Няма тийнейджър ,който да няма нужда да сподели най-съкровените си терзания ,но често не намира подходящия човек ,за да излее душата си. И аз съм в подобно състояние. След седми клас ме приеха в ново училище в Пловдив,но ми се налагаше да пътувам. Още първите трепетни дни на новото и непознато до тогава място , аз забелязах едно много красиво момче ,което видимо пътуваше от моя град и беше в съседния клас. Виждах го постоянно, мислех само за него. Скоро се запознахме и той много ми допадна като характер. Започнахме да се виждаме и да си говорим, а аз се влюбвах все по силно. Летях в облаците, въпреки че между нас нямаше нищо освен дълбоко и искрено приятелство.

Докато един ден наши общи приятели успяха да ни разделят само с няколко думи, на които ние не трябваше да вярваме, от тогава всичко се промени-вече се подминаваме сякаш никога не сме се познавали, да не говорим че сме били приятели. Аз го обичам все по силно и се радвам само като го зърна отдалеч.

Искам да се сдобрим ,искам да направя първата крачка ,но нямам сили. А наистина май той е смисълът на живота ми ,обичам го до неузнаваемост. Лягам и ставам с надежда по-скоро да го видя.Все обмислям как да си го върна ,но ме е страх да не го загубя за втори път.





Ако искате да публикуваме и вашата история - изпращайте всички лични истории от всякакво естество на e-mail coki@teenproblem.net . Ако пожелаете можем да запазим вашата анонимност.