Основния конфликт в разказа Дервишово семе

Основниа конфликт в разказа “Дервишево семе “ Разказа поставя сериозни въпроси, свързани с рода и формиране етичния цвят на индивида. Противречието на законите на рода и утвърждаването на личността поражда драмата в творбата. Неумолими са законите на рода неможе истинскиа син на Родопа да не им се подчинява. Те са подредили живота на Рамадан, заштото тяхната воля е по силна от волята на отделния човек. Непреодолими са обаче и законите на любовта. повелите на сърцето подреждат вътрешния свят на човека и чертаят пътища на неговата духовна биографиа. Още в началото читателя опознава неписаните родови закони и вписването на човека в тях. Продължаването на рода е най – голямото признание на индивида. Дядото е загрижен да не пресъхне неговия родов корен. Нуждата от стопанка на къщата е втората пречина дядо Асен Дервишов да вземе решение да ожени Рамадан толкова млад. За такова важно и съдбовно събитие не се иска мнението на младия човек. Рамадан е лишен от правото на лична позиция от правото да изповядва чувствата си.неговата съдба и бъдеще са в ръцете на дядо му. Дори и в деня на сватбата, той не знае коя ще му доиде за невеста. Претиснението да не наруши родовите традиций е заменено с възторг, изненада и възхищение, когато вечерта разбира коя е неговата неговата съпруга. Двамата млади за житейски не опитни. Душевните трепети от непознатост се заменят с естествена потребност за игра. Младоженците-деца играят на пумпал и постепенно съзрява тяхната лубов. Силвина , с красотата си , с младостта си и със своята пъргавост променя дните на рамадан: “старата ни къща бе огряла като слънце”, “засмели се бяха гредите и “ Влюбения юноша едва изчаква да свърши дългия летен ден за да се прибере вкъщи при своята любима. Но родът не е продължен. Законите на Природата се оказват по силни от законите на Рода. Хармомията в живота е внезапно нарушена от братята на Силвина. “Разбрали ,че си е още мома”, те я вземат насила от дома на Рамадан. Отнемането на невяста е кръвна обида , която изисква отмъщение. Това е и решението на Рамадан, но тук отново се намесват законите на рода. Младия герои няма право на лично отмъщение, преди да е изпълнил родовия си дълг. Неговите чувства на обида трябва да бъдат скрити дълбоко в душата му. Обичната Силвина е продадена “за два пърча с два големи чана.” Променен е закона за дълк и дадената дума. Хуманното в родовите ценности е разколебано. Авторът показва как примитивната оценка на човешките стоиности влиза с противоречие с индивидуалните чувства на героя. Благодарение на тях тои пресмисля родовите традиции, моралните си задължения към обикнованните неща, учи се на смиреност и търпение. Изпълнява своя дълк да продължи Дервишовия род, но сърцето му остава при Силвина. Любовта Силвина е грешна на битово равнище, защото е изневяра към съпругата. Но това е любов, която води до окончателно преодоляване на злото вътре в себеси. Омразата отстъпва все повече на заден план за да даде място на любовта, която твори добро. Желанието за убийство е заменено с грижи към болния Руфат. Тези грижи са плод на любовта му към Силвина. Тя облагородява и осмисля човешкото му съществуване. В текстовата траектория на разказа “Дервишево семе” се садържат две изключително силни жизнени и нравствени послания: първото, че продължаването на рода е жизнена повеля на човека, и второто , че без любов и щастие човешкият живот се обезсмисля.