Споделено за… една невъзможна любов

Всичко започна и свърши това Прекрасно Лято! С него си писахме за 1-ви път в сайт за запознанства, а след това и в skype. Може би ще ви прозвучи глупаво, наивно, невъзможно, но това е Истината – когато за 1-ви път ми писа, нещо в мен ми каза:”Това е Човекът” – но жестоко грешах! С течение на времето се опознахме и си допаднахме страшно много. Така дойде и моментът на нашата Незабравима поне за мен 1-ва среща! Едва ли някога ще прекарам една толкова Приятна вечер, каквато прекарах с Него! След като ме изпрати до нас, вече знаех – бях Влюбена в това момче, но имаше нещо, което ме плашеше – той беше приет да учи на 300 км от мен и знаех, че каквото и да стане ще е само за месец, а дори да продължим след това, бях с ясната представа, че любовта от разстояние е твърде Болезнена и рано или късно чувствата ни ще охладнеят! Но не спряхме да си пишем и да излизаме, с всяка изминала среща, аз се привързвах все повече и повече, не можех да мисля за нищо друго, освен за Него! Имаше период, в който беше на море – писахме си мили sms-и всяка вечер. Искаше ми се да е До Мен, да ме Прегърне, да ме Целуне. Личеше си, че и от негова страна има интрес, въпреки това обаче не предприемаше нищо, когато се виждахме. Тогава аз реших да направя 1-та крачка! Един ден, както си драскахме пак в skype, започнахме да спорим за нещо съвсем маловажно, аз се ядосах и му признах чувствата си! Помоли ме да поговорим за това, когато се видим, съгласих се, все пак и аз исках да проведем този разговор на живо, но ядът ми взе връх над разума в онзи момент. На следващия ден, след признанието ми, дори не ме потърси, а на последващия замина отново на море, този път обаче милите sms-и бяха някъде изгубени, забравени, Нямаше ги! Много ме заболя от тази незаинтересованост, помислих си, че отново са се подиграли с чувствата ми, че отново съм срещнала и съм се Влюбила в един Страхливец…Но Грешах! Върна се и ми писа, а Надеждата в мен пламна с всичка сила! Уговорихме се да се видим, за да ми разкаже как е минала почивката, но на следващия ден ме сюрпризира с думите:”В понеделник отново заминавам за морето!” Едва ли можете да си представите как съм се почувствала в този миг – гневна и същевременно тъжна, вярата, че ще излезем, че нещо ще стане нещо Умря! Знаех, че имаме на разположение 2 седмици, за да изясним всичко м/у нас и да се получи нещо наистина Красиво, но той пак заминаваше, а Времето Неумолимо и Непитащо се Изплъзваше като Пясък м/у Пръстите! И отново море, плаж и отново никаква следа от Него! Но една вечер, както си седях на компютъра и си пишех с най-добрата си приятелка получих sms и какво да видя – Моето Момче се беше сетило за Мен, стомаха ми се сви от еуфория, когато видях от кого е въпросния и чакан sms! Уговорихме се да се видим, за да изясним отношенията си и така и стана. Излязохме и аз бях в очакване той първи да заговори за това, така и направи! Обясни ми как ме харесва, но разстоянието го Притеснява, как когато той има нужда от Мен, аз няма да съм до Него и обратното, затова и не е предприемал нищо! Едвам сдържах сълзите си в онзи момент, разумът го приемаше, но Сърцето…Сърцето Не! На няколко пъти хващаше ръката ми и двамата усещахме привличането, но аз се отдръпвах леко, защото знаех, че това Не е на Добре! Изпрати ме до нас, както обикновено и ме Прегърна – това беше най-нежната, най-жадуваната прегръдка…Прегръдката, с която ще запомня това Прекрасно Лято., която Никога Няма да Забравя!

Както се пее в една песен – Не Няма Раздяла, Казва Се Съдба! Ако съдбата е решила да сме Заедно, то Ние ще бъдем! Това е надеждата, която ме крепи в момента! Може би някой ден – Аз и Той ще сбъднем това, което Искахме, но Не Можахме, защото тогава Нашата Любов беше Невъзможна!