Отношенията между родител и тийнейджър, обикновено навлизат в един кризисен период, тъй като това е етапа, когато доскорошното дете на мама и тати вече достига възраст, в която се ускорява неговото развитие във физически и чисто психологичен план. В резултат на това развитие, вече порасналите деца търсят различни нови методи на развлечения и начин на живот, което се отнася до тяхната свобода и до отговорността на родителите доколко трябва да се разпростира предоставената от тях свобода.

Родители
В отношенията си със своите деца, родителите, освен че се стараят да бъдат отговорни, те обикновено търсят да наложат и своя авторитет в отношенията си с децата, което може да доведе до конфликт, ако отношенията между родител и дете са прекалено императивни. Има различни типове родители, такива които дават повече свобода, такива които ограничават до максимум свободата на техните деца, такива, които използват различни подходи до осъществяването на споменатите мерки, но във всеки случай обикновено се касае до една и съща цел - предпазване на детето от нещо лошо и осигуряването му на спокойна и нормална среда на развитие.

Тийнейджъри
С напредването на възрастта у децата и навлизайки в тийнейджърската възраст, особено след 13-те, обикновено младежите започват също да търсят налагане на своя начин на живот, съобразно техните разбирания. Този процес започва, след като вече младият човек е обогатил социалните си знания и е придобил някакви основни представи за социалните общности. Тийновете често в тази възраст започват да показват поведение, което е непознато в отношенията им с родителите, а това са вече все по-често декларативните съобщения, отколкото въпросителните. Нови искания за по-голям обсег на свобода, показване на нови отношения, свързани с любовни връзки и т.н.

Конфликти
В зависимост от двустранните отношения между родителите и тийновете, се проявяват различни по форма конфликти между двете страни. Те най-често са свързани със стремежа на родителите да продължат да владеят вече установения контрол, изразяващ се в това, децата им стриктно да ги слушат, да не прекаляват със свободата си и самоинициативата, от другата страна, обаче стремежа е точно в обратна посока, а именно установяване на нови форми на поведение от страна на детето към родителя, свързано с повече свобода, опити за демонстриране на зрялост и т.н.

Във всички случаи отношенията трябва да се развиват спокойно и да се търси баланс и от двете страни, защото в крайна сметка, родителите често посредством установяването на различни ограничения, реално предпазват децата си от потенциални опасности, които настъпват, когато такъв родителски контрол липсва, а самите тийнове не съумяват да преценят риска от дадено поведение.