Шия годините бавно в гоблена и чакам,
твоя юмрук на вратата ми пак да похлопа.
Но помниш ли още, съпруже, дома си в Итака?
Помниш ли своята вярна до гроб Пенелопа?

Колко богини заспаха във твоите ласки?
Избоде очите на колко свирепи циклопа?
Днес се завръщаш, взел старостта като маска
да видиш дали ти е вярна до гроб Пенелопа…

А колко мъже във вечерните сенки ме чакаха
да слея дъха със техните винени устни…
Тихо ме молеха, дръзко ме искаха, плакаха,
но никого в своето тъжно сърце не допуснах…

Сигурно глупава бях, че не скъсах конците.
В кръвта ми пулсираше бързо до болка страстта.
Казват, че били неверни и слаби жените,
но аз си останах до края жена на честта.