Забих се в непосилния брой
на Литературен вестник,
в който Кундера умира,
прекалих с цигарите покрай
това, обадиха се да ме питат пак ли
заминавам, заминавах
вече шест години, започнах отначало
дневника си, приключих го
на първа страница, след няколко
поредни, реших, че ще е Аржентина
и разперила ръце, излетях,
с непреценена сила,
от ръба на леглото, по-късно
същата вечер, слушайки,
като антитеза на настоящето,
албума Sidharta, тоест човек
достигнал целта си и прозорецът
пропускаше завлачено
псуване отвън, избухване, сирени,
съвпадналия смях със крясъци-
те на Религиозната: и утвърждавай
делото на нашите ръце, да,
утвърждавай над нас делото
на нашите ръце,
изгризах ноктите си
до кръв, така да се каже,
защото кръв нямаше.