Ти питаш ме какво ми трябва
Да мога да се смея от сърце.
Нали е мой градът
С гъмжащите площади
И леките коли от всички марки,
И магазините с дантелено бельо
Със нес-кафе и кока-кола.
Нали е мой светът
С космичните пространства,
В които неизвестта зове.
Какво ми трябва ли?
Едно зърно посято в равнината,
Един напъпил клон
На праскова уханна,
Едно голямо утро,
Окъпало дървета и цветя,
Една любов....
За да е мой света.