Нарисувах на стената портрета ти:
с леда от твоята душа;
с кръвта от моята болка;
с красивите думи (понякога недоизказани) ;
с останалия сос от китайското, дето го ядохме вчера
(Заедно!);
с пепелта от недоизпушената цигара;
със себе си.

На другия ден боядисах стената в синьо.
Бих те поканила да видиш колко хубаво стана,
но още не съм те претръпнала, изцяло.