Ограбиха "Големият брат" дни преди старта!

&

bsp;Шарл Перо е френски писател от втората половина на XVII век. Той е един от първите в европейката литература, които обръщат погледа си към народното творчество.
 Роден е през 1628 година в буржоазно чиновническо семейство. Получава юридическо образование и заема висша кралска служба.
 През втората половина на XVII век във френската литература се разгаря спор за преимуществото на съвременните писатели пред писателите от древността. Важна роля в този спор играе Шарл Перо, като противник на жанровата и тематична ограниченост на класицизма.
 През 1671 година Шарл Перо е избран за член на френската академия на науките.
 През 1687 година чете полемичната поема”Векът на Людовик Велики”. Чрез него той призовава другите писатели да отразяват в произведенията си съвременния живот и нрави. Съветва ги да черпят сюжет и образи от народното творчество и обкръжаващата действителност. Шарл Перо допринася за приближаването на литературата към реалистичното изображение на действителността и ускорява създаването на литературата на просвещението.
 Той е един от най – пламенните противници на класицизма и със своите естетически възгледи става носител на рационализма, на прогреса.
 Чрез народното творчество Шарл Перо открива богати сюжети и образи за създаване на нови художествени произведения.
 В доказателство на своята теория сам се обръща към фолклора,като събира редица приказки и ги обработва.Те излизат за първи път през 1697 година под заглавие “Приказки за моята майка” или “Истории и приказки от старото време с морални наставления”. В този сборник в началото влизат осем приказки,сред които “Червената шапчица”,”Котаракът в чизми”, ”Палечко”, ”Пепеляшка”. В следващи издания добавя още две приказки и една повест.
 С преработването на народни приказки Шарл Перо иска да покаже как фолклорът може да се използва като източник за създаване на самобитна съвременна литература. Народното творчество привлича с живия си и изразителен народен език, тънък хумор, богато идейно съдържание. Той подбира ония приказки, в които няма реакционност и суеверие, където доброто възтържествува над злото, остроумието на народа – над глупостта на аристокрацията.
 С подбора и обработката на приказките Шарл Перо показва, че могат да се решат редица съвременнни проблеми. Използва сюжета на оригиналната приказка, без да го променя, а обработката насочва към езиковата и стилната страна. Той е единствения, който преработва народната приказка и я прави достъпна за деца.В оригинала, приказките на Шарл Перо завършват с нравоучителни стихове.
 Отличителен белег на приказките е техния оптимизъм, щастлив край и победа на хората от народа.В приказките автора разкрива и идейните си позиции, показва антифеодални и антиаристократични позиции.
 Положителните герои винаги са от средата на народа. Червената шапчица е олицетворение на доброта и невинност. Пепеляшка – скромност, трудолюбие, благородство. Простотата, добротата и естествеността на героите са съчетани със светска галантност, учтивост, остроумие.
 Най – популярната приказка на Перо е “Червената шапчица”.
 По съдържание и стил тя е една от най – леките и достъпни за малките читатели приказка.Червената шапчица е олицетворение на доброта, послушание и детска наивност.
 “Червената шапчица” е фантастична приказка,изградена от несложна фабула. Приказката е освободена от странични и излишни епизоди, което скъсява пътя  на развръзката. По съдържание и стил е най – опростена от останалите приказки. Шарл Перо използва характерното за народните приказки повторение. Пристигането на вълка и на Червената шапчица пред къщичката на бабата е изразено по един и същ начин:

