Начало Поезия
Красимира Джисова - Котката, която виеше срещу луната
Изпрати на приятел
Наистина, често съм виждала котка без усмивка
- помисли си Алиса, - но сега видях усмивка без котка!
Най чудното нещо, което съм виждала някога!
Луис Карол
През онази нощ изпуши
цял пакет цигари,
прииска й се
и орална консумация,
конкретно водка
през онази нощ,
когато се оказа,
че краката й
са твърде дистанцирани
един от друг,
за да ги кръстоса,
нямаше значение,
че я следяха
няколко типа -
не бяха от нейните,
в онази нощ
навярно е преминала
през всички светофари,
преди да се изгуби
...опашката...гръбнакът...
остана само по усмивка,
когато я прегази
последният трамвай
от Тенеси до Уилямс...
Все някой трябва да умре.
- помисли си Алиса, - но сега видях усмивка без котка!
Най чудното нещо, което съм виждала някога!
Луис Карол
През онази нощ изпуши
цял пакет цигари,
прииска й се
и орална консумация,
конкретно водка
през онази нощ,
когато се оказа,
че краката й
са твърде дистанцирани
един от друг,
за да ги кръстоса,
нямаше значение,
че я следяха
няколко типа -
не бяха от нейните,
в онази нощ
навярно е преминала
през всички светофари,
преди да се изгуби
...опашката...гръбнакът...
остана само по усмивка,
когато я прегази
последният трамвай
от Тенеси до Уилямс...
Все някой трябва да умре.
Автор: Красимира Джисова - Ямбол, Публикувана на: 00.00.0000