БАЛКАНСКА ВОЙНА 1912-13

Б

Манифест за обявяване на Балканската война. 5 октомври 1912

Война на държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) срещу Турция. След Берлинския конгрес турското правителство отказва да даде автономия на Македония и Одринска Тракия. 26 септ. 1912 - започват военни действия между Черна гора и Турция; 5 окт. - другите балкански съюзници се намесват; българските войски действат в Източна Тракия и водят боеве срещу основните турски сили; 16-20 окт. - 1-ва и 3-та българска армия под ръководството на Р. Димитриев овладяват Люлебургаз и Бунархисар; фронтът се приближава до Чаталджа (40 km от Цариград); 7-а Рилска дивизия достига Солун; успехи постигат и съюзниците в Македония и Албания; турското правителство се обръща към Великите сили да посредничат за прекратяване на войната. 23 ян. 1913 - започналите в Лондон преговори за мир са прекъснати след младотурския преврат; в последвалите сражения турските въоръжени сили безуспешно атакуват българските позиции при Чаталджа; несполучливо завършват за тях битката при Булаир и десантът при Шаркьой; съюзниците завладяват важните крепости Янина и Шкодра. 13 март - след блестящо проведената операция на българската войска, по време на която за пръв път самолетът се използва като бойно средство за бомбардиране, пада Одрин. 17 май - преговорите в Лондон между воюващите страни са подновени; подписан е Лондонският мирен договор.

 БАЛКАНСКИ СЪЮЗ
Съюз, сключен през 1912 между България и Сърбия, България и Гърция и България и Черна гора за война против Османската империя и за противодействие срещу евентуална австро-унгарска или италианска агресия на Балканите. На 29 февр. е подписан Договор за приятелство между Царство България и Кралство Сърбия, валиден до 31 дек. 1920. Според тайното приложение към него при успех във войната Сърбия признава правото на България върху земите на изток от линията връх Гòлем - Охридско езеро, включително градовете Криворечна паланка, Кратово, Кочани, Щип, Велес, Прилеп, Охрид и Битоля (т.нар. безспорна зона). Сърбия получава земите на запад от Шар планина, като съдбата на територията между линията и Шар планина с градовете Куманово, Скопие, Тетово, Гостивар, Дебър и Струга (т.нар. спорна зона) трябва да се реши по-късно или в двустранни преговори, или след арбитража на руския император. Това създава условия за намесата на Съглашението и утвърждава окончателната подялба на Македония. Българо-гръцкият договор, подписан на 16 май, предвижда общи действия срещу Турция; не третира териториални промени; важи за 3 г. Между България и Черна гора след 15 авг. е постигната устна спогодба за съвместни военни действия против Османската империя.