- “Чук,чук!
- Кой е там?
- Аз съм, твоята внучка, …”
Макар и фантастична приказката има и познавателен характер, показвайки положителни черти на Червената шапчица (външна хубост), доброта, послушание, приказката създава у децата представа за красивото, доброто,а чрез образа и постъпката на вълка – представа за грозното и злото.Поуката от тази приказка е, че всяка лоша постъпка се наказва.
В приказката “Пепеляшка” се рисуват подробности от живота на аристокрацията, които не се срещат в народното творчество. Голямата сестра на Пепеляшка иска да облече роклята си от червено кадифе с английска гарнитура, а прислужниците й търсят добра фризьорка, която да подреди буклите й в две редици.
Композицията на тази приказка е по сложна. Независимо от богатата фантастика в приказката, пред читателя се разкрива реалната картина на семейни взаимоотношения – омразата на злата мащеха към заварената дъщеря, завистта на доведените дъщери заради физическата и душевната красота на Пепеляшка. Децата се вълнуват от неправдата, симпатизират на Пепеляшка, страдат, че тя ще остане до огнището, очакват със затаен дъх развръзката. Вълшебствата в приказката добиват реален смисъл, подчертават качествата на малката героиня, за да помогнат да възтържествува правдата.
Поуката е добре подчертана. Трудолюбието и добротата на заварената дъщеря са богато надарени – царският син я взима за жена.
В “Спящата красавица” е разкрит дворцовият бит. Царското семейство е заобиколено от “ възпитателки, придворни дами, пажове, лакеи.”
В приказките си Шарл Перо е изразител на морала на буржоазията. В сюжетната тъкан и в подтекста са вложени нейни идеи и разбирания.
 С “Котаракът в чизми” Шарл Перо подчертава своите антимонархически настроения. С тази приказка децата се запознават още в предучилищна възраст.
Приказката разработва традиционен мотив за третия брат, онеправдан и измамен от двамата братя, който трябва сам да урежда живота си.Основния мотив се допълва от намесата на вълшебен помагач – котарак, също приказен герой. Разкрива променливостта и относителността на човешката съдба, утвърждава мисълта, че всичко се променя и преобразява, разработва и темата за хитростта като средство за защита и съществуване на слабия и бедния.
Приказката започва по традиционния начин: ”Имало едно време….”, но пък онаследява от първоизточника неопределеността на времето и мястото на действието и анонимността на героите – ( един воденичар, едно магаре, един котарак….).
 В началото на приказката се представя резултата от несправедливостта на съществуващия закон за подялба на бабиното имущество. Двамата по – големи братя получават в наследство воденицата и магарето, а най – малкия получава котарака.
Незначителността на наследството се изразява в авторовата характеристика: “Той не можел да се помири, че му се паднал такъв нищожен дял”.
 Словото в приказката се явява своеобразна завръзка на приказното действие, защото амбицира котарака да докаже на своя господар, че може да му помогне да успее в живота.
 Антропоморфизмът позволява на писателя да превърне котарака в пълноценен приказен герой. Той общува с третия брат реално, делата му и преживяванията стават понятни за децата – читатели, доближават ги до техния начин на възприемане и оценка. Чизмите също променят котарака и го доближават до човека, а творбата става едно от основните средства за съществуване на неговия замисъл.
 Развитието на действието разкрива способностите на котарака, неговата хитрост и познания за живота. В своя успех той разчита единствено на себе си и на наивността на зайците и яребиците, които стават негови жертви. Котаракът добре познава дворцовия етикет и цената на ласкателствата и подаръците. Познаването му личи и в обръщението му към царя, в умението му да го ласкае и изразява почитанието си към царската особа, да представя своя господар пред царя, като признателен васал.
 В центъра на изложението е случката. Шарл Перо гради изложението върху трикратното изреждане на случки, в които герой е котаракът.Последователно той убеждава косачите и жътварите да казват на царя, че тези ливади и ниви са на маркиз дьо Карабас, използвайки и заплахи. Пак чрез хитрост кара човекоядеца да се превърне в лъв, а после в мишка, за да го изяде.Котаракът ласкае човекоядеца с желанието си да го поздрави, умело разгаря самолюбието му…….
 Авторът показва още нарастващото възхищение на царя от богатствата на маркиза чрез трикратни въпроси за собственика на ливадите, нивите, двореца.
 Чрез градация се представят и чувствата на принцесата, изразени чрез изразите: “харесала, влюбила се в него, вече била безумно влюбена в маркиза.”
 Приказката има традиционен завършек – сватба с принцесата, но тази сватба не е награда за подвизите на юнака, а на хитростта и изобретателността на котарака. Към такъв извод насочва и финалната фраза на приказката:”Котаракът станал благородник и вече тичал след мишките само за развлечение.”
 Творбата има несложна композиция и ограничен брой персонажи. Авторът използва троичността в постъпките на котарака, съхранява нарастването на напрежението и градирането чувствата на принцесата. Има последователност на действията, липса на описателност и многословие.
 Природата не присъства пряко в изложението. Природните обекти имат обобщаващо значение, не разбуждат определени чувства и настроения у героите.
 В приказката участват определени персонажи – третия брат, царя, принцесата, човекоядецът, котаракът. Героите са носители на две черти – великанът е силен и глупав,а котаракът е малък и хитър, царят – добър и наивен, момъкът – беден и пасивен. Най – разгънат е образът на котарака, показан е описателно от господаря му и чрез собственото му слово и постъпки.
 В приказката “Котаракът в чизми” присъства моралът на определена епоха и на социална прослойка, качествата на хората се оценяват в зависимост от тяхното богатство. Творбата утвърждава, че важното в живота е приятелството на малките и подценяват същества, които знаят и могат да се справят с трудностите в живота. Шарл Перо забавлява, но същевременно поучава своите читатели, възпитава непреходни човешки добродетели, вдъхва оптимизъм и увереност в собствените способности.
Каква е поуката от тази приказка?
 Че с хитрост и с измама можем да станем могъщи ката царете. Тъй като е семейна приказка доброта и взаимна помощ между двама братя няма, необходимо е да потърсим помощ от този, който е схванал добре нещата.
 Със своите приказки Шарл Перо разкрива пред малките читатели и слушатели приказни и вълшебни действия, крие доловени психологически моменти, остроумие, силна ирония.
 Приказките на Шарл Перо не само нарушават традициите на класицизма, сковаващи развитието на литературата, но и критикуват от позицията на буржоазията и аристократичните предразсъдъци. Играят възпитателна роля върху децата с нравствените идеи, вложени в тях, с простора на въображението.
 Тези приказки оказват влияние върху развитието на европейската литература. Богатството на народните приказки привличат всички писатели с изразните средства, образите, вложения народен опит и мъдрост.