На петнайсет, мечтаят добрите момичета
да срещнат, по пътя за вкъщи, любов...
Да бъдат безумно и дълго обичани,
но пътя до вкъщи е винаги нов.

На петнайсет, поглеждат във нищото влюбени,
и целите с мирис на пролетен цвят,
привличат веднага осите събудени
и после от жилото дълго горят...

И някой пристига донесъл им... чесън!
Със нежност натрива червената плът,
светът се отдръпва назад - омагьосан ...
разбират, че този бил точния път.

На петнайсет, веднъж алергично ужилени,
живеят с отрова до своята есен...
Отдалеч са невинни, безгрижни и мили,
отблизо - миришат на чесън....