Холерата

Холерата принадлежи към групата на особено опасни инфекциозни заболявания. Болестта се причинява от холерен вибрион, който представлява аеробен грам-отрицателен камшичест микроорганизъм и отделя ендотоксин и екзотоксин.

Холерата е широко разпространено инфекциозно заболяване под формата на епидемия и пандемия в много големи области в Азия, Африка и Латинска Америка. Досега са известни 9 пандемии до 1989 г. Болните отделят холерен вибрион в околната среда чрез изпражненията и повърнати материи. При консумиране на заразени хранителни продукти и вода, както и при битов контакт с болни от холера, заразата се предава на здрави хора.

Попадналите в храносмилателния тракт холерни вибриони се разпадат в стомаха под въздействието на стомашния сок. Част от тях обаче достигат до тънките черва, където намират подходящи условия за развитие и размножаване. Отделните токсини водят до увеличено отделяне на течност в червата и намаляват чревната резорбация. Засягат се още нервната система, Сърцето, кръвоносните съдове, в резултат на което настъпва тежко разтройство на кръвообращението и кръвоснабдяването.

Болестната картина протича в няколко форми. Типичната болестна форма започва остро с коремна болка, усилване на чревната перисталтика и диария. Изпражненията в началото са кашави, а по-късно придобиват вид на оризова вода. Изхожданията са многократни, с тенизъм.

Характерна слабост и умерено повешена телесна температура - под 38 градуса С. Появяват се и повръщания, които не се предхождат от гадене. Поради силната загуба на течности болните бързо се обезводняват - до и над 10% от телесното тегло. Кожата става суха, наблюдава се хлътване на очните ябълки, чертите на лицето се изострят. Дишането става ускорено, артериалното налягане се понижава.

Особено тежка е т. н. алгидна свръхтоксична форма, при която повръщанията и диарията спират, но се засягат тежко други органи и системи, пулсът става нишковиден и едва се опипва, артериалното налягане силно се понижава и почти не се измерва, развива се остра бъбречна недостатъчност с олигоанурия и уремия. Дишането става неритмично. При забавяне на спешни реани мационни мерки болните умират.

Леко протича т.н. \"абортивна\" /изтрита/ форма на болестта. При нея диария липсва, наблюдават се само няколко повръщания. Тази холерна форма трудно се открива, болните не се изолират и заболяването се разпространява още повече.

Тежко протича и т.н. мълниеносна форма. При нея повръщанията и диаричните изхождания са много чести, с голяма загу ба на течности. Интоксикацията на организма е силно изразена, настъпват мускулни гърчове, сърдечна, дихателна и бъбречна недостатъчност със смъртен изход.

У деца заболяването протича с тежко обезводняване. Холерните признаци се съп ровождат с мускулни гърчове, кома и настъпва смърт. У по-възрастните лица холерата протича също тежко, като интоксикацията е силно изразена. Силно се засягат дихателната, сърдесно-съдовата и отделителната системи. Телесната температура се понижава до 33-32 градуса С, развива се кома и настъпва смърт. У бременни болестта протича крайно тежеко, настъпва токсичен шок, аборт, кръвоизлив и последва смърт.

Прогнозата при леките случаи е благоприятна, особено при ранно откриване и ефективно и активно лечение. Понастоящем ранното и активно лечение и на по-тежките форми на болестта води до благоприятен изход и бактериологично оздравяване. При мълниеносната и алгидната форма прог нозата е крайно неблагоприятна, особенно у деца, бременни и по-възрастни лица. През последните години смъртността от холера възлиза средно на 2,5 - 4%.

Профилактиката се състои в строга изолация на болните, като в епидемиологичните райони се разкриват специализирани болници. Под строг санитарен контрол се поставят всички хранителни продукти и пи тейна вода. Здравите контактни лица се поставят под епидемиологично наблюдение. Населението в епидемиологичните райони подлежат на противохолерна ваксина. Такива мерки се предприемат и за населението в пограничните райони при наличие на холера в съседни страни. При епидемиологична заплаха и по показания се провежда и реваксинация на застрашени контингенти от населението.

Заболялите от холера подлежат на строга изолация в специализирани инфекциозни заведения, разкрити на място в епидемичните райони. Прилагат се субституиращи коктейли, които съдържат разтвори, препоръчани от СЗО /Световната здравна организация/, широкоспектърни антибиотици. След спиране на повръщанията се назначава диета с плодови сокове и пюрета, мляко, а по-късно - зеленчукови супи, булъони, като постепенно диетата се разширява и се преминава към обикновено хранене.

Особено важно е пълното възтановяване на нарушения водо-електролитен баланс у болните. Здравите бактерионосители се подлагат на 5-дневно антибиотично лечение