Не обичам да споделям. Никога не съм обичала и не го правя често. Когато споделям, споделям с дневника си. В случая – електронния си дневник. Сега обаче, ще споделя с вас. Дори не знам защо го правя, но думите сякаш сами се пишат. Сякаш клавишите щракат сами. Сякаш пръстите ми се подчиняват не на командите на разума ми, а на тези на сърцето ми...

Всичко започна в средата на пети клас... Един студен януарски ден, точно ми бяха включили интернет и си говорех непрекъснато по скайпа. Същия ден говорих с В. Говорихме си за толкова много неща, когато изведнъж, той ми призна, че ме харесва. Аз не го харесвах и не знаех какво да му кажа. Казах му истината... Какво друго – от лъжата щеше да боли повече. Той каза „Няма нищо, не си ми длъжна, не се притеснявай’’ и аз... Останах безмълвна... След това набързо затворих.

Беше странно, никой никога не ми беше казвал нещо такова, но... Знае ли човек... После започнах да го отбягвам. Той мен – също. Беше наранен и аз го знаех. В началото на шести клас започнахме да излизаме с него... Аз, една приятелка – Ц., той и един приятел, да го наречем И. Тогава много си падах по И., всъщност винаги съм го харесвала, но ... Знам ли, просто бях щастлива, че излизаме с тях, не ми пукаше как се чувства В. Беше добре, след това В. Ме намрази и ... Започна да се държи студено и грубо. Не съм му казвала, че харесвам най-добрия му приятел, това го знаеше само приятелката ми Ц. 

По-късно осъзнах, че И. Не е за мен. Лека полека започнах да харесвам В. Не просто като приятел, както винаги, а нещо по-различно... Започнах да се влюбвам в него...

Сега всички казват, че той ме харесва, аз него също, но дали ще си простим за всичко?!... Не зная, но тая надежда. Нали надеждата умира последна...

И все пак съм тъжна – Каква глпачка съм била?! – Момчето за мен е било пред очите ми, а аз не съм забелязвала какво съм намерила... Сега съжалявам, но какво мога да направя... Ако дойде подходящият момент бих го попитала дали ми е простил, дали чувствата му са същите... И ако са, ще действам. Ако не – мога само да вдигна глава и да тръгна напред.

Не изпускайте щастието, когато е пред очите ви... Ще съжалявате... Ще съжалявате, като мен...