти помогнала. Ще се справиш!!!!

[Грозния]

Какво да направя, как да го направя, как ???

Как да те посъветваме какво да правиш, след като ти не знаеш какво искаш ?

[parisss]

anniekk , благодаря ти, но аз знам всичко това, знам го и го осъзнавам, минаха 6 години, но е трудно, ужасно е.

Грозния, искам да мога да дишам отново..

Ако сега попитате някои от приятелите ми, които са в живота ми след като се случи всичко това, за мен, знаете ли какво ще ви кажат " тя е луда, егоистична, смее се постоянно и не й пука за никого" и това е ужасно, защото аз не съм този човек, но се промених очевидно и съм оставила такова впечатление в хората. Не знам как се превърнах от онова щастливо, добро момиче, в толкова студен човек, бях момичето ,което учеше достатъчно, не бих казала, че съм се старала много, но когато го правех всичко се получаваше, бях добра към хората, не знам как оставих, токчетата, роклите, грима и минах на Supra.. (кецове) , дънки, суичъри и просто една спирала..
Преди няколко месеца, излизах с едно момче, много добро мило, караше ме да се смея много и разказвам на моя приятелка за това момче и й казвам ,че ми е хубаво, че ме кара да се чувствам добре и тя ме погледна и ми каза "Не ти вярвам, ти никога не говориш така, не мога да разбера дали си сериозна" при което се почувствах много тъпо, защото изгубих себе си, някъде между голямото щастие, смъртта, наркотиците, сълзите и болката, изгубих себе си и не мога да се открия пак и всичко което чувствам е болка , а когато не я чувствам съм изцяло празна.
Та, искам да знам, как да дишам отново и как да съм себе си..

[daraka_bg]

Не ми и се мисли какво си преживяла, много ми е гадно за теб!

[kompleksar]

Съболезнования! Жалко, че се случват и такива нещо, но.. Продължавай напред, силен човек си, споделяй с другите, трябва да се примириш, че този човек вече не е сред нас, знаеш ли... той е в сърцето ти Не се натъжавай, като се сетиш за спомените, прекарани с него, а им се кефи!

[parisss]

Знам, че е в сърцето ми и винаги ще е тук и аз не мога да направя място в сърцето си за нещо друго, за някой друг,, просто не мога.
Знаете ли, хората казват, да се наслаждаваме на всеки миг прекаран с хората около нас, защото не знаем кога ще е последния път когато ще ги видим и тн, други когато преживеят такова нещо не мога да си спомнят последния миг с този човек, но аз помня, видях го сутринта преди да излезе, каза че отива да оправи някакви документи за имота, а аз да се забавлявам с приятелките си, защото щяхме да се събираме, когато излизаше от стаята, станах от леглото и се затичах към него и го прегърнах и го целунах и очите ми се насълзиха, той ме попита какво има, дали съм сънувала нещо лошо и аз му казах " не мога да повярвам, колко съм щастлива, обичам те ужасно много, малкия" той се усмихна и ме целуна супер леко и каза " И аз те обичам, до после бебчо" и започна да се смее, защото знаеше , че не обичам такива умалителни и ми намигна. Следващите няколко часа, прекарах с приятелките си, пиехме кафе, ходехме по магазините и той ми се обади и ми каза, че негов приятел си е купил нова кола и ще отидат да се повозят. Два часа след това, ми се обадиха че е катастрофирал и че е в Пирогов .. когато отидох , видях тези 3 момчета, които са били в колата с него, всички бяха добре..той е седял зад шофьора.. и той е единствения ранен, помня че припаднах в болницата, помня как стоях до леглото му.. и спомням си нощта преди да почине, сънувах го , сънувах че в някаква зала и аз му казвах да дойде да седне до мен и че не разбирам защо бяга от мен и той ми каза " не мога винаги да съм до теб, ще седна тук , а после при теб" събудих се , направих си кафе и ми се обадиха, че е починал.
Сякаш съм знаела или сякаш той е знаел , супер странно е, когато излизаше сутринта усетих болка, сякаш не исках да излиза, а нощта преди да почине го сънувах и той ми казва в съня такива неща, това не е нормално..

