Защо винаги става така!?Обичаш някой, а той не оправдава очакванията ти и те захвърля като мръсен, никому ненужен парцал.Защо винаги накрая си наранена и изоставена!?Мислиш само за миналото.Студено ти е и в душата ти владее мрак и хлад.Всичко ти се струва тъмно и ти напомня за него.Той все още е в твоето сърце и няма намерение да си тръгне оттам!Заспиваш някакси, уморена от сълзи и самоизмъчване, прегърнала плюшеното мече, подарено от него.На сутринта се събуждаш и в първия момент си мислиш, че всичко е било просто кошмар, но след като се ощипваш, разбираш че всичко е една шибана реалност.Тръсваш уморената си и измъчена глава на възглавницата и от очите ти отново потичат сълзи!Усещаш душата си празна.Сякаш всички чувства са се вледенили и от равномерния удар на сърцето ти са се пръснали на хиляди парченца и са потънали в бездънния океан от лъжи.Излизаш от вкъщи.Веселиш се с приятели,които постоянно внимават да не кажат нещо, което да ти припомни за него.Смехът ти звънлив се рее из въздуха, както свободна птица в синевата.Дори ти сама не можеш да повярваш, че усмивката отново изгря на твоето лице.Чувстваш се добре сред близки хора, които те разбират, но не те съжаляват.Чувстваш се добре, където нищо не ти напомня за него.Изведнъж поглеждаш назад и го виждаш.”Да, За Бога, той е с друга!!!Ще го убия!”,но изведнъж се сещаш какво се случи между вас преди дни и се увладяваш.Не потичат сълзи от изпълнените с блясък очи.Той поглежда учуден и не може да повярва, че това там си ти, че не е успял да те съсипе,че това весело и чаровно момиче е самоизмъчващото се девойче, което доскоро не излизаше никъде,само за да скрие мъката и сълзите си. Да,той не може да повярва!Ти преодоля всичко и си готова да продължиш живота си и да загърбиш така болезнените спомени!Ти го направи!!!