Проблеми с приятеля ми и с майка си

[tseti]

Здравейте!
Имам дългодишна връзка от 5 години.Родом сме от едно малко градче,но от 7 години живея в друг град с родителите си. И сме на разстояние от 200км. 2014 година и двамата завършихме.Искахме да заживеем заедно,но не стигнахме до едно решение.Защото неговата майка иска да си е там моита също иска да съм си при нея мъчно ще и е без мен.И двамата не можехме да се разделим на части.Решението ни беше да отидем в Русе хем да учим и там да живеем да сме заедно.В началото беше добра идея всички се загласиха. Докато не дойде ден в който наближаваше да отидем и моята майка каза,че ще загубим връзка ще сме на голямо разстояние.Няма да можем да се справим.По-добре където съм сега там да кандидаствам в университет.Иска при нея да стоя. И по този начин се разделих на 2 парчета.Споделих му и той не ме разбра каза че той няма да дойде тука.Ако ще сме двамата ще е в Русе.Но на мен ми стана гадно,че той иска в Русе а майка ми не иска.И честно казано моята майка ще остане надалеч на 150км и няма да мога често да се прибирам за да си я видя.А неговото семейство ще може по-често на 50 км е от Русе. Не искам да бъда егоистка,но незнам какво решение да взема.Искам да заживея с него,но и за майка ми става мъчно. Незнам как да постъпя
Благодаря предварително !
И ако може без обиди

[marilyn]

По-объркано не можа ли да го напишеш? До колкото разбирам имате възможност да се преместите в Русе, а сега ти си в друг град, където живееш с родителите си. Предполагам, че си на около 19, щом ще кандидатстваш. Вече си голяма и трябва да разбереш, че си пораснала. Не можеш да стоиш до полата на мама. На нея ще ѝ е мъчно, ако ще и на 50 да си, това не е причина, поради която да не следваш, да не заживееш с гадже и т.н. Според мен не бива да я слушаш, нито да заебаваш приятеля си по тоя начин.

[draid]

150км са нищо. Какво да кажат хората които идват от морето в София, и виждат родителите си само по празниците ? Ами тези зад граница ? Вземи да пораснеш, родителите ти няма вечно да са до теб.

[RapExotic]

Не изпускай момчето заради родителите си. Колко хора учат на далече от вкъщи и пак имат време да се видят с техните. Точно в тази възраст е най-подходящо да се изнесеш от вкъщи и да започнеш да се справяш сама с живота.

[heartshapedbox]

И аз не мисля, че е такъв проблем да живееш по-далече от вашите, достатъчно голяма си. Много хора отиват да учат в друг град, нищо плашещо няма.
Успех!

[tseti]

И аз не мисля, че е такъв проблем да живееш по-далече от вашите, достатъчно голяма си. Много хора отиват да учат в друг град, нищо плашещо няма.
Успех!

Благодаря ви много бяхте ми много полезни

[therichbitch]

.Ако ще сме двамата ще е в Русе.

На мен пък не ми харесва подобен ултиматум, помисли си- не дали искаш да живееш и учиш далеч от родителите си, а с кого.

[Starless]

На мен пък не ми харесва подобен ултиматум, помисли си- не дали искаш да живееш и учиш далеч от родителите си, а с кого.

А на мен ми се струва съвсем справедливо. Така и двамата се отдалечават от семействата си и горе-долу ще са в еднакво положение. При други обстоятелства все единия ще трябва да се съобрази с другия за собствена сметка.

[kalpazanka]

А аз пък виждам вреда и в майчините напътствия. Сега се намесва в избора при кандидатстване, а момичето е на 19. Като стане на 25-30, ще се намеси при избора на партньор с идеята чадото да остане наблизо/до полата на мамчето.

[NomNomNom]

Докато не дойде ден в който наближаваше да отидем и моята майка каза,че ще загубим връзка ще сме на голямо разстояние.Няма да можем да се справим.По-добре където съм сега там да кандидаствам в университет.Иска при нея да стоя....И честно казано моята майка ще остане надалеч на 150км и няма да мога често да се прибирам за да си я видя.

Някой ден, като създадеш семейство, пак с майка ти у вас ли ще искаш да живееш, или в съседната къща? Не се заяждам, просто мисля, че си нездравословно близо до полата на майка си. Всеки обича родителите си, всеки иска да ги вижда, но в един момент детето се откъсва от тях и става по-самостоятелно.

Пък отделно, че в първоначалното решаване пак е било намесено - той при неговата майка, ти при твоята - нещо много детско ми се вижда всичко, и от негова страна, уж той трябва да е мъж и да бъде малко по-силен, и да се съобрази. Тъй де, и все пак не е длъжен.

[hey.mistery]

Доста объркано си го написала. Ти самата какво искаш, без да се съобразяваш с другите?
Според мен това, което прави майка ти е глупаво, но може цял живот да си до нея и ако става на въпрос има много другите деца, които отиват да следват някъде далеч от родителите си. Ако искаш да отидеш в Русе, отиваш в Русе, в крайна сметка няма да живееш цял живот с майка ти, ще имаш семейство и то ще ти е приоритет, както сега приоритет ти е следването!