[anniekk]

Знам, че е в сърцето ми и винаги ще е тук и аз не мога да направя място в сърцето си за нещо друго, за някой друг,, просто не мога.
Знаете ли, хората казват, да се наслаждаваме на всеки миг прекаран с хората около нас, защото не знаем кога ще е последния път когато ще ги видим и тн, други когато преживеят такова нещо не мога да си спомнят последния миг с този човек, но аз помня, видях го сутринта преди да излезе, каза че отива да оправи някакви документи за имота, а аз да се забавлявам с приятелките си, защото щяхме да се събираме, когато излизаше от стаята, станах от леглото и се затичах към него и го прегърнах и го целунах и очите ми се насълзиха, той ме попита какво има, дали съм сънувала нещо лошо и аз му казах " не мога да повярвам, колко съм щастлива, обичам те ужасно много, малкия" той се усмихна и ме целуна супер леко и каза " И аз те обичам, до после бебчо" и започна да се смее, защото знаеше , че не обичам такива умалителни и ми намигна. Следващите няколко часа, прекарах с приятелките си, пиехме кафе, ходехме по магазините и той ми се обади и ми каза, че негов приятел си е купил нова кола и ще отидат да се повозят. Два часа след това, ми се обадиха че е катастрофирал и че е в Пирогов .. когато отидох , видях тези 3 момчета, които са били в колата с него, всички бяха добре..той е седял зад шофьора.. и той е единствения ранен, помня че припаднах в болницата, помня как стоях до леглото му.. и спомням си нощта преди да почине, сънувах го , сънувах че в някаква зала и аз му казвах да дойде да седне до мен и че не разбирам защо бяга от мен и той ми каза " не мога винаги да съм до теб, ще седна тук , а после при теб" събудих се , направих си кафе и ми се обадиха, че е починал.
Сякаш съм знаела или сякаш той е знаел , супер странно е, когато излизаше сутринта усетих болка, сякаш не исках да излиза, а нощта преди да почине го сънувах и той ми казва в съня такива неща, това не е нормално..

Виж не е ненормално,колкото и странно да изглежда и звучи. Приятелката, за която ти споменах по същия начин е сънувала подобни сънища с баща си преди да почине. Историята ти е просто.... Наистина много съжалявам! От думите ти малко почвам да си мисля, че ти си се отдала на мисълта, че няма да започнеш да дишаш отново. Ако мислиш само в тази посока никога няма да успееш да се изправиш...

[tori]

Сигурно не ти е било лесно в началото, а и не само. Единствено се надявам да се пооправиш, друго в дадената ситуация не мога да кажа.

[Wednesday666]

Силата, която имаш е наистина за пример. И го казвам напълно искрено. Изисква се толкова кураж и.. един тон други качества, зад които да застане човек и да каже "Продължавам!". И аз съм един от хората, които могат само да ти кажат едно "Браво!".

Ся, по темата. Знам, че това браво, както и всичко написано от нас тук, са просто думи.
Знам го, била съм в ситуацията ти, и аз губих близки.
Никога не съм губила по този начин половинка, което може би означава, че напълно не мога да се поставя в обувките ти, но фактът е, че... болката остава. Винаги остава, независимо след ден, два, 18, или години..
Трудно ми е да повярвам, че такава любов е лесно заменима. Със сигурност не е, но виж, точно тук е разковничето.
Не го приемай като замяна, никой не може да застане на мястото на онази любов. Никога няма да се появи такова нещо, защото онази любов е свързана с друг човек.. Но не затваряй себе си за друга, която дори може да се окаже по-голяма.

Колкото и клиширано да звучи, животът наистина продължава. Да, борба е! Всеки Божи шибан ден е борба. Но ти трябва да се бориш и заради себе си, и заради този човек. Позволи си да ти се усмихне още повече от горе. И ти, и той ще бъдете доста по-щастливи.

Тук не можем да ти кажем какво точно да направиш, за да се оправят нещата. Но помни едно, абсолютно всичко зависи от вътрешната ти нагласа - докато Ти самата не искаш някой да се доближи, това няма да се случи. Пак ще кажа - НЕ го приемай, все едно някой ще се опита да го измести. Страхотен човек си, сигурна съм, че Още някой ще го оцени и ще те обича с всичките ти рани. Успех!

[parisss]

