Османската империя е ислямска теократична държава в Близкия изток, която е заемала Анадола, части от Югозападна Азия, Северна Африка и Югоизточна Европа в периода между 14 и 20 век. Основана е в Анадола, на завоя на река Сакария. Империята е сред най-силните страни в света през 16 век и 17 век. Тогава европейските държави се чувстват силно застрашени от имперското настъпление през Балканския полуостров. Тя е позната и като халифат, тъй като османския султан е и халиф - владетел на светите градове Мека и Медина.

Империята е основана от Осман I (на арабски Утман/Усман) — от тук произлиза и името на империята. В дипломатическите кръгове била също позната „Високата порта“ или просто „Портата“ благодарение на церемония, която султанът изпълнява за чуждите посланици на портата на двореца си. Те също са влагали и смисъла, че империята дълго време е врата между Европа и Азия. След 1453 г. столицата е Константинопол, на турски език - Истанбул.

Държавната религия в Османската империя е ислямът. По-голямата част от поробените народи в европейската част на империята изповядват източноправославното християнство. Духовното господство над тази рая е предоставено на Вселенската патриаршия, където преобладава гръцкият клир.

Османската империя е мощно политическо обединение на турските племена. Тя успява да нахлуе в Европа през 14 и 15 век. Османските турци покоряват Балканския полоустров и подчиняват местните народи. Там живее със семейството и поданиците си върховния лидер на империята, наричан султан. Според вярването, той е божи наместник и властта му е дадена от Аллах. Армията е изградена от конница и пехота. Конниците са наричани още спахии. Те получавали земя от султана, да я обработват, но само докато са в армията. От чина им зависи големината на земята и плодородността й. Всеки спахия трябвало да облече и оборудва 10 свой приятели или подчинени, и когато султана го повика за поход на армията трябва да ги поведе, на война. Пехотата е съставена основно от еничарски корпус. Те не получавали земя, а заплати, не се женели, не са имали собственост. Всеки еничар с гордост се хвалел, че цялото му имущество се намирало на раменете му. Безстрашни в бой и безмилостни към враговете на султана те дълго време са били главната опора на султанската власт. Еничарският корпус е бил набиран със специален данък от християнски семейства, насилствено ислемизирани и подлагани на строга военна подготовка те образували ядрото на османската армия. Поради личните си качества и строга самодисциплина много от тях са били издигани на високи постове в държават. Много от тях са оставили значима диря в историята на Османската империя.