Почти всеки тийнейджър рано или късно стига до извода, че родителите са едно необходимо зло. С братята и сестрите обаче нещата много често не стоят така. Всъщност хиляди хора израстват с убеждението, че са били прокълнати от провидението да израснат в компанията на останалите деца в семейството. Те смятат, че братята и сестрите им са истинско природно бедствие и продължават тайничко да пазят това свое убеждение дори и когато всички отдавна са станали зрели хора.

Психолозите казват, че е възможно много от притесненията и проблемите на възрастните да водят своето начало от отношенията с братята и сестрите в детските години. От значение е както кое по ред дете сте в семейството, така и дали атмосферата между вас е изпълнена с „мир и любов”, или е умален вариант на „Междузвездни войни”.

Ето някои основни неща, които трябва да знаете:

• За най-голямото дете в семейството обикновено се смята, че е естествен водач и има големи постижения. Повечето политици и лекари са първородни. Обаче тези хора често са на настроения и могат да бъдат плашещи всезнайковци, които не приемат „не” за отговор.

• Ако сте родени по средата, е възможно да сте склонни да угаждате на хората, за да избегнете всякакъв сблъсък. Това ви прави добри посредници. Отрицателната ви страна е, че не умеете да поставяте граници. Може би приемате и повече обвинения, отколкото би трябвало.

• Ако сте родени последни, вероятно вие сте усмихнатите. Добре се оправяте с хора и сте много забавни. Обратната страна е, че бързо се отегчавате и вниманието ви е краткотрайно, което ясно личи във връзките ви.

Трудностите в отношенията с братята и сестрите при мнозина произлизат от това как са били определяни от другите в семейството. Много често на децата се лепват „етикети” от типа „той е тихият”, „тя е умната”, „той е по-буйният”, „тя е по-хубавата” и прочие. Тези прозвища се използват, за да може едно дете да бъде отличавано от своите братя и сестри. Проблемът е, че прозвищата много често си остават и съпътстват човека дори и когато стане тийнейджър, а в някои случаи и като възрастен! Ако например в едно семейство има „красавица”, твърде вероятно е другата сестра да реши, че тя трябва да е „грозницата”. По тази причина ще си спестите много главоболия, ако не позволявате да бъдете определяни по този начин и ако вие самите не лепите такива „етикети” на братята и сестрите си.

Другата важна стъпка да се справите с „природните бедствия” вкъщи е да се научите да разговаряте с тях. Сигурно на някои им звучи страшно и дори невъзможно да проведат сериозна дискусия с „голямата кака” или „звероподобното си братче”, но все пак много хора казват, че това може да се окаже много полезно. Един сърдечен разговор за детските ревности и неразбирателства, както и няколко искрени признания могат да направят чудеса с отношенията в семейството. Ако чувствате, че има нужда атмосферата между вас и братята и сестрите ви да бъде прочистена, ето няколко съвета как да подходите към тях:

• Направете сериозен опит да смените обичайния си тон – нека братята и сестрите ви почувстват, че се отнасяте с тях като със (сравнително) зрели, пълноправни човешки същества.

• Не провеждайте този разговор по време на семейно събиране.

• Не обсъждайте проблема с други членове на семейството, преди да сте провели разговора.

• Помнете, че това не е сражение, което ще водите, а недоразумение, което трябва да се изясни.

• Формулирайте ясно нещата и предложете разумно решение: „Зная, че вероятно не осъзнаваш, но често правиш неща, които ме карат да се чувствам неприятно. Аз вече съм пораснал и нашите отношения биха станали много по-леки, ако престанеш всеки път да ми посочваш грешките. Сигурен съм, че ми мислиш доброто, но аз трябва сам да си науча урока. Има ли нещо, което все още ти досажда сега, когато сме пораснали?”

... Бъдете готови да чуете отговори, които не бихте искали да получите. Все пак е много вероятно вие да не сте единственият шестгодишен, който обикаля наоколо в тялото на пораснал човек. Бъдете търпеливи! Все пак справянето с природни бедствия не е лека работа...

(В статията са използвани откъси от книгата „Как да водим трудни разговори по 101 деликатни теми” на ИК „Кръгозор”)