България през военните години. Втора световна война
За прозорливите политици още от самото начало е ясно, че Версайската система носи в утробата си зародиша на нови войни. Към края на тридесетте години Европа и светът са отново разделени. От едната страна са пазителите на статуквото. Между тях найвлия
За п
озорливите политици още от самото начало е ясно, че Версайската система носи в утробата си зародиша на нови войни. Към края на тридесетте години Европа и светът са отново разделени. От едната страна са пазителите на статуквото. Между тях найвлиятелни са Великобритания и Франция. Заедно с тях стоят и САЩ. На срещуположната страна се оформя силен блок от държави, в които фашистката идеология се трансформира в държавна политика (Германия, Италия, Япония и т. н.) Те искат да разрушат статуквото, борят се за „жизнено пространство . Успоредно с посочените две групировки своя самостоятелна политика води СССР. Неговото правителство оказва морална и материална подкрепа на комунистическите партии, които по легални или конспиративни пътища се опитват да завземат властта. Посочените могъщи сили влияят сериозно върху цялостното развитие на България. Те въздействат при формирането и провеждането на българската вътрешна и външна политика.
Външнополитическа ориентация
За България изборът на съюзници има решаващо значение. От него зависи дали страната отново ще преживее национална катастрофа или найпосле ще постигне своето така дълго очаквано национално единение. След дълги колебания изборът е направен. За решението на Борис III и на неговото правителство определена роля играе и създадената в Европа нова ситуация. Хитлеристка Германия разгромява Франция и постепенно налага своята хегемония на континента. България отказва да приеме и подпише предложения от СССР пакт за приятелство и взаимопомощ. На 1 март 1941 г. правителството на Б. филов присъединява страната към Тристранния пакт и я въвлича в световната война като съюзник на фашистките държави.
Външната политика на България в годините на Втората световна война е тясно обвързана с Германия. В края на 1941 г. под натиска на последната тя обявява „символична война на Великобритания и САЩ. За тази грешка българският народ плаща висока цена. Столицата София е почти разрушена от на
литащите върху нея „летящи крепости . Икономиката понася тежки удари. Очертава се нова и опасна международна изолация на България.
Като успех на българската политика, макар и временен и частичен, може да се приеме съхраняването на дипломатическите отношения със Съветския съюз (до 5.1Х.1944 г.). Важно значение за бъдещето на страната има и това обстоятелство, че България не изпраща войски на Източния фронт. Това й дава шансове да получи закрилата на съветското правителство в бъдещите мирни преговори и да запази довоенните граници на българската държава.
Вътрешна политика
България посреща Втората световна война с правителство, доминирано от цар Борис III. Властта на монарха постепенно и все повече добива очертанията на личен режим. Новата ориентация на българската политика налага подмяната на Г. Кьосеиванов. На 15 февруари 1940 г. царят назначава нов кабинет начело с Богдан филов.
Още през 1940 г. правителството на Б. филов започва да провежда антидемократична политика. То прибягва към изключителни законодателни мерки. През април Народното събрание гласува Закон за гражданската мобилизация, чрез който страната се приспособява към тежките условия на войната. С този закон силно се ограничават гражданските права и свободи. Хората безропотно трябва да понасят растящата скъпотия, спекулата с храни, ограниченията по снабдяването с предмети от първа необходимост. През ноември 1940 г. правителството въвежда купонна система. В условията на война тази крайна мярка едва ли може да бъде избегната. Чрез нея се ограничава вътрешната консумация и се осигуряват поголеми количества храна за износ, предимно за Германия.
