Бомбите... на Джесика Симпсън - перфектни (снимки)

Прозорецът на мойта стая гледа в бежовата улица отсреща. По пердето спуска се самотен паяк, преплел прашинки в свойта прежда. А по паважа кални стъпки бележат утрето на някакъв човек… Високо във небето комините димят, облекли пушек с километражни жици, коли ръждясалаи край пейките седят, прехвърчат ниско сиви птици. И може би човекът няма дом сред целия бетонен блясък… Реклами тъжни минувачите огряват, забързани към следващия филм, деца умислени на светофара се строяват, спрели поглед в неговия светещ тил. Изгубил образа си, безспирно търси улица, където не вали… И пак отдръпвам се във тихата си стая, изучавам цветовете на картината отсреща. На пердето няма го самотният ми паяк, обвил живота ми в сребриста прежда.