Всеки понякога се чувства тъжен, депресиран или ядосан, особено, когато натискът от изпити, връзки и приятели стане непосилен за него. В други случаи, обаче, чувството на тъга и безпомощност не отминава. Тези състояния на депресия, тъга, яд и безпомощност започват да влияят на много акпекти от живота на човека, както и на начина, по който изглежда. Човек, когато е силно депресиран и раздразнителен, може да започне да мисли за самоубийство.

Предупредителни знаци

Може би сте чували, че хората, които говорят за самоубийство, всъщност не биха го извършили. Това не е вярно! Хората, мислещи за самоубийство, със сигурност биха опитали.

Предупредителни знаци, сочещи, че някой може да обмисля самоубийство:

• Говори за самоубийството или смъртта по принцип
• Говори за заминаване
• Говори за това, че се чувства безпомощен или виновен
• Страни от приятелите си и семейството си и губи желание да излиза
• Няма желание да взима участие в любимите си дейности
• Трудно се концентрира и не мисли ясно
• Променя хранителните си навици или навиците си за сън
• Демонстрира саморазрушително поведение, като например пие алкохол, взима наркотици или шофира с висока скорост.

Като негов приятел ти би трябвало да си наясно, ако той преживява някаква криза. Понякога едно по-специфично събитие, стрес или криза – като прекратяване на връзка или смърт в семейството – може да засили желанието за самоубийство у някого, който вече е депресиран и са налице изброените по-горе предупредителни знаци, сигнализиращи замислено самоубийство.


Какво да направиш?

Питай!

Ако имаш приятел, който говори за самоубийство или в поведението му долавяш някои от предупредителните знаци, не чакай да видиш дали той/тя ще се почувства по-добре. Разговаряйте за това! В повечето случаи, хората, които замислят самоубийство са готови да разговарят с някого, ако той ги попита просто ей така.

Някои хора (тинейджъри и възрастни) не са склонни да питат тинейджърите дали са мислили за самоубийство или за това по някакъв начин да наранят себе си. Така е, защото те смятат, че питайки може да породят идеята за самоубийство. Това не е вярно! Винаги е добре да се пита.

Разговорът с някого, който според вас обмисля самоубийство може да помогне по много начини. На първо място, разговорът ви може да помогне на човека. Второ, разговорът може да накара този, който замисля самоубийство да не се чувства самотен, изолиран и да усеща, че някой е загрижен за него и го разбира. Всички тези чувства са коренно противоположни на онези, които пораждат мисли за самоубийство. На трето място, разговорът може да породи обмисляне на друго разрешение на проблема.

Може да се окаже трудно да питаш някого дали обмисля самоубийство. Понякога е добре да дадеш на приятеля си да разбере защо питаш. Например, може да кажеш: Забелязвам, че напоследък доста често говориш за това, че искаш да умреш. Обмислял ли си да се самоубиеш?


Изслушвай!


Изслушвай приятеля си без да го осъждаш и да го успокояваш, че си там и ще се погрижиш за всичко. Ако смяташ, че приятелят ти е в непосредствена опасност, не го оставяй сам.


Споделяй!


Дори ако си се заклел да пазиш тайна и смяташ, че ще предадеш приятеля си, ако разкажеш, пак трябва да потърсиш помощ. Сподели тревогите си с някой възрастен, на когото вярваш при първия удобен случай. Ако е необходимо, може да позвъниш на местната Бърза помощ (150) или на безплатната телефонна линия за кризистни ситуации, свързани със самоубийства (може да го намерите в телефонния указател).

Най-важното е да откриете отговорен възрастен човек, който ще ви изслуша. Въпреке че може да е доста примамливо да се опитате сам да помогнете, винаги е най-добре да потърсите помощ.