По подобие на хитлеристите българските властници започват да прокарват фашистки закони. На 24 декември 1940 г., още преди България да подпише Тристранния пакт, Народното събрание гласува Закон за защита на нацията. Този антисемитски документ поставя всъщност българските евреи вън от законите на страната. Те обаче не са изпратени в „лагерите на смъртта и са спасени от физическо изтребление. Властите се опитват да сложат под свой контрол и подрастващите. На 29 декември е гласуван Закон за организиране на българската младеж. Създадената организация „Бранник твърде много прилича на фашистката „Хитлер югенд . Нейната издръжка се поема от държавата и общинските бюджети чрез събиране на такси. Предвиждат се глоби за отклонение от членство в нея. Организацията е подчинена непосредствено на министърпредседателя. Създаването на „Бранник е в противоречие с демократичните традиции на българския народ и до Народното събрание пристигат стотици протестни писма, подписани от младежи, студенти, ученици, от организации и читалища. Появата и разрастването на въоръжената съпротива в България се използват от правителството като повод за промени в законодателството. Разширява се кръгът на деянията, наказвани със смърт. Народното събрание приема ново допълнение към Закона за защита на държавата. Почти във всички негови членове се предвижда смъртно наказание.
През лятото на 1943 г. България е обхваната от политическа криза. Основните причини за нея се коренят в погрешната външнополитическа ориентация на страната. Кризата се изостря след смъртта на Борис III на 28 август от политическата сцена изчезва
един опитен и ловък управник. На българския престол се възцарява малолетният му син Симеон II. За регенти са определени принц Кирил, Б. филов и ген. Никола Михов. Техният избор става, в нарушение на Конституцията, не от Велико, а от Обикновено народно събрание. Новото правителство, съставено след избора на регентите, се оглавява от Добри Божилов и се състои от хора, които са за приятелски отношения с нацистка Германия. През януари 1944 г. в България започва създаването на специална военнополицейска организация жандармерия, чието предназначение е да преследва и унищожава партизаните, да предотвратява и потушава бунтове, забранени манифестации и т. н. Жандармерията се прочува с големите си жестокости. Без съд и присъда са унищожавани партизани, ятаци, цели семейства, опожаряват се домове. По селски и градски площади се излагат трупове, та дори и отрязани глави на партизани, за да всяват страх сред населението. Властите предприемат масови арести и интернирания. На месТа са създадени концентрационни лагери, където се изпращат опасни за правителството политически и обществени дейци.
Обратът по фронтовете на Втората световна война кара българските управници да търсят изход от тежкото положение на страната и спасение за себе си. На 10 юни 1944 г. е формирано правителство начело с Ив. Багрянов. Лостовете на властта обаче остават в ръцете на регентите и мощния военнополицейски апарат. Правителството на Багрянов безуспешно се опитва да направи завой във външната политика на България. Събитията през лятото на 1944 г. се развиват с голяма динамика. Англоамериканските войски извършват успешен десант в Северна франция. Съветската армия бързо настъпва на Източния фронт. След ЯшкоКишиневската операция тя достига Балканите. Германия е изправена пред неминуем разгром. Като неин съюзник България не може да очаква милост от победителите.
Външнополитическа ориентация
За България изборът на съюзници има решаващо значение. От него зависи дали страната отново ще преживее национална катастрофа или найпосле ще постигне своето така дълго очаквано национално единение. След дълги колебания изборът е направен. За решението на Борис III и на неговото правителство определена роля играе и създадената в Европа нова ситуация. Хитлеристка Германия разгромява Франция и постепенно налага своята хегемония на континента. България отказва да приеме и подпише предложения от СССР пакт за приятелство и взаимопомощ. На 1 март 1941 г. правителството на Б. филов присъединява страната към Тристранния пакт и я въвлича в световната война като съюзник на фашистките държави.
Външната политика на България в годините на Втората световна война е тясно обвързана с Германия. В края на 1941 г. под натиска на последната тя обявява „символична война на Великобритания и САЩ. За тази грешка българският народ плаща висока цена. Столицата София е почти разрушена от на
литащите върху нея „летящи крепости . Икономиката понася тежки удари. Очертава се нова и опасна международна изолация на България.
Като успех на българската политика, макар и временен и частичен, може да се приеме съхраняването на дипломатическите отношения със Съветския съюз (до 5.1Х.1944 г.). Важно значение за бъдещето на страната има и това обстоятелство, че България не изпраща войски на Източния фронт. Това й дава шансове да получи закрилата на съветското правителство в бъдещите мирни преговори и да запази довоенните граници на българската държава.
