Хипофиза и надбъбречни жлези

Хипофизата е разположена в основата на черепа. Свързана е тясно с междинния мозък. Съставена е от два дяла - преден и заден. Хипофизата е добре кръвоснабдена. Предният й дял е тясно свързан по кръвен път с междинния мозък. Той отделя хормони, чрез които регулира дейността на предния дял на хипофизата. Задният дял на хипофизата отделя два хормона. Те се произвеждат в междинния мозък, складират се в задния дял на хипофизата и при нужда се отделят в кръвта. Това показва тясната връзка между нервната и ендокринната регулация .
Предният дял на хипофизата секретира две групи хормони: 1. Хормони, повлияващи пряко дейността на изпълнителните органи - растежен хормон и пролактин. 2. Хормони, регулиращи образуването на хормони от щитовидната жлеза, половите жлези, кората на надбъбречните жлези. Предният дял на хипофизата играе важна роля за регулиране на дейността на тези жлези с вътрешна секреция .
Растелният хормон регулира синтезата на белтъци в клетките и растежа на организма. Намалената секреция на този хормон в детска възраст води до изоставане в растежа - хипофизни джуджета. При тях пропорциите на тялото и умствените способности са запазени. Увеличената секреция на растежен хормон в ранна възраст води до гигантизъм. Тези индивиди имат изключително висок ръст .
Увеличеното образуване на растежен хормон у възрастни води до болестното състояние, наречено акромегалия. Растежът на дългите кости е завършен и те не могат да се удължават. Нарастват костите на черепа, дланите, ходилата. Увеличават се някои от вътрешните органи - черен дроб, слезка, език.
Пролактиньт регулира нарастването на млечните жлези, както и образуването на мляко у жената след раждане.
От задния дял на хипофизата попадат в кръвта два хормона - антидиуретичен хормон и окситоцин.
Антидиуретичният хормон регулира всмукването на вода в бъбречните каналчета. След загуба на вода от организма (обилно повръщане, диария, обилно изпотяване) секрецията на антидиуретичен хормон нараства. Намалява количеството на отделената от бъбреците урина и се увеличава задържаната в организма вода. Обратно, ако в организма има излишък от вода, при обилно поемане на течности например се потиска секрецията на хормона и количеството отделена урина се увеличава.
При липса на антидиуретичен хормон се наблюдава отделяне на 26 l урина за едно денонощие. Болните изпитват силна жажда и приемат големи количества вода, за да поддържат водната хомеостаза. Това състояние може да • бъде коригирано чрез въвеждане на синтетичен антидиуретичен хормон в организма. Освен регулиране на всмукването на вода антидиуретичният хормон има и друго действие. Когато нивото му в кръвта е високо, той повишава тонуса на гладките мускули на кръвоносните съдове и покачва кръвното налягане.
Окситоциньт играе важна роля при раждане. Той предизвиква ритмични свивания на мускулите на матката и улеснява родовия процес. След раждането окситоцинът улеснява отделянето на образуваното от млечните жлези мляко.
Надбъбречните жлези са разположени върху горната част на бъбреците, но нямат функционална връзка с тях. Надбъбречните жлези са богато кръвоснабдени и добре инервирани. Състоят се от сърцевина и кора . Хормоните на кората носят общото название стероидни хормони.
Делят се на три групи:
1. Хормони, регулиращи обмяната на натрия и калия в организма (минералкортикоиди).
2. Хормони, регулиращи обмяната на въглехидратите, белтъците и мазнините в организма (глюкокортикоиди). Приложени в големи дози като лекарствени средства, имат противовъзпалителен ефект. Глюкокортикоидите потискат имунните реакции в организма. Това им свойство ги прави много полезни при трансплантация на органи. Те предпазват организма от отхвърляне на трансплантата поради имунна несъвместимост. Тези хормони повишават устойчивостта на организма при състояния на напрежение или тревога (стрес). Това има значение за по-доброто приспособяване към условията, при които той се намира.
3. Надбъбречни полови хормони. Отделят се в малки количества и нямат решаващо значение за повлияване на половите функции в зряла възраст. Увеличеното им образуване в детска възраст предизвиква преждевременен лъжлив пубертет у момчетата, а у момичетата поява на вторични полови белези, характерни за мъжкия пол.
Сърцевината на Надбъбречните жлези отделя хормоните адреналин и норадреналин, които попадат в кръвта. Освобождаването на тези хормони се повлиява от симпатиковите неврони, които инервират сърцевината на жлезите. Адреналинът и норадреналинът учестяват сърдечната дейност, свиват кръвоносните съдове и повишават кръвното налягане. Адреналинът засилва превръщането на чернодробния и мускулния гликоген в глюкоза. При физическа работа или при психично напрежение поради повишаване активността на симпатиковия дял на вегетативната нервна система се повишава и нивото на адреналина и норадреналина в кръвта. Това допринася за по-доброто приспособяване на организма към особените условия, при които той се намира.