Всеки си има своята любовна история искам да споделя своята за да не правите моята грешка. Бях малка когато ме запознаха с 1 момче. Известно време с това момче се опознавахме после той ми предложи да станем гаджета и аз приех.Постепенно малко по-малко се влюбих в него започнах да го обичам така както никой друг, но така и не му признах любовта си.

Настъпиха трудни времена за мен предстоеше ми операция той обеща да е до мен да бъде с мен, но след операцията ми  той не ми се обади затова започнах да го търся аз, но докато го търсих разбрах, че той си е намерил друга. Бях много зле това повлия и на оправянето ми след операцията след като малко  по-малко се оправих започнах да излизам , но винаги когато излизах постоянно плачех и никой не можеше да ме успокои. Но ето появи се той любовта на живота ми запознах се с него точно тогава, когато ми беше най-трудно, но след като се поопознахме аз започнах да го харесвам и започнахме връзка която трае вече година и 8 месеца.

Обикнах го той поправи разбитото ми сърце и ми показа, че още мога да обичам. Обичам го повече от колкото съм обичала предишния и мисля че той е другата половина от сърцето ми. Той ме развесели, той ми показа какво е любов тогава когато бях затънала и не можех да спра да плача. Хората са казали "след всяко зло следва добро" моето добро дойде и се надявам да си остане. Искам да ви кажа да не се доверявате когато хората ви кажат, че са с вас защото много хора са лицемери и ви оставят тогава когато ви е най трудно. Разбитото сърце не се лекува в мен още има болка когато си спомня за онзи измамник и не се знае колко още е измамил както мен. Аз се оправих, но не всички излизат от тези любовни кризи. Не си давайте сърцето на човек когото не познавате толкова добре, почакайте любовта ще дойде тогава когато най-малко я очаквате!