Начало Поезия
Донка Дончева - Не чупете пианото ми!
Изпрати на приятел
Не чупете пианото ми!
Не му късайте струните,
не му вадете клавишите,
Защото ще почне самичко,
със сила от никой не виждана,
да пее, да ви разплаче…
Има толкова трупано в ъглите,
зад чукчетата толкова скрито -
паяжини от мене.
Струните му са ръждясали,
клавишите плачат от удряне
изпод жестоките пръсти.
Не чупете пианото ми!
Даже не си и помисляйте!
С вика си ще ви уплаши.
Това, непоказано в мене,
е правило дупки в дървото,
та плачът ми да свири мазурка.
Не му късайте струните,
не му вадете клавишите,
Защото ще почне самичко,
със сила от никой не виждана,
да пее, да ви разплаче…
Има толкова трупано в ъглите,
зад чукчетата толкова скрито -
паяжини от мене.
Струните му са ръждясали,
клавишите плачат от удряне
изпод жестоките пръсти.
Не чупете пианото ми!
Даже не си и помисляйте!
С вика си ще ви уплаши.
Това, непоказано в мене,
е правило дупки в дървото,
та плачът ми да свири мазурка.
Автор: Донка Дончева - Ямбол, Публикувана на: 00.00.0000