[draid]

А аз пък виждам вреда и в майчините напътствия. Сега се намесва в избора при кандидатстване, а момичето е на 19. Като стане на 25-30, ще се намеси при избора на партньор с идеята чадото да остане наблизо/до полата на мамчето.

Много майки действат по тоя начин. Ужас обаче е когато имат момче а не момиче, тогава става страшно. Пръкват се едни такива неспособни "мъже".

[tori]

Всичко хубаво, но чий ще го дървите в Русенско? Тва тука е бахти и противното градче от селски тип.

[Hayashi]

Цялото ми семейство е на над 2000 км и не съм умряла все още.
Крайно време е да се отделиш от мама и да станеш самостоятелна. Майка ти изобщо не постъпва правилно като не те подкрепя да се отделиш. В случая трябва да говориш с майка си, не с приятеля си.

[therichbitch]

А на мен ми се струва съвсем справедливо. Така и двамата се отдалечават от семействата си и горе-долу ще са в еднакво положение.

Не коментирах това колко ще е далеч от майка си, а просто неговата реакция, на мен ако толкова категорично ми се каже, няма да се изнеса с него, най- вероятно ще се заселя далеч от всички, дето ми дават мн акъл.

[kalpazanka]

най- вероятно ще се заселя далеч от всички, дето ми дават мн акъл.

Не по темата, но и аз бих постъпила по същия начин.

[HollyGolightly]

Аз пък мисля, че чувствата на майката нямат нищо общо, а авторката ги ползва като извинение за собствените си страхове да предприеме такава сериозна стъпка.

[anonymous708973]

Всичко хубаво, но чий ще го дървите в Русенско? Тва тука е бахти и противното градче от селски тип.

А тя се чуди дали да не си остане в родния град и там да запише, смятай.

Не му приписвай толкова вина на приятеля ти. И на мен да ми откажат вече нагласен план, и аз няма да съм мила. Просто така му е излязло от устата, не се връзвай. Поведението на майка ти, от друга страна, е покъртително. Говори с нея и й обясни, че не е трагедия, че ще се виждате, че и без това ще й се обаждаш по 100 пъти на ден да я питаш на каква програма да си изпереш сутиените; как да изчистиш петното от червено вино по дивана или как да сготвиш супа топчета. Обърни го на тънки ласкателства и смях, иначе няма да постигнеш нищо.
Майката на една моя приятелка й купи апартамент, за да я задържи в града, просто...

[therichbitch]

Уау..

[anonymous708973]

Към мен ли?

[therichbitch]

Към дадения пример за апартамента, всякви майки има (като оная с кърменето) няма общо, но не сдържах да не спомена ;д

[Hayashi]

Особено при разведени родители много често наблюдавам такова поведение на майката. Сигурно не се замислят, че са в ущърб на детето си.

[anonymous708973]

Към дадения пример за апартамента, всякви майки има (като оная с кърменето) няма общо, но не сдържах да не спомена ;д

Мдааа. Караше щерката да учи право, че да можели да работят заедно... ама да не ходила в София.

[per-dead]

Не искам да прозвучи грубо, но слънце, мама някога ще си замине. И ти к'во? Ще седиш залепена за гробчето, докато не пукнеш и ти ли?! Родителите ти имат право да те държат на каишка само до 18тия пирон. След това живота ти си остава изцяло в твои ръце. Трябва сама да си го устроиш, сама да си чупиш главата, да допускаш свои грешки. Не да се държиш за мамината пола. Ако смяташ така да го караш, от сега отписвай всякакви life goals. Друг вариант на живота ти по тази схема е да изключим висенето до гроба. И к'во? Понеже до сега всичко е вършила мама, а ти си на поне 40 години, ще стоиш и ще се оглеждаш като гърмян заек. Ако тези описания (мохамедски пророчества) не ти харесват, тогава е време да спреш да слушаш мама и да правиш с живота си каквото искаш. Ако щеш се мести да живееш в Русе с приятеля си, ако щеш се местете да живеете в Австралия, това трябва да е ТВОЯТ избор, не нечии друг. Майка ти може да не иска много работи. Може да не иска и да имаш семейство, деца, кариера, да си самостоятелна жена, здраво стъпила на краката си, знаеща к'во прави. Това не означава, че трябва да си пропилееш живота. Знам, че в момента си мислиш "абее, аз от де почнах, таз къде ме прати", но щом майка ти го е подкарала така, това определено няма да е единственото, което не иска да правиш, постигнеш и т.н. Сега сама си прецени за кое би ти било по-тъжно след време - че си оставила майка си натъжена, заради нищо и никакви 150 км или за това, че не си направила това, което ТИ искаш.

[anonymous708973]

След това живота ти си остава изцяло в твои ръце.

Да бе, особено ако мама и тате пращат по определена сума пари на месец.