Благодаря на всички, факт е че е изключително трудно всичко това, трудно е да се правя на щастлива, да се усмихвам постоянно, не говоря с родителите си за това, защото те се най-прекрасните родители и са изключителни отдадени на мен и брат ми, не мога да им го причиня, не мога да съм тъжна пред тях и да им кажа, че след толкова години още ме боли, изгубих не само него, изгубих толкова много хора, приятели, роднини и си мислех, че съм претръпнала към всичко това, но явно само външно и ми тежи и ме боли и правя глупост след глупост. Имах страхотен приятел, наистина прекрасен наскоро, имах перфектната работа, бях много добра в това което правех, но изгубих всичко от страх, от болка, момчето с което бях.. ми напомняше толкова много на човека когото загубих, очите му, думите му, държанието му, беше прекрасен като него.. и аз се влюбих в него, не заради самият него, а заради това което си мислех, че е .. не знам как да го обясня и една сутрин се събудих и осъзнах, че това не е ТОЙ и аз не мога да разигравам прекрасен мъж, защото съм повредена и счупена отвътре и че нямам правото да обичам друг. И знаете ли какво направих , възможно най-тъпото на света , отидох и си легнах с друг, с мъж към когото не изпитвах абсолютно нищо , но го направих с идеята да се убедя, че не съм влюбена отново,че винаги ще има само един и не трябва да ме е грижа, защото аз не съм момиче, което изневерява или лъже, но го направих и освен, че казах на приятеля си, се заразих с някаква инфекция и беше ужасно.. И сякаш всичко се повтори, да той не умря, но аз имам чувството че Аз съм мъртва отвътре, увлечението ми не продължава повече от 2 месеца към някой мъж, но аз стоя в дълги връзки без никакви емоции и не е честно спрямо тях. Но когато съм сама, се чувствам още по-ужасно, защото всички продължават живота си, а аз съм още на едно и също място. Отблъснах най-близките си хора, най-добрата ми приятелка с която израснах, която беше до мен когато всичко се случи, до която аз винаги съм била, не ме покани на сватбата си.. сега роди 2 прекрасни момиченца и аз ги обожавам, когато я попитах след 3 месеца, защо не ме е поканила и тя ме погледна и каза, че винаги си е представяла сватбата си, заедно с мен, с красивата рокля, парти и тн, но след всичко,което се е случило, след като аз я отблъсквам от години и вече дори не говоря с нея , не е могла да ме погледне, как тя се омъжва, а аз изгубих моята любов, при което бях потресена, не съм говорила за това от години с никой и въпреки че избягвах да се виждам с нея и мъжът й , защото те започнаха връзка, когато и аз с въпросното момче преди почти 10 години , тя каза знам че още те боли и че трябваше да бъдеш ти първа и просто не исках да идваш.. И тогава ме заболя ужасно много, аз не съм момичето с най-голямата драма, да щеше да е по-добре ако просто се бяхме разделили , а не че е мъртъв, може би нямаше да бъдем заедно, може би щяхме да започнем да се караме, но все пак .. не знам не мога да го обясня. Съжалявам.

[Necrologist]

Като почнах да те чета ми стана жал за теб.
Мисля, че е време обаче да спреш да се наказваш, не си направила нищо грешно. Някои неща просто се случват.

отидох и си легнах с друг, с мъж към когото не изпитвах абсолютно нищо , но го направих с идеята да се убедя, че не съм влюбена отново,че винаги ще има само един и не трябва да ме е грижа, защото аз не съм момиче, което изневерява или лъже

Съвземи се малко, млад човек си. Има хора, които ги е грижа за теб, не ги отблъсквай а седни и поговори с тях. Ситуацията ти е достатъчно сложна, че да си я усложняваш допълнително с необмислени действия. Спри да се тровиш и намери някакви сили поне малко да продължиш напред.
Желая ти успех.

[s0b1esk1]

По принцип рядко пиша коментари, ама ти ме издразни страшно много.
Бил съм на повече погребения отколкото можеш да си представиш, изтупал съм повече бело от теб и всичките ти приятели взети заедно, но не съм тръгнал да завличам невинни жертви. Или се взимаш в ръце и спираш да нараняваш хората или заминавай на среща със св. Петър

[an7raks]

Съжалявам... Само това мога да ти кажа. Не мога и не искам да си представям какво ти е. Колкото и банално да звучи, някак си трябва да продължиш нататък, няма смисъл да се заравяш заедно с него.

Как да те посъветваме какво да правиш, след като ти не знаеш какво искаш ?

Утайка мизерна! Отворих ти мнението само за да видя дали поне в някоя сериозна тема не се държиш като човек... Свий се някъде на кълбенце и си умри тихичко, без да занимаваш никого с това! Обещавам, че никой няма да забележи.

[kompleksar]

Утайка мизерна! Отворих ти мнението само за да видя дали поне в някоя сериозна тема не се държиш като човек... Свий се някъде на кълбенце и си умри тихичко, без да занимаваш никого с това! Обещавам, че никой няма да забележи.

Не се и учудвам защо на лайненцето му липсват приятели, приятелка, живот и сичко квот се сетиш..

[anniekk]

Съжалявам... Само това мога да ти кажа. Не мога и не искам да си представям какво ти е. Колкото и банално да звучи, някак си трябва да продължиш нататък, няма смисъл да се заравяш заедно с него.


Утайка мизерна! Отворих ти мнението само за да видя дали поне в някоя сериозна тема не се държиш като човек... Свий се някъде на кълбенце и си умри тихичко, без да занимаваш никого с това! Обещавам, че никой няма да забележи.

Бих му казала същото.