Много мои приятелки са ми казвали, че харесват момчета, с които са се запознали във виртуалното пространство, и че искат да са с тях независимо от обстоятелствата. Аз просто им се изсмивах в лицата и казвах, че няма как да се влюбиш в някой, когото не познаваш лично, дори не знаеш кой е в действителност.

Един ден проверявах съобщенията си в сайт за запознанства и видях профила на младеж от далечен град. Хареса ми. Нещо ме грабна и реших да му пиша. Той отговори и така завързахме разговор. Оказа се, че харесваме сходни неща и че си допадаме. След много кратко време осъзнах, че без да искам любовта е превзела сърцето ми! Тогава се замислих, как и защо съм допуснала да стане така... Нима е нормално и реално да има чувства, базиращи се на чат разговори? Бях страшно объркана... Не можех да проумея как за толкова малко време се случи всичко... Задавах си много въпроси, а отговорът беше един - любовта не пита кога си готов за нея и дали я искаш, тя просто връхлита в душата и сърцето ти! Да, наистина се чувствах щастлива и обичана и вече бях убедена в правотата на думите на приятелките ми.

В последствие, когато признах пред момчето чувствата си, разбрах, че той изпитва същото. Доказа многократно своята обич към мен. Показа ми, че ми има доверие и че мога да разчитам на него във всеки един момент. А когато се срещаме ме дарява с незабравими мигове. Щом чуя гласа му ставам най-щастливото момиче на света.

Наистина, няма значение колко далеч е от мен, защото го нося в сърцето и мислите си постоянно. До ден днешен съм се убедила милион пъти, че нашите чувства, един към друг, са истински, макар да водят началото си отнет пространството. Продължаваме да се обичаме и да си вярваме, затова за любовта ни няма граници!


Ако искате да публикуваме и вашата история - изпращайте всички лични истории от всякакво естество на e-mail coki@teenproblem.net . Ако пожелаете можем да запазим вашата анонимност.