Ний стоим и мълчим,
Ний сме двама сами,
А навън топъл дъжд
Все ръми ли ръми.
         Всяка капка звъни,
         Като дума добра,
         Като смях на дете
         Във щастлива игра.
Имат капките глас,
Те говорят сега,
Те отнемат от нас
Всяка скръб и тъга.
         Нека вън да вали,
         Да стоим все така,
         Да струи топлина
         От ръка във ръка.
Тоя миг запомни,
Тоя глас на дъжда,
Който беше при нас
И обходи града.