Събирам камъчета бели –
дом ще си строя.
Целият ще е в бяло.
С бели прозорци и бели стени,
с бели стъпала и бели врати.
Всеки, който влиза в него
ще е облечен в бяло,
а целият свят ще е черен...

* * *

Дъждът се стича на къдрици върху
замъглените ми очила. Зъбите ми кървят.
Луната реже панкреаса ми, а слузестата
течност се стича по голите ми бедра.
Мразя дъжда, мразя очилата си –
лятото също.

* * *

Притиска ме денят във мощните си лапи,
обвивам се в безскрупулни лъжи
в ухото сякаш котка дращи,
а дрогата все още ме държи.