Моята представа за любовта (есе)

   Една капка на наслада във вечността, кристалната роса върху цветчетата рано сутрин, цветовете на дъгата извисяваща се над водопада през топлият летен ден, есенният залез...най-могъщата сила на земята.Коя ли е тя?
  Една дума, пет букви, две срички или нещо повече...нежност, копнеж, емоции, чувства, наслада... или просто дарба, която всеки един от нас е получил.
  Дарбата да се допълваме един друг, да си доставяме радост, сигурност, подкрепа, усмивки.Дарбата да изтриеш нечии сълзи с такава сила каквато само сърцето може да почувства.Дарбата да копнееш, да очакваш, да се бориш, да желаеш, да променяш, да си сигурен както в себе си така и в това, което правиш.Или простичко  казано... дарбата да обичаш.Да даряваш  и получаваш любов.А кога всъщност ще я изпиташ?
  Раждаш се, отваряш очите си за пръв път и виждаш света, усещаш как той се променя.Някой ти дава криле и политаш като птица...Някой ти дава себе си и откриваш причината да живееш.Животът ти се струва  по –ценен и по-красив от когато и да е било и вече можеш да усетиш онова пърхане на пеперуди в стомаха си.Да почувстваш любовта.
 Истинската любов... любовта между майка и дете, между мъж и жена, любовта към приятелите, природата, Бога...Тя не може да се скрие, тя е искрена, дава без да очаква обратно.Тя е смирена, надява се на всичко, вярва на всичко, не завижда, а просто отваря очите  и сърцето ти за един по-красив и добър свят.
 Любовта няма време, тя не пита, просто идва и преобръща целия ти свят.Тя е магия от чийто плен трудно се излиза, защото багрите на дъгата се появяват само докато има слънце, капките роса изчезват бързо, след слънчевия ден идва самотната нощ...Боли когато посегнеш да откъснеш роза и бодлите и се забият в пръстите ти.Същата болка изпитваш, когато бодлите на любовта се забият в сърцето ти.Но ако не се опиташ да откъснеш розата, а само вдишаш аромата и любувайки и се, тя няма да те нарани.Така е и при любовта.Опиташ ли се да я “затвориш” и запазиш само за себе си ще се убодеш на бодлите.
 Както розата, така и любовта трябва да е “свободна” и да цъфти на воля, защото тя не е просто чувство, а състояние на духа.