Предполагам всички сте чували постоянното мрънкане на по- възрастните колко е пропаднало днешното поколение, какво невъзпитание, непочитане към по- възрастните, нахалство, разхайтеност и т.н.

Това твърдение аз не го отричам, наистина много хлапета си позволяват повече от необходимото, но нека разгледаме проблема и от друга страна:

Нямаме ли право и ние понякога да се срамуваме от тези така „изстрадали ” възрастни (да ги наречем старци, защото разказът ми обхваща точно таз възрастова група).

Днес съвсем спокойно си пътувах в автобусчето 2, след един прекрасен ден на тичане между КАТ, личната лекарка, училище, и тъй като сменях вече стотно превозно средство, изобщо не ме впечатли фактът, че в гореспоменатия тролей е блъсканица до дупка (девизът: „Винаги има място за още един” беше спазен на макс:).

Но освен нормалната миризма на пот от различни обекти над средна възраст, този път по- голяма впечатление ми направиха група бабички (да бъда по- учтива: жени с наднормена възраст или ако не, то в мено пауза). Те бяха напознати една за друга, но вдигнаха врява като за цял рояк дружки, от тези, злобничките.

То но бяха настъпвания, бой с бастуни, блъскане, крясъци от сорта на „Пазете я малко таз чанта, де”, „Ама моля ви се, к’во седиш на стъпалото и не мърдаш”, „Айде влезте на вътре, че нз кой си иска да слезе”(не че е загрижена за нз кой си, ами просто трябва да се заяде с някого). Тъжното е, че това е нормална картинка по градския транспорт днес.

До такава степен са освирипели, че дори едно момиче(20 годишно най- много), когато помоли да слезе, симпатичното бабе пред нея и се развика „Внимавай ма, ще ми стошиш носа”(лично според мен нов опит за заяждане). Тогава девойчето се извини, въпреки че едва я беше докоснало, и учтиво я помоли да се отдръпне, за да слезе.

Това ме просветли, че нито една бабичка няма право да обяснява кой колко е изпадна и как възрастното поколение трябва да служи за пример, защото от такива прародители човек може само да се срамува.

ПС: Аз естествено не се намесих в цялата врява, наистина след такъв ден най- малко ми трябваше тайфа побеснели лелки да ми кращят. Пък дори да бях опитала да им отвърна, което рядко бих направила, едва ли щях да оцелея след порой псувни, блъскания и дъжд от плюнки през липсващи зъби на ченетата им .