Вътрешна политика
България посреща Втората световна война с правителство, доминирано от цар Борис III. Властта на монарха постепенно и все повече добива очертанията на личен режим. Новата ориентация на българската политика налага подмяната на Г. Кьосеиванов. На 15 февруари 1940 г. царят назначава нов кабинет начело с Богдан филов.
Още през 1940 г. правителството на Б. филов започва да провежда антидемократична политика. То прибягва към изключителни законодателни мерки. През април Народното събрание гласува Закон за гражданската мобилизация, чрез който страната се приспособява към тежките условия на войната. С този закон силно се ограничават гражданските права и свободи. Хората безропотно трябва да понасят растящата скъпотия, спекулата с храни, ограниченията по снабдяването с предмети от първа необходимост. През ноември 1940 г. правителството въвежда купонна система. В условията на война тази крайна мярка едва ли може да бъде избегната. Чрез нея се ограничава вътрешната консумация и се осигуряват поголеми количества храна за износ, предимно за Германия.
По подобие на хитлеристите българските властници започват да прокарват фашистки закони. На 24 декември 1940 г., още преди България да подпише Тристранния пакт, Народното събрание гласува Закон за защита на нацията. Този антисемитски документ поставя всъщност българските евреи вън от законите на страната. Те обаче не са изпратени в „лагерите на смъртта и са спасени от физическо изтребление. Властите се опитват да сложат под свой контрол и подрастващите. На 29 декември е гласуван Закон за организиране на българската младеж. Създадената организация „Бранник твърде много прилича на фашистката „Хитлер югенд . Нейната издръжка се поема от държавата и общинските бюджети чрез събиране на такси. Предвиждат се глоби за отклонение от членство в нея. Организацията е подчинена непосредствено на министърпредседателя. Създаването на „Бранник е в противоречие с демократичните традиции на българския народ и до Народното събрание пристигат стотици протестни писма, подписани от младежи, студенти, ученици, от организации и читалища. Появата и разрастването на въоръжената съпротива в България се използват от правителството като повод за промени в законодателството. Разширява се кръгът на деянията, наказвани със смърт. Народното събрание приема ново допълнение към Закона за защита на държавата. Почти във всички негови членове се предвижда смъртно наказание.
През лятото на 1943 г. България е обхваната от политическа криза. Основните причини за нея се коренят в погрешната външнополитическа ориентация на страната. Кризата се изостря след смъртта на Борис III на 28 август от политическата сцена изчезва
един опитен и ловък управник. На българския престол се възцарява малолетният му син Симеон II. За регенти са определени принц Кирил, Б. филов и ген. Никола Михов. Техният избор става, в нарушение на Конституцията, не от Велико, а от Обикновено народно събрание. Новото правителство, съставено след избора на регентите, се оглавява от Добри Божилов и се състои от хора, които са за приятелски отношения с нацистка Германия. През януари 1944 г. в България започва създаването на специална военнополицейска организация жандармерия, чието предназначение е да преследва и унищожава партизаните, да предотвратява и потушава бунтове, забранени манифестации и т. н. Жандармерията се прочува с големите си жестокости. Без съд и присъда са унищожавани партизани, ятаци, цели семейства, опожаряват се домове. По селски и градски площади се излагат трупове, та дори и отрязани глави на партизани, за да всяват страх сред населението. Властите предприемат масови арести и интернирания. На месТа са създадени концентрационни лагери, където се изпращат опасни за правителството политически и обществени дейци.
Обратът по фронтовете на Втората световна война кара българските управници да търсят изход от тежкото положение на страната и спасение за себе си. На 10 юни 1944 г. е формирано правителство начело с Ив. Багрянов. Лостовете на властта обаче остават в ръцете на регентите и мощния военнополицейски апарат. Правителството на Багрянов безуспешно се опитва да направи завой във външната политика на България. Събитията през лятото на 1944 г. се развиват с голяма динамика. Англоамериканските войски извършват успешен десант в Северна франция. Съветската армия бързо настъпва на Източния фронт. След ЯшкоКишиневската операция тя достига Балканите. Германия е изправена пред неминуем разгром. Като неин съюзник България не може да очаква милост от победителите.
Коментари 
Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...
2001 - 2025 Всички права запазени.