Добри Петров Чинтулов

&nbs ;   Добри Петров Чинтулов е роден през септември 1823г. в град Сливен в семейството на дребен занаятчия.Баща му бил тепавичар.Тринадесетгодишен напуска училище,за да помага на издръжката на семейството си.Голяма роля върху формирането на личността  на поета и учителя Чинтулов изиграва атмосферата на родния му град.
     Първото писмено свидетелство за съществуването на Сливен е от 1153г.Големият арабски географ Идриси пише:”Истилифунус е голям град.Някога е бил по-голям,отколкото днес.Земята му е един хубав кът”През времето на Иван Асен ІІ градът е бил известен като важен духовен център с много манастири.Не случайно в Сливен е живял и работил видния български книжовник Теодосий Търновски.През 1388г. градът бил превзет от османските нашественици и превърнат в развалини.През ХVІІ и особено през ХVІІІ и ХІХв. Сливен станал голям занаятчийско-промишлен център,средище на оживена търговска дейност и важен пътен възел между Южна и Северна България.Тук се зародила текстилната промишленост и изобщо промишлеността на България и Османската империя.През тези години градът бил един от най-големите абаджийски центрове .Всяка година повече от 300-400 търговци идвали тук,за да отнесат произведенията на сливенските текстилци.В Сливен се е изработвало и оръжие.За периода 1826-1838г. са били предадени в Цариград 15 658 цеви за пушки.През ХІХ в. Сливен е бил едно от най-големите селища у нас с 25 000 жители.През 1829-1830г. градът изживял изключителни събития.Временно бил освободен от войските на ген.Дибич Задбалкански.След изтеглянето му обаче започнало масово изселване в Южна Русия,Бесарабия и Влашко.Около 15 000 души напуснали родния дом,за да търсят спасение по чужди места.Будното население на Сливен отрано се включило в национално-освободителните борби.Известен като града на стоте войводи.Родно място на Индже войвода,Дамян войвода,Кузман войвода,Недка войвода,Радой войвода,Злати войвода,Гълъб войвода,Хаджи Димитър,Панайот Хитов.От тук е и видния деец на априлското въстание Георги Икономов.Сливен има и богата културна история.Иван Добров-ски издава списание “Мирозрение”,Сава Доброплодни написва първата българска драматична творба “Михаил”,Антон Пану/след преселването си в Румъния/е един от основателите на съвременната румънска литература.Михаил Колони е един от малцината българи учасници във френката буржоазна революция през 1848г.
     Под влиянието на разкази на завърнали се емигрантски семейства Добри Чинтулов решава да продължи образованието си в Одеса.През 1839г.заминава за Търново,където учи шест месеца.След това отива в Букурещ.Към средата на 1840 пристига в Одеса.Учи като степендиант в Одеското околийско класно училище/1840-43/и в Херсонската духовна семинария./1843-1849/.Той е първият български сипендиант на руското правителство.Негови съученици и другари са Найден Геров,Иван Богоров,Ботьо Петков,Сава ФиларетовЗахари Княжески и още много други български възрожденци.В малкото свободни часове българските ученици се събират заедно,спомнят си за отечеството,кроят планове за историческото му раздвижване.В Одеса Чинтулов формира своя патриотично-борчески мироглед и изявява поетическия си талант.Той навлиза в един свят на енциклопедични знанияПриобщава се къв богата съвремена култура.Тук се отключва за него и света на музиката.Той овладява няколко инструмента сред които цигулка и флейтаПрез пролетта на 1850,след няколкомесечен престой в Браила се завръща в Сливен,където учителствува до 1857г.Проявява се като учител-реформатор-преустройва местното учебно дело.Преподава български език,история,география,музика,физика,математика,геометрия.Въвежда изучаването на руски език,взема дейно участие в организирането и развитието на читалището в Сливен.Ненавиждан от османските власти той е принуден да се премести в Ямбол като учител.От 1861отново  е учител в Сливен.Добри Чинтулов участва като общоградски представител в черковния събор в Цариград през 1871г.за учредяване на независима българска екзархия.С голям възторг посреща руските войски при освобождението на града и ги приветства на руски език.
     Поетическото наследство на Чинтулов се състои от около 20 стихотворения.Някои негови творби не са достигнали до нас-на два пъти е принуден да изгаря ръкописите си.С изключение на “Стара майка се прощава със сина си”,”Изпроводяк едного българина из Одеса” и “Китка от Балкана”,поместени в “Цариградски вестник”Чинтулов не е обнародвал свои стихотворения.Творбите му,повечето от които се изпълняват като песни се разпостраняват тайно в преписи.Поради това в запазените текстове се срещат грешки.Някои от текстовете имат характера на варианти.Като положително Чинтулови се приемат “Вий граждани честни”,”Възпоминание”,”Стани,стани,юнак балкански”,”Къде си вярна ти любов народна?” “Двама приятели”,”Българи-юнаци”,”Българио,мила майко”,”Богдане,мой мили сине”,”Изяснило се небето”,”За срам на чуждите езици”,”Патриот”,”Ти,вечно пътниче”,”Надгробен надпис”,както и някои стихотворни откъси.Според някои литературни историци безспорно е авторството на стихотворението “Вятър ечи,Балкан стене”.
         Добри Чинтулов е първият български революционен поет-лирик.Творчестовото му минава през два периода.През първия етап-в Одеса и Сливен той пише творби с интимна, историческа и революционна тематика:през втория период /след войната/песните му са със сатиричен и елегично-патриотичен характер.Всяка от революционните песни на Чинтулов има своя индивидуална особеност.
     За широкото разпостранение на творбите му и за ентусиазма,който е обхванал през това време масите ни разказват спомените на мнозина съвременици на тази епоха.
     “…Малък бях,казва М.П.Икономов,ученик,а после колега на Чинтулов,но помня добре,че като притъмняваше и затваряха мазите,дюкяните,ханищата водениците,долапите,къщите-вред,където имаше живи словесни същества в Сливен,повтаряха мощните звукове на Къде си,вярна ти любов народна или Стани,стани,юнак балкански.Това беше приблизително 1856-1858г.,аз тогава бях малък,но помня добре,че Чинтуловите песни предизвикваха фурор сред гражданите.Това беше  фортуна,която на своите криле понесе всичко…а буйните характери започнаха да точат ножовете си и да изтриват ръждясалите си пушки и чакмалии пищови…”Безсмъртният революционер Васил Левски бил един от ревностните разпостранители на  Чинтуловите революционни песни.Специално внимание е отделил патриархът на българската литература Иван Вазов в романа “Под игото” на песента “Къде си ,вярна ти любов,народна?”
    И днес песните му излъчват сила,завладяват ни непосредствено и ни вдъхват бодрост и увереност.С право са подхранвали копнежите и идеалите на цял народ,за да се бори за своите човешки права и свободи.